Свободен андрогенен индекс (FAI)

Изчислено съотношение на общия тестостерон към SHBG, което оценява каква част от тестостерона е реално свободна и биологично активна.

Какво представлява?

Свободният андрогенен индекс (FAI) не е самостоятелно измерван хормон, а изчислена величина – съотношението между общия тестостерон и полово-свързващия хормон-транспортиращ глобулин (SHBG), умножено по 100. Идеята зад него е, че по-голямата част от тестостерона в кръвта е свързана със SHBG и е биологично неактивна, а само свободната фракция действа върху тъканите; тъй като директното измерване на свободния тестостерон е технически по-сложно и по-скъпо, FAI се използва като по-достъпна приблизителна оценка на тази активна фракция. За да има смисъл изчислението, общият тестостерон и SHBG трябва да бъдат въведени в еднакви моларни единици (обичайно nmol/L) – ако лабораторията отчита тестостерона в други единици (например ng/dL или nmol/L спрямо pmol/L за SHBG), стойностите първо се привеждат към еднаква мярка, иначе резултатът излиза грешен. FAI е по-скоро скринингов, отколкото окончателен диагностичен показател и се тълкува винаги заедно с общия тестостерон и SHBG, а не самостоятелно.

Референтни стойности

FAI е силно зависим от лабораторния метод показател – различните имунологични анализатори и мас-спектрометричните методи за измерване на тестостерон и SHBG дават различни абсолютни стойности, а формулата допълнително изисква тестостеронът и SHBG да са изразени в еднакви моларни единици, за да бъде процентното съотношение коректно. Затова публикуваните референтни граници се различават значително между източниците: по данни на Labcorp ориентировъчният диапазон при жени е около 0.4–8.4 (в зависимост от възрастовата група), а при мъже – в пъти по-висок, около 14–128 в същите възрастови групи; британска лаборатория (Gloucestershire Hospitals NHS) посочва при жени диапазон около 0.18–7.07 (20–50 години) и 0.10–4.95 (над 50 години); отделно рецензирано проучване при здрави жени с нормален цикъл отчита още по-тесен диапазон – около 0.4–2.9 при мас-спектрометричен метод (LC-MS/MS) и около 0.6–4.4 при стандартен имуноанализ. Освен метода, влияние оказват преданалитичните условия и денонощният ритъм на тестостерона (пробата обичайно се взема сутрин). При жени стойностите обичайно остават в еднозначни числа, докато при мъже нормалните стойности са с порядък по-високи – затова резултат, който изглежда „висок“ по числото само по себе си, винаги трябва да се сравнява с референтния диапазон, отпечатан в бланката на конкретната лаборатория за съответния пол, а не с число от друг източник.

Кога и към кого да се обърна?

FAI обикновено се назначава заедно с общия тестостерон и SHBG, а често и с DHEA-S, 17-OH прогестерон и други андрогени – за изясняване на причината за хирзутизъм, акне или нередовен менструален цикъл при жени, най-често при съмнение за СПКЯ. Важно е да се помни, че FAI е изчислена, а не директно измерена величина – при мъже той корелира по-слабо с реално измерения свободен тестостерон, затова при съмнение за андрогенен дефицит при мъже по-надеждни алтернативи са директното измерване на свободния тестостерон или изчисленият по формулата на Vermeulen свободен тестостерон, който отчита допълнително и албумина. Резултатът винаги се преценява от лекар (най-често ендокринолог, а при жени често заедно с гинеколог) в контекста на клиничната картина и останалите хормонални изследвания – единична стойност не е диагноза.

Свързани показатели