Антианексин V и антипротромбинови антитела (anti-Annexin V и aPT)

Две „некритериални“ антифосфолипидни антитела, които се обсъждат при съмнение за антифосфолипиден синдром.

Мерна единица: U/mL Специалист: Ревматолог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

Анексин V е белтък, който покрива като защитен слой фосфолипидните повърхности на клетките и на плацентата и така забавя започването на съсирването; протромбинът пък е коагулационният фактор, от който се образува тромбинът. При част от хората с антифосфолипиден синдром (APS) имунната система произвежда антитела срещу тези две мишени – при протромбина често не срещу самата молекула, а срещу комплекса, който тя образува с фосфолипида фосфатидилсерин (aPS-PT). Изследването открива антитела от клас IgG и IgM в кръвен серум и се използва като допълнителна информация при съмнение за APS – състояние, при което рискът от тромбози и от усложнения на бременността е повишен. Двете антитела се определят като „некритериални“: те не влизат в класификационните критерии за APS и не се тълкуват самостоятелно, а като второ ниво изследване след стандартните тестове.

Референтни стойности

Референтни стойности на anti-Annexin V и aPT по група
Група Референтен диапазон (U/mL)
Нормален резултат отрицателен – под праговата стойност на теста
Възрастни (количествен резултат) референтна стойност, специфична за лабораторията и метода

За тези антитела няма международно уеднаквени граници. За разлика от критериалните тестове тук липсват общ калибратор и общоприети прагови стойности, затова всеки производител на набор (кит) задава собствен праг, а класовете IgG и IgM се отчитат поотделно. Част от лабораториите съобщават само „отрицателен“ или „положителен“ резултат, други – число в U/mL или в собствени единици на набора (например GPS и MPS при някои методи). Поради това числата от различни лаборатории не са пряко сравними и стойност от една бланка не бива да се пренася върху друга; по същата причина – слабата стандартизация – тези изследвания засега остават извън класификационните критерии за антифосфолипиден синдром. Винаги сверявайте резултата с референтния диапазон, посочен в бланката на Вашата лаборатория.

Какво означава положителен резултат?

Положителният резултат означава, че в момента на изследването са открити антитела срещу анексин V или срещу протромбина (съответно срещу комплекса фосфатидилсерин-протромбин). Сам по себе си той не поставя диагноза антифосфолипиден синдром. Класификационните критерии за APS се основават на три други, стандартизирани теста – лупусен антикоагулант, антикардиолипинови антитела и анти-бета2-гликопротеин I антитела – потвърдени с повторно изследване след поне 12 седмици, за да се изключи преходна находка. Най-добре проучени от двете тук са антителата срещу комплекса фосфатидилсерин-протромбин (aPS-PT): те се откриват при част от хората с клинична картина на APS и отрицателни стандартни антитела (т.нар. серонегативен APS) и в редица проучвания се свързват с тромбози и с усложнения на бременността. Данните за антианексин V антителата са по-противоречиви – срещат се често, но връзката им с конкретни клинични събития не е потвърдена еднозначно и значението им продължава да се проучва. Антифосфолипидни антитела могат да се появят преходно и след инфекции, при прием на някои лекарства, както и при хора без никакви оплаквания, затова еднократен положителен резултат се преценява внимателно и обикновено се повтаря. Важно е и друго: антителата срещу протромбина понякога съпътстват понижено ниво на самия протромбин – рядка комбинация, при която вместо тромбози може да се наблюдава склонност към кървене. Тълкуването винаги е заедно с клиничната картина и с останалите изследвания.

Какво означава отрицателен резултат?

Отрицателният резултат означава само, че тези конкретни антитела не са открити в изследваната проба. Той не изключва антифосфолипиден синдром, нито други причини за тромбоза или за загуба на бременност – диагнозата се гради върху клиничните събития и върху критериалните тестове (лупусен антикоагулант, антикардиолипинови и анти-бета2-гликопротеин I антитела), а не върху тези допълнителни маркери. Ниска стойност няма самостоятелно значение и не се разглежда като дефицит или като нещо, което трябва да се „повишава“.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава от ревматолог или хематолог и то в подбрани случаи – при клинична картина, силно съмнителна за антифосфолипиден синдром (необяснена или повтаряща се тромбоза, повтарящи се загуби на плод или други усложнения на бременността), при която критериалните антитела са отрицателни или гранични. Не е скринингово изследване и не се прави „за всеки случай“ – при отрицателна клинична картина положителна находка по-скоро обърква, отколкото помага. Резултатът се тълкува заедно с лупусния антикоагулант, антикардиолипиновите и анти-бета2-гликопротеин I антителата, с показателите на кръвосъсирването (например aPTT), с кръвната картина и с историята на бременностите и тромбозите. Едно изследване не е диагноза – преценката е на лекуващия специалист, който вижда цялата картина.

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.