Антитела при автоимунни булозни дерматози (десмоглеин 1 и 3, BP180, BP230)

Положителен или висок резултат – какво може да означава?

Положителните антитела срещу десмоглеин насочват към пемфигус – заболяване, при което мехурът се образува вътре в самия епидермис. Затова мехурите са отпуснати, лесно се разкъсват и по кожата или лигавиците остават болезнени ерозии. Антитела само срещу десмоглеин 3 се откриват най-често при лигавичната (мукозна) форма на pemphigus vulgaris, при която оплакванията започват с упорити болезнени ерозии в устата, затруднено хранене и говорене, понякога месеци преди кожата да се засегне. Когато има антитела и срещу десмоглеин 3, и срещу десмоглеин 1, картината обикновено е кожно-лигавична. Антитела само срещу десмоглеин 1 са характерни за pemphigus foliaceus – повърхностна форма с повърхностни, лющещи се и покрити с корички огнища по лицето, окосмената част на главата и туловището, при която устната лигавица обикновено е пощадена. Положителните антитела срещу BP180 (домен NC16A) и BP230 насочват към булозен пемфигоид. При него разделянето става под епидермиса, затова мехурите са напрегнати, с плътен покрив, и се разполагат върху зачервена или уртикариална кожа. Заболяването засяга предимно хора над 60–70 години и почти винаги върви със силен, упорит сърбеж. При част от пациентите месеци наред има само сърбеж и уртикариални обриви, без нито един мехур – именно в такива случаи серологията е особено полезна. ELISA за BP180 (NC16A) улавя около девет от десет случая на класически булозен пемфигоид, а изследването на двата маркера заедно повишава вероятността да бъде открит положителен резултат. Височината на стойността има значение. При пемфигус нивата на anti-Dsg корелират полуколичествено с активността на болестта – високи титри се срещат при тежко протичане и обикновено спадат при клинично подобрение. При булозния пемфигоид това важи най-вече за anti-BP180: нивата му отразяват тежестта на заболяването, а запазването на високи стойности към края на лечението се свързва с по-голяма вероятност от рецидив. Anti-BP230 се движи по-слабо успоредно с активността и се използва предимно като допълнение към BP180. Има и състояния, при които мехурната дерматоза е предизвикана отвън. Булозен пемфигоид може да се отключи от някои лекарства – например глиптините (лекарства за захарен диабет тип 2) и някои съвременни имунотерапии в онкологията; описани са и случаи, провокирани от лъчелечение или от локално лечение. Пемфигус по-рядко се свързва с приема на определени медикаменти. Отделно, ниски нива на антитела срещу BP180 или BP230 понякога се откриват и при здрави възрастни хора или при други сърбящи кожни заболявания, без това да означава пемфигоид – затова слабо положителен резултат сам по себе си не поставя диагноза. Панелът покрива двете най-чести групи заболявания, но не всички. Свързани, по-редки състояния са пемфигоид гестационис (мехурна дерматоза по време на бременност, също с антитела срещу BP180), лихен планус пемфигоидес, лигавичният (цикатрициален) пемфигоид и епидермолиза булоза аквизита, при която антителата са насочени срещу колаген тип VII и не се улавят от този панел. При съмнение за някое от тях се назначават други, целенасочени изследвания. Положителният резултат не е диагноза сам по себе си. Златен стандарт при автоимунните мехурни заболявания остава директната имунофлуоресценция върху биопсия от кожа, взета непосредствено до мехура – тя показва къде точно се отлагат антителата. Серологията допълва тази находка, помага да се прецени формата на заболяването и е удобна за проследяване, но не я замества.