Фактор XII (Хагеман фактор) – активност

Нисък фактор XII – какво може да означава?

Ниската активност на фактор XII дава една много характерна лабораторна картина: силно удължено активирано парциално тромбопластиново време (aPTT) при напълно нормално протромбиново време (PT) и нормален фибриноген. Удължаването може да е драматично – понякога двойно над горната граница – и точно това плаши най-много. Тук е и най-важното за разбиране на този показател: дефицитът на фактор XII не води до кървене. Това не е смекчена формулировка, а трайно наблюдение още от описанието на състоянието през 1955 г. от Ратнов и Колопи. То е кръстено на първия пациент – Джон Хагеман, при когото удълженото време на съсирване е било случайна лабораторна находка, без каквато и да е склонност към кръвоизливи. Оттогава фактор XII носи името му. Обяснението е в разликата между епруветката и тялото. За да се измери aPTT, плазмата се активира изкуствено – чрез контакт с реактив или със стената на съда, тоест през контактната система, чието първо звено е именно фактор XII. В организма обаче съсирването при нараняване тръгва по друг път – от тъканния фактор, освободен от увредената тъкан. Този път не се нуждае от фактор XII. Затова липсата му спира часовника в лабораторията, но не спира хемостазата в живия човек. Практическото значение на това е голямо. Най-честият сценарий изглежда така: предоперативен скрининг открива силно удължено aPTT у човек, който никога не е кървял необичайно; операцията се отлага; следват притеснени дни и допълнителни изследвания. А когато се докаже, че причината е дефицит на фактор XII, отговорът обикновено е успокоителен – операцията може да се проведе по обичайния начин, без преливане на плазма, без концентрати и без специална подготовка заради този резултат. Няма и лечение, което да се провежда „профилактично“, защото няма какво да се предотвратява. Конкретното решение, разбира се, се взема от лекуващия екип за всеки отделен човек. Вроденият дефицит се дължи на промени в гена F12 и се унаследява автозомно-рецесивно, тоест засяга еднакво мъже и жени. Тежката форма е рядка – NORD посочва приблизително един на 1 000 000 души, като е по-честа сред хора от азиатски произход. При хора с две засегнати копия на гена активността обикновено е около и под 20 %, а при носителите на едно копие – най-често между 20 % и 50 %. Преди обаче удълженото aPTT да бъде приписано на фактор XII, лекарят задължително изключва причините, които наистина причиняват кървене. Същата лабораторна картина – удължено aPTT при нормално PT – дават дефицитът на фактор VIII (хемофилия A), на фактор IX (хемофилия B), на фактор XI и болестта на фон Вилебранд, а те изискват съвсем различно поведение преди операция. Затова изолирано удължено aPTT никога не се тълкува като „сигурно е фактор XII“, преди останалите фактори да бъдат измерени. Второто важно разграничение се прави с т.нар. микс-тест: пробата се смесва с нормална плазма и aPTT се измерва отново. Ако времето се коригира и се върне към нормата, това говори за липса на фактор. Ако не се коригира, в плазмата има нещо, което пречи на реакцията – инхибитор. Най-честата такава находка е лупусният антикоагулант, антитяло от групата на антифосфолипидните. Името му подвежда: той удължава aPTT в епруветката, но не води до кървене, а е свързан с повишен риск от тромбози. Лупусният антикоагулант е много по-честа причина за удължено aPTT без кървене от дефицита на фактор XII и затова се търси още в началото на изясняването. За самия фактор XII се обсъжда и обратната връзка – с тромбозата. Част от наблюденията и по-старите съобщения свързват дефицита с венозна тромбоемболия и с повтарящи се спонтанни аборти, но данните са противоречиви и причинно-следствена връзка не е доказана. Днес по-скоро се проучва обратното – потискането на фактор XII като начин за лечение на тромбози, защото изглежда възможно съсирването да бъде намалено, без да се повишава рискът от кървене. С други думи: ниският фактор XII не е основание нито за тревога от кървене, нито за тревога от тромбоза. Понижение може да има и придобити причини. Фактор XII се произвежда в черния дроб, затова при тежко чернодробно заболяване стойността му спада. Загуба на белтъци през бъбреците при нефротичен синдром също понижава активността, както и масивната консумация на фактори при дисеминирана вътресъдова коагулация (ДИК) и при тежък сепсис. Mayo Clinic Laboratories посочва и хроничната гранулоцитна левкемия сред придобитите причини. При новородените ниската активност е физиологична и се повишава през първите месеци.