Разширен ANA имуноблот (ANA профил)
Изследването, което уточнява срещу кои точно ядрени и цитоплазмени антигени са насочени откритите антинуклеарни антитела
Какво представлява?
Разширеният ANA имуноблот (среща се и като line blot или лентов имуноанализ) е изследване, при което върху тясна мембранна лента са фиксирани десетки пречистени ядрени и цитоплазмени антигени – всеки на своя отделна позиция. Серумът Ви се нанася върху лентата и ако съдържа антитела срещу някой от тези антигени, на съответното място се проявява оцветена ивица. Така с едно изследване се проверява наведнъж за много повече автоантитела, отколкото покрива класическият ENA профил с шестте най-чести специфичности, включително по-редки като Ku, PM-Scl, Mi-2, PCNA и AMA-M2. Блотът не е скринингов тест – той не отговаря на въпроса „има ли изобщо автоантитела“, а на въпроса „срещу какво точно са насочени вече откритите антитела“.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон |
|---|---|
| Нормален резултат | отрицателен за всички ленти |
Резултатът от имуноблота не е число, а отчитане лента по лента: за всеки антиген лабораторията измерва интензитета на оцветяването и го класифицира като отрицателен, граничен (съмнителен) или положителен, често със степени от типа +, ++ и +++. Праговете между тези категории са специфични за конкретния тест-кит и за софтуера, с който се сканира лентата – различните производители използват различни антигенни препарати и различни гранични стойности, затова един и същ серум може да даде леко различаващ се профил в две лаборатории. Различен е и обхватът: българските панели варират от около 15–16 антигена до разширени профили с над 40. Затова винаги сверявайте кои антигени са изследвани и как е отчетена всяка лента с бланката на Вашата лаборатория.
Какво означава положителна лента?
Положителна лента означава, че в серума Ви са открити антитела срещу конкретния антиген, изписан върху нея. Ето какво най-често стои зад имената, които обикновено остават без обяснение на бланката. Ro-52 и Ro-60 (SS-A) се свързват със синдром на Сьогрен и със системен лупус; при бременност имат отделно значение, защото могат да преминат през плацентата и да са причина за неонатален лупус и вроден сърдечен блок у плода – затова носителството им се проследява специално. La (SS-B) също е характерно за синдром на Сьогрен и обикновено върви заедно с Ro. Антителата срещу нуклеозоми и срещу хистони се свързват със системен лупус, като хистоновите са особено характерни за лекарствено индуцирания лупус – лупусоподобна реакция към определени медикаменти, която обикновено отзвучава след спирането им. Рибозомният P-протеин (означаван и като P0) е сравнително рядко, но специфично за лупус антитяло. Scl-70 (топоизомераза I) е свързан с дифузната форма на системната склероза (склеродермия), а центромерните антитела CENP-A и CENP-B – с лимитираната ѝ форма. PM-Scl (изписван и като PM-Scl 75 и PM-Scl 100) и Ku са т.нар. припокриващи антитела: срещат се при пациенти, при които признаци на възпаление на мускулите (миозит) вървят заедно с признаци на склеродермия или на друго системно заболяване на съединителната тъкан. Mi-2 се свързва с дерматомиозит – миозит с характерни кожни прояви. Jo-1 е най-честото от антисинтетазните антитела и насочва към антисинтетазен синдром (съчетание от миозит, засягане на белите дробове, артрит и характерни кожни промени по ръцете). PCNA е рядко срещано антитяло, описвано главно при системен лупус, и точно заради рядкостта си изолирана слаба лента срещу него се тълкува особено предпазливо. AMA-M2 не е ядрено, а митохондриално антитяло и насочва в съвсем друга посока – към първичен билиарен холангит, чернодробно заболяване, за което имаме отделна страница за антимитохондриалните антитела (AMA). Ако в панела Ви присъства DFS70, изолираното му наличие обикновено е по-скоро успокояващ знак – среща се и при здрави хора и по-скоро говори срещу системно автоимунно заболяване. Не по-малко важно от това коя лента е реагирала е колко силно е реагирала. Слабо или гранично положителна лента при човек без съответните оплаквания често е неспецифична находка – лентовите имуноблотове дават сравнително много фалшиво положителни реакции, когато предварителната клинична вероятност за заболяване е ниска. В публикувано изследване на лентови имуноанализи при съмнение за възпалителна миопатия огромната част от слабо положителните ленти се оказват фалшиви, докато силно положителните в повечето случаи съответстват на реално заболяване; същото изследване показва, че изразеното клинично съмнение преди изследването е най-силният фактор една положителна лента да бъде истинска. Затова положителна лента сама по себе си не е диагноза. Резултатът задължително се тълкува от ревматолог заедно с оплакванията Ви, физикалния преглед, титъра и типа на светене от скрининга с индиректна имунофлуоресценция и останалите изследвания – а при несъответствие между лентата и клиничната картина често се налага потвърждаване с друг метод или просто проследяване във времето.
Отрицателен резултат – какво означава и какво не означава
Отрицателен имуноблот означава, че в серума Ви не са открити антитела срещу нито един от антигените, включени в конкретния панел. Заедно с отрицателен скрининг с индиректна имунофлуоресценция това прави системно автоимунно заболяване от типа на лупус, склеродермия или синдром на Сьогрен значително по-малко вероятно. Отрицателният резултат обаче не изключва напълно автоимунно заболяване. От една страна, панелите съдържат различен брой антигени и по-рядко срещано автоантитяло може просто да не присъства върху лентата, която Вашата лаборатория използва. От друга страна, в ранните етапи на заболяването специфичните антитела може все още да не са се появили в откриваеми количества, а клиничната картина да предхожда лабораторната находка. И най-често пропусканото: отрицателен блот при положителна имунофлуоресценция не „отменя“ флуоресценцията – той означава само, че причината за нея не е сред изследваните антигени. Какво следва оттук нататък е клинично решение на лекуващия лекар, а не автоматично заключение от бланката.
Кога и към кого да се обърна?
Разширеният ANA имуноблот се назначава от ревматолог (по-рядко от клиничен имунолог или дерматолог) като втора стъпка – след положителен скринингов ANA тест с индиректна имунофлуоресценция върху HEp-2 клетки, за да се уточни срещу какво точно са насочени откритите антитела. Не е подходящ като първо или самостоятелно изследване „за всеки случай“: положителни антинуклеарни антитела се откриват и при значителна част от напълно здрави хора, а честотата им нараства с възрастта, така че при човек без оплаквания изследването по-скоро създава въпроси, отколкото отговори. Резултатът се разчита заедно с титъра и типа на светене от имунофлуоресценцията, с anti-dsDNA антителата, комплемента C3 и C4, показателите на възпалението и преди всичко с клиничната картина. Ако сте получили бланка с една-единствена слабо положителна лента и нямате съответните симптоми, най-разумната стъпка е консултация с ревматолог, а не самостоятелно търсене на диагноза по името на антигена – една лента не е диагноза.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- American College of Rheumatology – Antinuclear Antibodies (ANA)
- Journal of Clinical Medicine – The Art of Interpreting Antinuclear Antibodies (ANAs) in Everyday Practice
- BMC Rheumatology – Line blot immunoassays in idiopathic inflammatory myopathies: diagnostic accuracy and factors predicting true positive results
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.