Anti-Sm и Anti-U1-RNP антитела

Какво означава положителен резултат?

Положителният резултат означава, че в кръвта Ви са открити автоантитела срещу съответния ядрен рибонуклеопротеин. Какво следва от това зависи изцяло от кое точно антитяло е положително, колко силно е и каква е клиничната картина – затова двете се разглеждат поотделно. Положителен anti-Sm. Това е едно от най-специфичните антитела в ревматологията – при други заболявания практически не се среща, а специфичността му за системен лупус се посочва в порядъка на 99 процента. Заради това anti-Sm е включено сред имунологичните критерии на EULAR и Американския колеж по ревматология от 2019 г. за класификация на системния лупус, при това с най-голямата тежест в имунологичния раздел: 6 точки от общо необходимите 10, при задължително положителни антинуклеарни антитела като входно условие и поне един клиничен критерий. С други думи, положителният anti-Sm силно подкрепя диагнозата системен лупус, когато има и съответни оплаквания. Обратната страна е ниската чувствителност – anti-Sm се открива само при част от болните от лупус, приблизително при една четвърт до една трета от тях, като в различните проучвания и популации се посочват стойности от порядъка на 5 до 40 и повече процента. Честотата зависи силно от произхода: при хора от европейски произход е около 10–15 процента, докато при хора от африкански и азиатски произход достига 35–40 процента. Затова отрицателният anti-Sm не изключва нищо – мнозинството от болните от лупус нямат това антитяло. Обикновено anti-Sm не идва само: в повечето случаи е придружено и от anti-U1-RNP. Положителен anti-U1-RNP. Това е водещият лабораторен белег на смесената съединителнотъканна болест (MCTD, известна и като синдром на Шарп) – състояние, при което се съчетават черти на системен лупус, системна склероза (склеродермия) и възпаление на мускулите (миозит). Практически всички пациенти с това заболяване имат anti-U1-RNP, и то във висок титър, а най-характерните ранни прояви са феноменът на Рейно (пръстите внезапно побеляват, изтръпват и посиняват при студ или вълнение) и дифузно подути, подпухнали пръсти и ръце – в литературата описвани като „puffy fingers“, а на разговорен език често сравнявани с наденички. С времето към тях се добавят възпаление и болка в ставите, слабост в мускулите на раменете и бедрата, киселини и затруднено преглъщане, задух. Само по себе си обаче наличието на anti-U1-RNP не е равнозначно на MCTD: същото антитяло се среща и при значителна част от болните от системен лупус (по различни данни при около 20 до 40 процента), както и при системна склероза, синдром на Сьогрен, миозит и при недиференцирано съединителнотъканно заболяване. В проучвания при пациенти с anti-U1-RNP именно склеродермичните белези – подути ръце, склеродактилия, гастроезофагеален рефлукс – се оказват това, което най-надеждно отличава MCTD от лупуса. Как се разграничават двете. На практика разграничаването става по комбинацията от антитела, а не по едно от тях. Изолиран висок anti-U1-RNP, без anti-Sm и без anti-dsDNA, при клинична картина с феномен на Рейно и подути пръсти – това е съчетанието, което насочва към смесена съединителнотъканна болест; при това заболяване anti-Sm и anti-dsDNA по определение липсват. Обратно, положителен anti-Sm (обикновено заедно с anti-U1-RNP), особено ако е придружен от положителен anti-dsDNA и понижени комплементни фракции C3 и C4, насочва към системен лупус. Тази схема е ориентир за лекаря, а не алгоритъм за самодиагноза – двете заболявания имат общи черти, част от пациентите отговарят и на критериите за двете, а при част от хората картината се променя с годините и диагнозата се прецизира. Какво следва при положителен резултат. Следващата стъпка е консултация с ревматолог, който да съпостави антителата с прегледа и с останалите изследвания – антинуклеарните антитела и типа на светене, anti-dsDNA, комплементните фракции C3 и C4, кръвната картина, изследването на урина и бъбречните показатели, мускулните ензими, а при съмнение за склеродермичен компонент – капиляроскопия на ноктеното ложе и оценка на белите дробове и сърцето. Тук е мястото и за едно успокоение: автоантитела могат да се появят в кръвта години преди първите оплаквания и могат да се задържат, без болестта някога да се прояви в пълния си вид. Положителна бланка не означава поставена диагноза – диагнозите „системен лупус“ и „смесена съединителнотъканна болест“ се поставят клинично, от лекар, въз основа на цялата картина. Важно е и обратното предупреждение: изследването няма практическа стойност при човек с отрицателни антинуклеарни антитела, а слабо положителните резултати при липса на каквито и да било оплаквания се тълкуват особено предпазливо и при нужда се потвърждават с друг метод.