Феритинов индекс (sTfR/log феритин)
Изчислена стойност, която разграничава истински железен дефицит от анемия, причинена само от възпаление.
Какво представлява?
Феритиновият (sTfR-феритинов) индекс не е директно измерена величина, а изчислена – получава се, като стойността на разтворимия трансферинов рецептор (sTfR) се раздели на десетичния логаритъм от феритина. Идеята е да съчетае предимствата на двата показателя: sTfR се повишава при недостиг на желязо в клетките и за разлика от феритина не се влияе съществено от възпаление или инфекция, докато феритинът е протеин на острата фаза и при възпаление изкуствено се покачва, независимо от реалните железни запаси – затова сам по себе си може да подведе. Съчетавайки двете стойности в едно число, индексът се опитва да отговори на въпроса, на който самият феритин не може да отговори сигурно при болен с възпаление: наистина ли има недостиг на желязо. Затова на бланката обикновено се вижда само едно число, без единица – резултат от изчисление, а не от директно измерване.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон |
|---|---|
| Възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията и метода |
Индексът няма единна референтна граница, призната навсякъде – защото зависи изцяло от метода, с който се измерва sTfR, а различните производители (напр. Roche и Siemens) използват различни антитела и калибратори, които дават съществено различаващи се абсолютни стойности за sTfR и оттам различни прагове за самия индекс. В класическата литература, изготвена основно с анализатори на Roche, се използва учебникарски модел: стойност приблизително под 1 говори по-скоро против железен дефицит (анемия на хроничното заболяване с достатъчни железни запаси), стойност приблизително над 2 говори за реален железен дефицит – самостоятелен или съчетан с хронично заболяване, а стойностите между 1 и 2 остават неопределени и изискват допълнителна преценка от лекар. Тези прагове не са автоматично валидни за резултат, измерен с друг метод – затова винаги сверявайте с бланката на Вашата лаборатория и придружаващата я интерпретация, а не с числа, намерени другаде.
Висок феритинов индекс – какво може да означава?
Стойност над горния праг, посочен от лабораторията (в класическия модел – над около 2), показва, че действително има недостиг на желязо в организма – независимо дали пациентът има и съпътстващо хронично заболяване или възпаление. Това е основната практическа полза от индекса: докато самият феритин може да изглежда нормален или дори висок при възпаление, макар железните запаси реално да са изчерпани, повишеният индекс потвърждава истинския дефицит въпреки заблуждаващия феритин. Среща се при хронична кръвозагуба (напр. обилен менструален цикъл, стомашно-чревно кървене), недостатъчен прием или нарушено усвояване на желязо, бременност, а също и при пациенти с възпалителни заболявания – ревматоиден артрит, възпалителни чревни заболявания, хронично бъбречно заболяване, онкологични и хронични инфекциозни състояния – при които железен дефицит съществува ЗАЕДНО с възпалението (т.нар. смесена картина). Високата стойност насочва към това, че лечение с железни препарати вероятно е показано, но причината за дефицита – най-често източник на загуба на желязо – трябва да се изясни от лекар; резултатът сам по себе си не е диагноза.
Нисък феритинов индекс – какво може да означава?
Стойност под долния праг, посочен от лабораторията (в класическия модел – под около 1), говори против наличието на истински железен дефицит. При пациент с анемия и данни за възпаление или хронично заболяване (например повишен CRP, известно хронично заболяване) това насочва към т.нар. анемия на хроничното заболяване – състояние, при което железните запаси в организма всъщност са достатъчни, но желязото временно е „заключено“ в клетките на имунната система и не се използва пълноценно за производство на червени кръвни клетки. Практически това е важната разлика, заради която се прави изчислението: при нисък индекс железните добавки обичайно не помагат и не са решение на анемията – проблемът е самото възпаление или основното заболяване, а не липсата на желязо, и лечението трябва да е насочено към него. Ненужният прием на желязо в такава ситуация няма полза, а понякога може и да навреди.
Кога и към кого да се обърна?
Феритиновият индекс се изчислява, когато лекар – най-често хематолог, но и гастроентеролог, ревматолог или нефролог при съответните хронични заболявания – трябва да разграничи истински железен дефицит от анемия на хроничното заболяване при пациент, при когото самият феритин е недостоверен заради активно възпаление или инфекция. Изисква едновременно измерени sTfR и феритин и се тълкува заедно с останалата желязна обмяна (серумно желязо, трансферин, насищане на трансферина), пълната кръвна картина и маркерите на възпаление – не самостоятелно. Едно изчислено число не е диагноза – решението за лечение с желязо взима лекар, след като изясни и вероятната причина за дефицита.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- Abitbol V, et al. – Diagnosis of Iron Deficiency in Inflammatory Bowel Disease by Transferrin Receptor-Ferritin Index, Medicine (Baltimore), 2015 – PMC
- Clinical Chemistry and Laboratory Medicine (De Gruyter) – Assessment of WHO 07/202 reference material and human serum pools for commutability among sTfR assays
- Lab Tests Online UK – Soluble Transferrin Receptor
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.