Панкреасна еластаза-1 в серум

Панкреасен ензим, който изтича в кръвта при увреда на панкреаса – изследване, различно от еластазата в изпражненията

Какво представлява?

Еластаза-1 е храносмилателен ензим, който се произвежда от жлезистите (ацинарни) клетки на панкреаса. Задачата му е да разгражда белтъци в тънките черва – затова панкреасът го отделя по каналната си система в дванадесетопръстника заедно с останалите храносмилателни ензими. Малки количества от него попадат и в кръвта, и точно тях измерва това изследване. Тук е нужно уточнение, което спестява много недоразумения: под името „панкреасна еластаза“ се крият две напълно различни изследвания. Едното се прави в изпражнения и отговаря на въпроса колко ензим е стигнал до червото, тоест дали панкреасът произвежда достатъчно храносмилателни ензими – там тревожната находка е ниската стойност. Другото, това тук, се прави в кръвен серум и отговаря на съвсем друг въпрос: колко ензим е изтекъл от увредени панкреасни клетки в кръвообращението – там тревожната находка е високата стойност. Двата теста носят едно и също име, но използват различен материал, различни мерни единици, различна посока на отклонението и имат различен смисъл. Ако лекарят Ви е насочил към изследване заради подозрение за недостатъчна функция на панкреаса, търсеното изследване е фекалната еластаза, а не серумната. Серумната еластаза-1 се измерва с имунологичен метод. В съвременното проучване, установило референтните ѝ граници в кръв, това е латекс-турбидиметричен имунологичен анализ: антитела, свързани с микрочастици, се прикрепят към ензима и променят мътността на пробата пропорционално на количеството му. Такъв метод отчита самия белтък, а не колко работа върши ензимът – по това се различава от амилазата и липазата, при които се измерва ензимна активност. Резултатът в цитираното проучване се изписва в ng/dL, но различните лаборатории и набори реактиви може да работят с други единици и с други граници. Полезно е още в началото да знаете къде стои това изследване. Диагнозата на острия панкреатит не се поставя с еластаза. Според ревизираната класификация от Атланта тя изисква да са налице поне два от три признака: характерна коремна болка, стойност на серумната амилаза или липаза поне три пъти над горната граница на нормата, и находка от образно изследване, съответстваща на остър панкреатит. Еластазата не участва в тези критерии и не се споменава сред лабораторните изследвания в съвременното ръководство за остър панкреатит. Серумната еластаза-1 остава рядко използвано, допълнително изследване.

Референтни стойности

Дълго време серумната еластаза-1 нямаше потвърден референтен интервал в кръв – именно това е изходната точка на проспективното проучване, което го установява при 400 възрастни, преминали профилактичен преглед. Измерването е с латекс-турбидиметричен имунологичен анализ, а изчислените граници са 30.0–221.0 ng/dL за 95-процентния и 22.0–359.0 ng/dL за 99-процентния референтен интервал. Тези числа важат за конкретния метод, за конкретния анализатор и за населението от това проучване. Няма международно стандартизиран метод за серумна еластаза-1 и няма единни референтни граници, затова стойност от една лаборатория не бива да се сравнява направо с граници от друга. Върху резултата влияе и начинът на работа с пробата. В същото проучване стойностите в свеж серум съвпадат много добре с тези в охладен и в замразен серум, докато плазмата не се държи по същия начин при замразяване – затова за съхранение в замразено състояние се препоръчва серум, а не плазма. Установено е също, че нивото на еластаза-1 е независимо свързано с триглицеридите, с липазата и с CA 19-9. Затова стойността Ви трябва да се тълкува само спрямо референтните граници и мерните единици, отпечатани в бланката на Вашата лаборатория, а не спрямо числа от други източници – винаги сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

Серумната еластаза-1 се назначава и тълкува от гастроентеролог, а при остри оплаквания въпросът обикновено се решава в спешно отделение. Това не е изследване, което има смисъл да се прави по собствена инициатива. Полезно е да си представите ясно къде стои то спрямо утвърдените изследвания. При съмнение за остър панкреатит стандартът са липазата и амилазата: диагностичният критерий е стойност поне три пъти над горната граница на нормата, съчетана с характерна коремна болка и с образна находка, като са достатъчни два от тези три признака. Серумната еластаза-1 не влиза в критериите и не се споменава сред лабораторните изследвания в съвременното ръководство за остър панкреатит. Тя е допълнително изследване с ограничена доказателствена база, а не заместител на липазата. Единственият контекст, в който присъствието ѝ се обсъжда по-сериозно, е късното явяване – когато от началото на болката са минали няколко дни и амилазата вече е спаднала. Тъй като еластазата намалява по-бавно, тя теоретично може да улови такъв случай. Дори тогава обаче решението се взема от лекаря по цялата картина, а не по едно число. Отделно стои изследването на еластазата в изпражненията. То отговаря на съвсем друг въпрос – дали панкреасът произвежда достатъчно ензими – и се измерва в микрограми на грам изпражнения. Двете изследвания не се заместват взаимно и стойностите им не се сравняват помежду си. И най-важното: острият панкреатит е спешно състояние. Силна и постоянна болка в горната част на корема, често разпространяваща се към гърба и придружена от гадене и повръщане, налага незабавен лекарски преглед, а не изчакване на резултати от лабораторни изследвания.

Свързани показатели