Алдолаза

Ензим от обмяната на глюкозата, който изтича в кръвта при увреда на мускулите – помощен показател до креатинкиназата

Какво представлява?

Алдолазата е ензим от гликолизата – веригата реакции, с които клетката разгражда глюкозата, за да получи енергия. Тя разцепва фруктозо-1,6-дифосфата на две по-малки молекули – дихидроксиацетон-фосфат и глицералдехид-3-фосфат – и така поддържа бързото производство на енергия (АТФ), което е особено важно за работещия мускул. Ензимът е изграден от четири субединици (тетрамер), а най-високо е съдържанието му в черния дроб, мускулите и мозъка. В кръвта алдолазата попада тогава, когато съдържащите я клетки се увредят и изпуснат съдържимото си навън. Затова изследването не измерва „ниво на хормон“, а активността на ензим, изтекъл от тъканите. В лабораторията се определя именно активност: пробата се смесва с реактив и фотометрично се проследява колко бързо намалява поглъщането на светлина при окисляването на NADH – за всеки разграден мол субстрат се окисляват два мола NADH. Резултатът се съобщава в U/L, тоест единици ензимна активност в литър. Практическото приложение на показателя е тясно и трябва да се каже направо. Алдолазата е един от така наречените мускулни ензими и се използва основно за откриване на мускулно заболяване, но не е нито първият, нито основният тест за това. Тази роля принадлежи на креатинкиназата (CK), която според Mayo Clinic Laboratories е по-чувствителна и по-специфична за мускулно заболяване от алдолазата. Алдолазата се назначава като допълнение, а не като заместител на CK. Втората важна уговорка е, че алдолазата не е тъканно специфична. Повишената стойност показва, че някъде има увредени клетки, но не посочва къде. Ензимът изтича от увредения мускул, но е обилно застъпен и в черния дроб; при разпад на мускулна тъкан заедно с него в кръвта излизат и лактат дехидрогеназата, аспартат-аминотрансферазата и аланин-аминотрансферазата, а повишенията на всички тези ензими са неспецифични. Затова алдолазата има смисъл само в комплект с останалите изследвания и с клиничната картина.

Референтни стойности

Референтните стойности за алдолаза не са международно уеднаквени, защото зависят от използвания метод и от конкретните реактиви. Mayo Clinic Laboratories посочва като нормални стойности под 7.7 U/L при възрастни и под 14.5 U/L при лица под 18 години, докато MedlinePlus дава като типичен интервал 2.5–10 U/L. Разликата между тези числа не е грешка – тя показва, че „нормата“ при алдолазата е нормата на конкретната лаборатория, а не универсално число. Върху резултата влияят и подготовката, и състоянието Ви в деня на изследването. Обичайно се изисква да не се приема храна 6–12 часа преди вземането на кръв и да се избягват тежки физически натоварвания в рамките на 12 часа преди това, тъй като интензивното мускулно усилие само по себе си повишава мускулните ензими. Някои лекарства също могат да повлияят стойността, затова кажете на лекаря си всичко, което приемате. Затова сверявайте стойността си с референтния диапазон и мерните единици, отпечатани в бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава най-често от ревматолог при съмнение за възпалително мускулно заболяване, от невролог при мускулна слабост с неизяснена причина, а понякога и от общопрактикуващия лекар, който преценява дали е нужно насочване. Типичният повод е трудно обяснима мускулна слабост – затруднено изкачване на стълби, ставане от стол, вдигане на ръцете над главата – придружена от мускулна болка или от кожни промени. При съмнение за възпалителна миопатия алдолазата никога не се изследва самостоятелно. В началната оценка на полимиозит и дерматомиозит влизат креатинкиназата, аспартат-аминотрансферазата (AST), аланин-аминотрансферазата (ALT), лактат дехидрогеназата (LDH) и алдолазата. Полезно е да знаете, че в тази ситуация AST и ALT се разглеждат като мускулни, а не като чернодробни ензими – повишението им при миозит не означава непременно болест на черния дроб. Диагнозата обаче не се поставя с ензими. Тя се изгражда от клиничната картина, от миозит-специфичните и миозит-асоциираните антитела, от електромиографията, от магнитния резонанс и от мускулната биопсия. Ензимите, включително алдолазата, служат за откриване на проблема и за проследяване на активността му във времето, а креатинкиназата обикновено следва тежестта на мускулното възпаление и затова се използва за проследяването. Честната равносметка за този показател е следната: в по-голямата част от случаите креатинкиназата е достатъчна и алдолазата не добавя нищо ново. Заради това тя не е рутинно изследване, не влиза в стандартните профилактични пакети и не е показател, който има смисъл да се проверява „за всеки случай“. Мястото ѝ е там, където клиничната картина говори за миозит, а креатинкиназата е нормална. Преди изследването обикновено се изисква 6–12 часа без храна и 12 часа без тежко физическо натоварване, а лекуващият лекар трябва да знае какви лекарства приемате. И най-важното: една стойност, извадена от контекста на оплакванията и на останалите изследвания, не е диагноза – тълкуването принадлежи на лекаря, който Ви познава и вижда цялата картина.

Свързани показатели