Anti-Jo-1 антитела (антихистидил-тРНК синтетаза)

Какво означава положителен резултат?

Положителният anti-Jo-1 означава, че в кръвта Ви са открити антитела срещу ензима хистидил-тРНК синтетаза. Това е най-често срещаното от антисинтетазните антитела – в различните серии то се открива приблизително при 15 до 25 на сто от болните с полимиозит, а сред пациентите с миозит, при които има и засягане на белите дробове, делът достига до около 70 на сто. Самото антитяло не разрушава мускулите или белия дроб, но присъствието му очертава разпознаваема клинична картина, наречена антисинтетазен синдром. Антисинтетазният синдром класически се описва с триадата миозит, интерстициална белодробна болест и артрит, но картината обикновено е по-широка от три симптома. Мускулното възпаление (миозит) се среща при над 90 на сто от хората с anti-Jo-1 и се изразява в слабост на мускулите близо до тялото – трудно ставане от стол, изкачване на стълби, вдигане на ръце над главата – придружена от повишена креатинкиназа, често многократно над горната граница. Интерстициалната белодробна болест засяга по-голямата част от пациентите (в различните проучвания приблизително между 75 и 90 на сто) и се проявява със задух при усилие и суха, упорита кашлица. Възпалителният артрит на малките стави се среща при около половината, феноменът на Рейно (побеляване и посиняване на пръстите на студено) – при около 40 на сто, а така наречените „ръце на механик“ – задебелена, суха и напукана кожа по страничната повърхност на пръстите, наподобяваща изцапани ръце след работа – при около 30 на сто. Треска в началото на заболяването има при около една пета от пациентите. Не всеки има всички прояви и нито една от тях не е задължителна. Особено важно е, че белите дробове често не изчакват мускулите. При приблизително 10 до 30 на сто от случаите белодробното засягане се появява ПРЕДИ мускулните оплаквания, при около половината до две трети – по същото време, и само при малка част – по-късно. Има и пациенти, при които миозит клинично изобщо не се развива и белодробната болест остава единствената проява; тогава състоянието може да бъде взето за идиопатична белодробна фиброза, ако антителата не бъдат изследвани. Именно това прави anti-Jo-1 полезно – то свързва в едно две оплаквания, които иначе изглеждат несвързани: мускулната слабост и задухът. Практическата последица от положителния резултат е, че белите дробове се изследват насочено, дори когато нямате дихателни оплаквания. Обичайният подход включва функционално изследване на дишането (ФИД) с измерване на жизнения капацитет и на дифузионния капацитет, както и компютърна томография с висока разделителна способност (HRCT) на гръдния кош. Функционалните изследвания обикновено се повтарят периодично, на интервали, определени от лекуващия специалист, а образното изследване се прави при поставяне на диагнозата и след това при промяна в оплакванията или в показателите. Смисълът не е да се очаква нещо неизбежно, а промяната да бъде забелязана навреме – ранните форми често не дават никакви симптоми. Това е лечимо състояние и точно затова ранната диагноза има значение. Основата на лечението са кортикостероидите, към които при повечето пациенти се добавя втори имуносупресивен медикамент, който позволява дозата на кортикостероида да се намали; при по-изразено белодробно засягане се използват по-интензивни схеми. Решението кое лечение е подходящо е на лекуващия лекар и зависи от конкретната клинична картина, а не от самата стойност на антителата. Положителният anti-Jo-1 не е диагноза сам по себе си – той е силен насочващ белег, който ревматологът съпоставя с прегледа, креатинкиназата, електромиографията, образните изследвания и при нужда с мускулна биопсия.