Биодостъпен тестостерон (изчислен по Vermeulen)

Изчислена стойност за частта тестостерон, реално достъпна за тъканите – свободната плюс слабо свързаната с албумин.

Какво представлява?

Тестостеронът в кръвта циркулира в три фракции: приблизително 60–90% е здраво свързан с полово-свързващия глобулин (SHBG) и на практика е биологично неактивен, а само около 0.5–2% е напълно свободен. Останалата част е свързана с албумина – слабо и обратимо, така че лесно се отделя и достига тъканите. Биодостъпният тестостерон е сборът именно от свободната и слабо свързаната с албумин фракция, т.е. частта, която реално може да действа върху тъканите, за разлика от здраво свързаната със SHBG част. Обикновено не се измерва пряко, а се изчислява по математическа формула (най-разпространена е формулата на Vermeulen) от три отделно измерени стойности – общ тестостерон, SHBG и албумин – при известни допускания за силата, с която тестостеронът се свързва с всеки от двата белтъка. Затова точността на резултата зависи изцяло от точността на трите вложени измервания; по-рядко някои лаборатории го измерват директно чрез утаяване на SHBG-свързаната фракция с амониев сулфат – метод, който днес се прилага все по-рядко в рутинната практика.

Референтни стойности

Биодостъпният тестостерон няма един универсален референтен диапазон – резултатът зависи едновременно от метода за общия тестостерон (имунологичен анализ или течна хроматография с тандемна мас-спектрометрия), от метода за SHBG, от точната формула и константите на свързване, вложени в изчислението, както и от възрастта и пола. Разликата между лабораториите може да бъде значителна: например лаборатория в САЩ, изчисляваща стойността по формулата на Vermeulen, посочва референтни граници от порядъка на около 3.8–13.9 nmol/L при мъже на 20–69 години и около 0.03–0.66 nmol/L при жени на 20–80 години, докато ARUP Laboratories, използвайки друга формула и константи на свързване, публикува граници само за юноши и млади мъже (около 4.5–23.7 nmol/L при мъже над 18 години) и изрично посочва, че за жени и по-възрастни мъже все още няма установени референтни граници. Mayo Clinic Laboratories, от друга страна, измерва биодостъпния тестостерон директно чрез утаяване на SHBG-свързаната фракция с амониев сулфат вместо чрез изчисление и отчита трети, различен набор от граници (около 2.9–8.9 nmol/L при мъже на 20–29 години, с плавно намаляване към по-възрастните групи). Оригиналните стойности на цитираните лаборатории са в ng/dL и са преизчислени тук в nmol/L по стандартния моларен коефициент за тестостерон. Заради тази силна метод- и възраст-зависимост винаги сверявайте резултата си с референтните граници, отпечатани върху бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.

Кога и към кого да се обърна?

Биодостъпният тестостерон рядко се назначава самостоятелно – отпечатва се като допълнителен ред до общия тестостерон в андрологични панели при мъже с оплаквания за андрогенен дефицит и в хормонални изследвания при жени с признаци на андрогенен излишък или в перименопаузата. Най-полезен е именно когато общият тестостерон е граничен или когато SHBG е ясно отклонен – тогава сам по себе си общият тестостерон може да подведе. Резултатът винаги се тълкува заедно със SHBG, свободния тестостерон, а при нужда и с LH, FSH и пролактин, а насочващ специалист обикновено е ендокринолог (при мъже понякога уролог, при жени – гинеколог-ендокринолог). Една лабораторна стойност – изчислена или измерена – никога не е диагноза сама по себе си.

Свързани показатели