Разширен ANA имуноблот (ANA профил)

Изследването, което уточнява срещу кои точно ядрени и цитоплазмени антигени са насочени откритите антинуклеарни антитела

Специалист: Ревматолог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

Разширеният ANA имуноблот (среща се и като line blot или лентов имуноанализ) е изследване, при което върху тясна мембранна лента са фиксирани десетки пречистени ядрени и цитоплазмени антигени – всеки на своя отделна позиция. Серумът Ви се нанася върху лентата и ако съдържа антитела срещу някой от тези антигени, на съответното място се проявява оцветена ивица. Така с едно изследване се проверява наведнъж за много повече автоантитела, отколкото покрива класическият ENA профил с шестте най-чести специфичности, включително по-редки като Ku, PM-Scl, Mi-2, PCNA и AMA-M2. Блотът не е скринингов тест – той не отговаря на въпроса „има ли изобщо автоантитела“, а на въпроса „срещу какво точно са насочени вече откритите антитела“.

Референтни стойности

Референтни стойности на ANA имуноблот по група
Група Референтен диапазон
Нормален резултат отрицателен за всички ленти

Резултатът от имуноблота не е число, а отчитане лента по лента: за всеки антиген лабораторията измерва интензитета на оцветяването и го класифицира като отрицателен, граничен (съмнителен) или положителен, често със степени от типа +, ++ и +++. Праговете между тези категории са специфични за конкретния тест-кит и за софтуера, с който се сканира лентата – различните производители използват различни антигенни препарати и различни гранични стойности, затова един и същ серум може да даде леко различаващ се профил в две лаборатории. Различен е и обхватът: българските панели варират от около 15–16 антигена до разширени профили с над 40. Затова винаги сверявайте кои антигени са изследвани и как е отчетена всяка лента с бланката на Вашата лаборатория.

Какво означава положителна лента?

Положителна лента означава, че в серума Ви са открити антитела срещу конкретния антиген, изписан върху нея. Ето какво най-често стои зад имената, които обикновено остават без обяснение на бланката. Ro-52 и Ro-60 (SS-A) се свързват със синдром на Сьогрен и със системен лупус; при бременност имат отделно значение, защото могат да преминат през плацентата и да са причина за неонатален лупус и вроден сърдечен блок у плода – затова носителството им се проследява специално. La (SS-B) също е характерно за синдром на Сьогрен и обикновено върви заедно с Ro. Антителата срещу нуклеозоми и срещу хистони се свързват със системен лупус, като хистоновите са особено характерни за лекарствено индуцирания лупус – лупусоподобна реакция към определени медикаменти, която обикновено отзвучава след спирането им. Рибозомният P-протеин (означаван и като P0) е сравнително рядко, но специфично за лупус антитяло. Scl-70 (топоизомераза I) е свързан с дифузната форма на системната склероза (склеродермия), а центромерните антитела CENP-A и CENP-B – с лимитираната ѝ форма. PM-Scl (изписван и като PM-Scl 75 и PM-Scl 100) и Ku са т.нар. припокриващи антитела: срещат се при пациенти, при които признаци на възпаление на мускулите (миозит) вървят заедно с признаци на склеродермия или на друго системно заболяване на съединителната тъкан. Mi-2 се свързва с дерматомиозит – миозит с характерни кожни прояви. Jo-1 е най-честото от антисинтетазните антитела и насочва към антисинтетазен синдром (съчетание от миозит, засягане на белите дробове, артрит и характерни кожни промени по ръцете). PCNA е рядко срещано антитяло, описвано главно при системен лупус, и точно заради рядкостта си изолирана слаба лента срещу него се тълкува особено предпазливо. AMA-M2 не е ядрено, а митохондриално антитяло и насочва в съвсем друга посока – към първичен билиарен холангит, чернодробно заболяване, за което имаме отделна страница за антимитохондриалните антитела (AMA). Ако в панела Ви присъства DFS70, изолираното му наличие обикновено е по-скоро успокояващ знак – среща се и при здрави хора и по-скоро говори срещу системно автоимунно заболяване. Не по-малко важно от това коя лента е реагирала е колко силно е реагирала. Слабо или гранично положителна лента при човек без съответните оплаквания често е неспецифична находка – лентовите имуноблотове дават сравнително много фалшиво положителни реакции, когато предварителната клинична вероятност за заболяване е ниска. В публикувано изследване на лентови имуноанализи при съмнение за възпалителна миопатия огромната част от слабо положителните ленти се оказват фалшиви, докато силно положителните в повечето случаи съответстват на реално заболяване; същото изследване показва, че изразеното клинично съмнение преди изследването е най-силният фактор една положителна лента да бъде истинска. Затова положителна лента сама по себе си не е диагноза. Резултатът задължително се тълкува от ревматолог заедно с оплакванията Ви, физикалния преглед, титъра и типа на светене от скрининга с индиректна имунофлуоресценция и останалите изследвания – а при несъответствие между лентата и клиничната картина често се налага потвърждаване с друг метод или просто проследяване във времето.

Отрицателен резултат – какво означава и какво не означава

Отрицателен имуноблот означава, че в серума Ви не са открити антитела срещу нито един от антигените, включени в конкретния панел. Заедно с отрицателен скрининг с индиректна имунофлуоресценция това прави системно автоимунно заболяване от типа на лупус, склеродермия или синдром на Сьогрен значително по-малко вероятно. Отрицателният резултат обаче не изключва напълно автоимунно заболяване. От една страна, панелите съдържат различен брой антигени и по-рядко срещано автоантитяло може просто да не присъства върху лентата, която Вашата лаборатория използва. От друга страна, в ранните етапи на заболяването специфичните антитела може все още да не са се появили в откриваеми количества, а клиничната картина да предхожда лабораторната находка. И най-често пропусканото: отрицателен блот при положителна имунофлуоресценция не „отменя“ флуоресценцията – той означава само, че причината за нея не е сред изследваните антигени. Какво следва оттук нататък е клинично решение на лекуващия лекар, а не автоматично заключение от бланката.

Кога и към кого да се обърна?

Разширеният ANA имуноблот се назначава от ревматолог (по-рядко от клиничен имунолог или дерматолог) като втора стъпка – след положителен скринингов ANA тест с индиректна имунофлуоресценция върху HEp-2 клетки, за да се уточни срещу какво точно са насочени откритите антитела. Не е подходящ като първо или самостоятелно изследване „за всеки случай“: положителни антинуклеарни антитела се откриват и при значителна част от напълно здрави хора, а честотата им нараства с възрастта, така че при човек без оплаквания изследването по-скоро създава въпроси, отколкото отговори. Резултатът се разчита заедно с титъра и типа на светене от имунофлуоресценцията, с anti-dsDNA антителата, комплемента C3 и C4, показателите на възпалението и преди всичко с клиничната картина. Ако сте получили бланка с една-единствена слабо положителна лента и нямате съответните симптоми, най-разумната стъпка е консултация с ревматолог, а не самостоятелно търсене на диагноза по името на антигена – една лента не е диагноза.

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.