C1-естеразен инхибитор (C1-INH) – концентрация и активност

Белтъкът, който удържа комплемента и брадикинина – основното изследване при повтарящи се отоци без уртикария

Мерна единица: g/L (концентрация) и % (активност) Специалист: Алерголог / Имунолог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

C1-естеразният инхибитор (C1-INH) е белтък, който се произвежда в черния дроб и действа като спирачка на няколко ензимни каскади в кръвта – комплемента, контактната система (в която се образува брадикинин), коагулацията и фибринолизата. Когато този белтък липсва или не работи правилно, се натрупва брадикинин – вещество, което разширява съдовете и позволява на течност да излезе в тъканите, а това се проявява като повтарящи се отоци. Изследването има два варианта, които се тълкуват заедно: концентрация (колко от белтъка има в кръвта) и функционална активност (доколко наличният белтък си върши работата). C1-INH е основното лабораторно изследване при съмнение за наследствен ангиоедем и се преценява винаги заедно с C4.

Референтни стойности

Референтни стойности на C1-INH по група
Група Референтен диапазон (g/L (концентрация) и % (активност))
C1-INH – концентрация (антигенно ниво) референтна стойност, специфична за лабораторията и метода (ориентировъчно около 0.19–0.37 g/L)
C1-INH – функционална активност над 67% от нормалната активност се приема за нормален резултат По критериите на Mayo Clinic Laboratories 41–67% е граничен резултат, а под 41% – отклонение; праговете се различават между методите.

Двата варианта на изследването се извършват с различни методи и затова имат различни граници: концентрацията се измерва имунохимично, а активността – с функционален (най-често хромогенен) тест, чиито резултати се изразяват като процент от нормалната активност. Различните лаборатории и различните набори могат да дадат забележимо различаващи се числа. Функционалната активност е особено чувствителна към начина на вземане и обработка на пробата – ако серумът престои дълго при стайна температура или не бъде отделен и замразен навреме, активността може да излезе фалшиво ниска, без това да означава заболяване. При кърмачета нивата на C1-INH и на C4 са физиологично по-ниски, затова резултат в най-ранна възраст се тълкува предпазливо и обикновено се повтаря по-късно. По същата причина всяко отклонение се потвърждава с повторно изследване от нова проба, взета в друг ден. Затова сверявайте резултата си с референтния диапазон, посочен в бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.

Висок C1-INH – какво може да означава?

Нормалната или дори повишена концентрация на C1-INH сама по себе си не изключва наследствен ангиоедем. При тип II (около 15% от случаите) количеството на белтъка е нормално или високо, но самият белтък е дефектен и функционалната му активност е ниска. Именно затова при съмнение се изследват и двата показателя – ако се измери само концентрацията, тип II може да бъде пропуснат и диагнозата да се забави с години. Изолирано повишената концентрация при нормална активност обикновено няма самостоятелно клинично значение. C1-INH е белтък на острата фаза, тоест нивото му се покачва при инфекции, възпалителни и автоимунни заболявания, както и при други състояния с активно възпаление. Такова повишение отзвучава заедно с причината и не изисква отделно лечение. Високи стойности се очакват и при пациенти, които получават заместително лечение с концентрат на C1-INH – измерване скоро след вливане отразява внесения белтък, а не собствената продукция на организма. Висока стойност не е диагноза сама по себе си. Тя се тълкува заедно с функционалната активност, с C4 и с клиничната картина – комбинацията „нормална или висока концентрация, но ниска активност и нисък C4“ е тази, която насочва към наследствен ангиоедем тип II.

Нисък C1-INH – какво може да означава?

Ниската концентрация заедно с ниска функционална активност е типичната находка при наследствен ангиоедем тип I – най-честата форма, около 85% от случаите. При тип II концентрацията е нормална или висока, но активността е ниска. И при двата типа C4 обикновено е нисък – не само по време на пристъп, но и в спокоен период, което прави C4 удобно първо изследване при съмнение. Наследственият ангиоедем се проявява с повтарящи се отоци по крайниците, лицето, устните, гениталиите или червата. Характерно е, че тези отоци са БЕЗ уртикария (копривна треска) и БЕЗ сърбеж и не се повлияват от антихистамини, кортикостероиди и адреналин – лекарствата, които помагат при алергичен оток. Развиват се бавно, в рамките на часове, и отзвучават за около два до пет дни. Отокът на чревната стена причинява силни коремни болки, гадене и повръщане и може да имитира остър корем, което понякога води до ненужни изследвания и дори операции. Отокът в областта на гърлото и ларинкса е по-рядък, но е животозастрашаващ и изисква спешна помощ. Придобитият дефицит на C1-INH е рядък и се различава по това, че започва в по-късна възраст и обикновено няма роднини със същите оплаквания. Свързва се с лимфопролиферативни заболявания, моноклонални гамапатии и автоимунни състояния, а при част от пациентите се откриват автоантитела срещу самия C1-INH. Тук помага изследването на C1q: при придобитата форма той обикновено е нисък, докато при наследствената остава нормален. Отделно стои ангиоедемът, предизвикан от АСЕ-инхибитори (лекарства за високо кръвно налягане с окончание „-прил“). При него механизмът също е брадикининов, но НЕ се дължи на дефицит на C1-INH – лекарството блокира ензима, който разгражда брадикинина, и той се натрупва. Затова при този вид оток концентрацията и активността на C1-INH, както и C4, са нормални. Отокът засяга най-често лицето, устните и езика, може да се появи във всеки момент от лечението (най-често в първите седмици) и също се повлиява слабо от противоалергичните лекарства. По-рядко ниски стойности се дължат на преаналитични причини – неправилно съхранена или късно обработена проба – както и на състояния с усилена консумация на комплемент, например тежки инфекции, или на значително нарушена синтетична функция на черния дроб. Именно затова еднократно ниският резултат не е достатъчен и се потвърждава с повторно изследване. Ниската стойност не е диагноза сама по себе си. Тя се тълкува заедно с активността на C1-INH, с C4 и C1q, с фамилната анамнеза и с това как изглеждат и как се повлияват самите отоци.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава от алерголог или клиничен имунолог при повтарящи се отоци без обрив и без сърбеж, при необясними пристъпи на силна коремна болка, при оток, който не се повлиява от антихистамини и кортикостероиди, както и при роднини на човек с вече доказан наследствен ангиоедем. Обичайният ред е C4 като първа, лесно достъпна стъпка, а след това – концентрация и функционална активност на C1-INH; при нужда се добавя и C1q, за да се разграничи наследствената от придобитата форма. Двата варианта на C1-INH се назначават заедно, защото само концентрацията пропуска тип II. Диагнозата на наследствения ангиоедем често се поставя години след първите оплаквания, тъй като отоците лесно се приемат за алергия. Ако разпознавате описаната картина в себе си или в свой роднина, кажете го изрично на лекаря – това е информация, която насочва към правилното изследване. Една стойност не е диагноза: резултатът се тълкува от лекар заедно с останалите показатели и с клиничната картина, а всяко отклонение се потвърждава с повторно изследване.

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.