Чернодробен имуноблот (автоимунни чернодробни антитела)

Изследването, което търси по-редките автоантитела при автоимунен хепатит и при първичен билиарен холангит

Специалист: Гастроентеролог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

Чернодробният имуноблот (среща се и като line blot или лентов имуноанализ) е изследване, при което върху тясна мембранна лента са фиксирани пречистени чернодробни антигени – всеки на своя отделна позиция. Серумът Ви се нанася върху лентата и ако съдържа антитела срещу някой от тези антигени, на съответното място се проявява оцветена ивица. Панелът обединява по-редките автоантитела – срещу разтворим чернодробен антиген (SLA/LP), срещу чернодробен цитозол тип 1 (LC-1) и срещу ядрените антигени gp210 и Sp100 – като обикновено на същата лента са и по-известните AMA-M2 и LKM-1, а често и Ro-52. Изследването не е скринингово: то не отговаря на въпроса „има ли изобщо автоимунно чернодробно заболяване“, а уточнява срещу кои точно антигени са насочени антителата, когато класическите тестове с индиректна имунофлуоресценция (ANA, ASMA, AMA, LKM) са отрицателни или неясни.

Референтни стойности

Референтни стойности на Чернодробен имуноблот по група
Група Референтен диапазон
Нормален резултат отрицателен за всички антигени в панела

Резултатът от имуноблота не е число, а отчитане лента по лента: за всеки антиген лабораторията преценява интензитета на оцветяването и го класифицира като отрицателен, граничен (съмнителен) или положителен, често със степени от типа +, ++ и +++. Праговете между тези категории са специфични за конкретния тест-кит и за софтуера, с който се сканира лентата – различните производители използват различни антигенни препарати и различни гранични стойности, затова един и същ серум може да даде леко различаващ се профил в две лаборатории. Различен е и обхватът на панела: някои лаборатории изследват само четирите по-редки антигена, други пускат разширена лента с повече от десет специфичности. Слабо изразена или гранична лента без съответстваща клинична и биохимична картина може да е неспецифична и обикновено се потвърждава с повторно изследване или с друг метод. Затова винаги проверявайте кои антигени са били изследвани и как е отчетен резултатът, и сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Какво означава положителна лента?

Положителна лента означава, че в серума Ви са открити антитела срещу конкретния антиген, изписан върху нея. Ето какво стои зад имената, които обикновено остават без обяснение на бланката. Anti-SLA/LP (антитела срещу разтворим чернодробен антиген) са най-специфичното антитяло за автоимунния хепатит – според указанията на EASL това е единственото автоантитяло, което се среща практически само при това заболяване, и затова има висока диагностична стойност. Открива се при около 20–30% от пациентите с автоимунен хепатит, най-често заедно с други антитела, но понякога е единствената положителна находка при човек, чиито ANA и ASMA са отрицателни – именно затова изследването е полезно при съмнение за така наречения „серонегативен“ автоимунен хепатит. Според част от източниците носителството на anti-SLA/LP се свързва с по-упорито протичане и по-голяма нужда от продължително лечение, но тази асоциация остава дискусионна и не се използва самостоятелно за прогноза. Anti-LC-1 (антитела срещу чернодробен цитозол тип 1) са характерни за автоимунен хепатит тип 2 – формата, която се среща по-често при деца и млади хора. Обикновено вървят заедно с anti-LKM-1, но могат да са и самостоятелна находка. Титърът им следва активността на заболяването – намалява или изчезва при ремисия и се повишава при обостряне, затова се използва и за проследяване. Anti-gp210 и anti-Sp100 са антитела срещу ядрени антигени (обвивката на клетъчното ядро и така наречените ядрени точки), но при чернодробните заболявания значението им е друго: те са високоспецифични за първичния билиарен холангит – специфичност над 95%, но ниска чувствителност, тъй като се откриват при около 30% от болните. Най-полезни са именно когато антимитохондриалните антитела (AMA) са отрицателни: при 5–10% от пациентите с първичен билиарен холангит AMA липсват и указанията на EASL приемат, че при подходяща клинична картина с холестаза диагнозата може да се постави и въз основа на положителни anti-gp210 или anti-Sp100. Според същите указания тези антитела се срещат по-често при по-тежко протичане и присъствието им може да е свързано с по-неблагоприятен ход, като конкретно anti-gp210 се посочва най-често в тази връзка; авторите обаче изрично отбелязват, че дългосрочните проучвания са малко и използването им като прогностичен маркер в ежедневната практика все още не е утвърдено. Положителната лента е част от диагнозата, но не е диагноза сама по себе си. При автоимунния хепатит заключението се прави след преценка на чернодробните ензими, нивото на имуноглобулин G, изключване на вирусни, лекарствени и метаболитни причини и – в повечето случаи – чернодробна биопсия, като диагнозата се формализира чрез утвърдени точкови системи. При първичния билиарен холангит е необходим и холестатичен профил (преди всичко трайно повишена алкална фосфатаза). Тълкуването е работа на гастроентеролог или хепатолог.

Отрицателен резултат – какво означава и какво не означава

Отрицателен имуноблот означава, че в серума Ви не са открити антитела срещу нито един от антигените, включени в конкретния панел. Заедно с отрицателни ANA, ASMA и AMA това прави автоимунното чернодробно заболяване по-малко вероятно, но не го изключва. Част от пациентите с автоимунен хепатит нямат нито едно от познатите автоантитела – състояние, което се описва като „серонегативен“ автоимунен хепатит, и при него диагнозата се поставя по клиничната картина, повишения имуноглобулин G, изключването на други причини и находката от чернодробната биопсия. Освен това автоантителата могат да се появят по-късно в хода на заболяването, титрите им се променят под влияние на започнато лечение с кортикостероиди, а самите панели се различават по обхват – по-рядко антитяло може просто да не присъства върху лентата, която Вашата лаборатория използва. Затова при трайно повишени чернодробни ензими и запазено съмнение отрицателният резултат не прекратява изясняването, а насочва към следващите стъпки.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава от гастроентеролог или хепатолог, обикновено като втора стъпка при трайно повишени чернодробни ензими и съмнение за автоимунно чернодробно заболяване, след като са изключени вирусните хепатити, лекарствената и алкохолната увреда и метаболитните причини. Типичните поводи са три: съмнение за автоимунен хепатит при отрицателни или неубедителни ANA и ASMA (тогава решаващо може да се окаже anti-SLA/LP); холестатичен профил с повишена алкална фосфатаза и отрицателни антимитохондриални антитела, при който anti-gp210 и anti-Sp100 подкрепят диагнозата първичен билиарен холангит; и уточняване на типа автоимунен хепатит, особено при деца и млади хора, където anti-LC-1 върви заедно с anti-LKM-1. Резултатът се разчита заедно с ASAT, ALAT, алкалната фосфатаза, ГГТ, билирубина, имуноглобулин G, останалите автоантитела, образните изследвания и при нужда чернодробната биопсия. Една положителна лента не е диагноза, както и една отрицателна лента не е успокоение – изследването не е подходящо да се пуска „за всеки случай“ при човек без оплаквания и без отклонения в чернодробните показатели.

Свързани показатели

AMA ASMA LKM

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.