Антиспермални антитела (ASA)

Изследване, което показва дали имунната система произвежда антитела срещу собствените сперматозоиди

Какво представлява?

Сперматозоидите се образуват едва в пубертета и обикновено са отделени от кръвта с бариера, така че имунната система не ги „познава“. Когато тази бариера бъде нарушена и сперматозоидите влязат в контакт с кръвта, организмът може да ги приеме за чужди и да образува антитела срещу тях – антиспермални антитела (ASA). Такива антитела се залепват по повърхността на сперматозоидите, слепват ги един за друг и затрудняват движението им и преминаването през цервикалната слуз, а също и свързването с яйцеклетката. Изследването е част от разширената оценка на мъжкия фактор при затруднено забременяване и се назначава прицелно – при определени находки в спермограмата, а не рутинно на всеки.

Референтни стойности

Резултатът от директния тест се отчита като процент от подвижните сперматозоиди, по които са се свързали частици – отделно за клас IgG и за клас IgA, затова на бланката често има два реда с два различни процента. Ръководството на Световната здравна организация за изследване и обработка на семенна течност посочва като нормална находка под 50% свързани подвижни сперматозоиди; по-ниските проценти обикновено се приемат за находка без ясно самостоятелно значение, а колкото по-висок е процентът над прага, толкова по-вероятно е антителата да пречат реално. Изследването е чувствително към начина на вземане и обработка на пробата: прави се на прясна семенна течност, в рамките на около час след получаването ѝ, и изисква достатъчен брой подвижни сперматозоиди – при много ниска подвижност или липса на сперматозоиди директният тест не може да се отчете и се преминава към непряк тест, при който в серума (на мъжа или на партньорката) се търсят антитела чрез сперматозоиди от донор. Резултатът в серум обаче не е процент – според метода той се съобщава като титър, индекс, единици за милилитър или само като „положителен/отрицателен“, и е по-слабо стандартизиран от директния тест. Затова сравнявайте резултата си с методa и референтните стойности, отпечатани върху бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава и тълкува от уролог или от специалист по репродуктивна медицина, най-често в рамките на изследването на мъжкия фактор при затруднено забременяване. То не е рутинна част от първоначалната оценка – съвременните препоръки не го включват в стандартния набор изследвания, а го запазват за случаите, в които спермограмата насочва към него: изразено слепване (аглутинация) на сперматозоидите или изолирано ниска подвижност при иначе нормален брой сперматозоиди. Прицелно се обсъжда и след вазектомия и възстановяването ѝ, след операция, травма или възпаление в областта на тестисите, както и при необяснено безплодие след изчерпване на другите възможности. Резултатът се разчита заедно с пълната спермограма и при нужда с хормоналните показатели (FSH, LH, тестостерон, инхибин B), а при съмнение за имунологичен фактор може да се изследва и партньорката. Едно изследване не е диагноза и не определя само по себе си шанса за бременност – то е част от общата картина, която специалистът преценява за двойката като цяло.

Свързани показатели