Въглехидрат-дефицитен трансферин (CDT)
Кръвният показател, който отразява продължителна употреба на големи количества алкохол през последните седмици
Какво представлява?
Трансферинът е белтъкът, който пренася желязото в кръвта. Към молекулата му нормално са прикрепени вериги от захари и точно тази захарна (въглехидратна) част се променя при трайна употреба на големи количества алкохол – част от молекулите остават с по-малко захарни вериги и се наричат въглехидрат-дефицитен трансферин, съкратено CDT. Лабораторията не измерва абсолютно количество, а изчислява какъв дял заемат тези форми от целия трансферин, затова резултатът се съобщава в проценти (%CDT). Изследването се използва, за да покаже дали през последните няколко седмици е имало редовна употреба на значителни количества алкохол, и се смята за един от най-специфичните лабораторни маркери за това.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (%) |
|---|---|
| Възрастни – нормален резултат | под 1.4 процент от общия трансферин (%CDT) |
| Гранична (неубедителна) зона | 1.4 – 1.6 резултатът не позволява категорично тълкуване и обикновено се повтаря |
| Повишена стойност | 1.7 и повече насочва към продължителна употреба на големи количества алкохол |
Посочените проценти отговарят на най-разпространените днес методи – капилярна електрофореза и високоефективна течна хроматография (HPLC), при които праговете на големите лаборатории са много близки (нормално под около 1.3–1.4%, гранична зона 1.4–1.6%, повишено от 1.7% нагоре). Международната федерация по клинична химия (IFCC) прие HPLC референтна процедура, спрямо която методите се съпоставят, и резултатите по нея се означават като CDT-IFCC. Въпреки това границите не са напълно универсални: различните имунологични и хроматографски методи мерят малко различни изоформи, а някои лаборатории изобщо не съобщават процент, а съотношение с друга числова скала (например праг 0.10). Върху стойността влияят и пол, телесно тегло и тютюнопушене, както и начинът на съхранение на пробата. Затова винаги сверявайте резултата си с референтния диапазон и мерната единица, отпечатани върху бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.
Висок CDT – какво може да означава?
Най-честата причина за повишен CDT е редовната употреба на големи количества алкохол през последните седмици. В лабораторните указания като ориентир се посочва прием от порядъка на 40–60 g чист алкохол дневно в продължение на поне две седмици (за сравнение: 500 ml бира с 5% съдържат около 20 g чист алкохол). Еднократна употреба, дори голяма, обикновено не повишава CDT – показателят отразява трайния модел на прием, а не последното питие. CDT се смята за по-специфичен от гама-глутамилтрансферазата (ГГТ) и от средния обем на еритроцита (MCV), но и той не е абсолютен. Съществуват реални причини за фалшиво положителен резултат: вродените нарушения на гликозилирането (CDG), редки наследствени варианти на самия трансферин, наследствена непоносимост към фруктоза и галактоземия, напреднало чернодробно заболяване и цироза (включително от неалкохолна причина), моноклонални белтъци или силно повишени имуноглобулини, както и бременност – особено в по-късните ѝ срокове. Стойността може да бъде изкривена и от проблем с пробата, например бактериално замърсяване. Стойностите в граничната зона 1.4–1.6% не се тълкуват като доказателство за нищо и обикновено се повтарят след време. Повишеният CDT сам по себе си не е диагноза и не се тълкува самостоятелно – преценява се заедно с ГГТ, MCV, чернодробните ензими, приеманите лекарства, придружаващите заболявания и разговора с лекуващия лекар.
Нормален или нисък CDT – какво означава?
Нормалната стойност е обичайната находка и не изисква действие. Важно е обаче как се тълкува: нормалният CDT говори основно за това, че през последните няколко седмици не е имало продължителна употреба на големи количества алкохол. Той не доказва пълно въздържание – чувствителността на теста е сравнително ниска и умерена или епизодична употреба, включително единичен епизод с много алкохол, често изобщо не повишава CDT. Сама по себе си ниската стойност няма самостоятелно клинично значение и не се свързва с дефицитно състояние; по-ниски резултати се описват например при хора на имуносупресивно лечение. При проследяване на въздържание значение има не едно измерване, а промяната във времето: след спиране на алкохола повишеният CDT обикновено се нормализира за две до четири седмици, а при възобновена употреба започва да се покачва отново в рамките на дни.
Кога и към кого да се обърна?
CDT най-често се назначава не заради оплаквания, а по административен повод – при освидетелстване за шофьорска книжка, при трудово-медицински прегледи, при включване в трансплантационна програма или при проследяване на въздържание в рамките на лечебна програма. Извън тези случаи изследването може да бъде поискано от гастроентеролог, когато чернодробните показатели са отклонени и трябва да се изясни каква е причината. Резултатът се тълкува заедно с гама-глутамилтрансферазата (ГГТ) и средния обем на еритроцита (MCV) – комбинацията от CDT и ГГТ открива повече случаи, отколкото всеки от двата показателя поотделно, а самият CDT е по-специфичният от тях. Ако стойността Ви е повишена или попада в граничната зона, обсъдете я с лекаря, който е назначил изследването: имат значение приеманите лекарства, придружаващите чернодробни заболявания, бременност, както и възможността изследването да се повтори. Едно единствено измерване не е диагноза и само по себе си не описва здравословното Ви състояние – по-информативно е проследяването на стойността във времето.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- ARUP Laboratories Test Directory – Carbohydrate Deficient Transferrin for Alcohol Use
- Labcorp – Carbohydrate-deficient Transferrin (CDT), Adult (test 123211)
- Mayo Clinic Laboratories – Carbohydrate Deficient Transferrin, Adult, Serum (CDTA)
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.