Anti-Scl-70 антитела (антитопоизомераза I)

Какво означава положителен резултат?

Положителният anti-Scl-70 означава, че в кръвта Ви са открити антитела срещу топоизомераза I. Това е едно от малкото автоантитела, които се смятат за силно специфични за системната склероза (склеродермия) – при други заболявания се среща рядко, а в проучванията специфичността му се посочва в порядъка на 90 до 100 процента. Затова то е включено сред имунологичните критерии на Американския колеж по ревматология и EULAR за класификация на системната склероза. Открива се приблизително при една трета от болните със системна склероза – в различните серии и популации делът варира приблизително между 15 и 42 процента – и е характерно най-вече за дифузната кожна форма, при която кожното задебеляване обхваща и области над лактите и коленете, и по-често има засягане на вътрешни органи. По-рядко се среща и при лимитираната форма. Основната практическа стойност на този резултат е прогностична. Положителните за anti-Scl-70 пациенти имат по-висока вероятност да развият интерстициална белодробна болест (белодробна фиброза) в хода на заболяването, а също и засягане на сърцето. Точно затова anti-Scl-70 не е повод за паника, а повод за планово проследяване: при пациенти със системна склероза белите дробове се следят целенасочено с изследване на дихателната функция (ФИД, включително дифузионен капацитет) и с компютърна томография с висока разделителна способност (HRCT) – подходът, който професионалните ревматологични и пулмологични насоки препоръчват при хората с повишен риск. Функционалните изследвания обикновено се повтарят периодично, докато скенер се прави при поставяне на диагнозата и след това при промяна в оплакванията или в показателите, а не рутинно през кратки интервали. Смисълът е ранно откриване и навременно лечение, а не очакване на нещо неизбежно – наличието на антитялото описва повишен риск, а не предрешена съдба. Нивото на антителата корелира донякъде с активността на заболяването: в проучвания по-високите стойности се свързват с по-изразено кожно засягане, а при част от пациентите антителата стават неоткриваеми в хода на болестта, което се съчетава с по-леко протичане. Това обаче е тенденция на ниво групи пациенти, а не мярка, по която сам да следите състоянието си – количествената стойност не се използва като „термометър“ за всекидневни решения. Характерно е и че anti-Scl-70 и антицентромерните антитела (типични за лимитираната форма) обикновено се изключват взаимно – съчетание на двете се среща много рядко и обикновено налага потвърждаване с друг метод. Важно е и обратното предупреждение. Положителен anti-Scl-70 при човек без никаква клинична картина – без феномен на Рейно, без задебеляване или опъване на кожата на пръстите, без промени в капиляроскопията – е рядка находка и в значителна част от случаите се оказва фалшиво положителна. Слабо положителните резултати от твърдофазни методи се тълкуват особено предпазливо; ниски нива са описвани и при системен лупус и при други възпалителни състояния, а изследването няма практическа стойност при човек с отрицателни антинуклеарни антитела. Такъв резултат означава консултация с ревматолог, който да го съпостави с прегледа и останалите изследвания и при нужда да го потвърди с друг метод – а не самодиагноза по името на антитялото.