Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа (G6PD)

Ензимът, който пази червените кръвни клетки от оксидативно увреждане

Мерна единица: U/g Hb Специалист: Хематолог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата (G6PD) е ензим, който извършва първата стъпка на пентозо-фосфатния път. Той произвежда NADPH – съединението, което поддържа глутатиона в редуцирана форма и така обезврежда окислителните продукти вътре в клетката. Зрелият еритроцит няма ядро и други органели и не може да си набави NADPH по друг начин, затова за него G6PD е единствената защита срещу оксидативен стрес. Когато активността на ензима е ниска, при определени натоварвания хемоглобинът се уврежда от окисление, слепва се на бучки в клетката и еритроцитът се разрушава преждевременно – това се нарича хемолиза. Изследването измерва ензимната активност в еритроцитите и служи, за да се докаже или отхвърли дефицит на G6PD. Този дефицит е най-разпространеният ензимен дефицит в света – по данни на MedlinePlus и StatPearls засяга около 400 милиона души.

Референтни стойности

Референтни стойности на G6PD по група
Група Референтен диапазон (U/g Hb)
Възрастни референтна стойност, специфична за лабораторията и метода

G6PD е силно метод-зависим показател и универсални числови граници няма. Активността се измерва по различни методики и при различни условия, а резултатът се съотнася към различни знаменатели: българските лаборатории най-често го изписват в U/g Hb (единици на грам хемоглобин), докато други лаборатории отчитат същия ензим спрямо броя еритроцити – например Labcorp публикува зависещи от възрастта граници в единици на 10^12 еритроцити. Затова числата от две лаборатории не са пряко сравними. Върху резултата влияят и състоянието на кръвта в момента на вземането и възрастта на еритроцитната популация: прясно преляна кръв, скорошна хемолиза и високият брой ретикулоцити повишават измерената активност. Освен количествения тест съществуват и скринингови (полуколичествени) варианти, чийто резултат се дава описателно – нормална, гранична или намалена активност. Затова стойността Ви се тълкува само спрямо диапазона, отпечатан върху Вашата бланка – сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Висока или нормална активност на G6PD – какво означава?

Високата активност на G6PD не е заболяване и не се лекува. Тя означава, че ензимът работи в достатъчна степен и еритроцитите разполагат със защитата си срещу оксидативен стрес. Самостоятелно повишена стойност няма клинично значение и не се тълкува като отклонение. По-важен е един капан на измерването, който се отнася както до високия, така и до нормалния резултат. Ако изследването е направено по време на или веднага след хемолитична криза, активността може да излезе фалшиво нормална и дефицитът да бъде пропуснат. Причината е, че кризата разрушава точно старите еритроцити – тези с най-ниска ензимна активност – а костният мозък изсипва в кръвта млади клетки и ретикулоцити, които са богати на G6PD. Измерва се остатъчна популация, която не отразява истинското състояние. Затова при клинично съмнение за дефицит нормалният резултат от кризата не се приема за окончателен. Labcorp препоръчва пациентът да бъде преоценен три месеца след хемолитичния епизод, когато еритроцитите отново са смесени по възраст; MedlinePlus и MSD Manuals също посочват, че тестът се повтаря седмици до месеци след острия епизод. Скорошно кръвопреливане пречи по същия начин, защото в кръвта циркулират еритроцити на донора.

Ниска активност на G6PD – какво може да означава?

Ниската активност означава дефицит на G6PD – наследствено състояние, при което еритроцитите нямат достатъчна защита срещу окисление. Генът се намира на X хромозомата, затова засегнати са предимно мъжете, които имат само едно копие. При жените картината е по-сложна: носителките имат едно здраво и едно променено копие, но във всяка клетка едната X хромозома се инактивира случайно (лайонизация). В зависимост от това коя хромозома е замлъкнала в повечето клетки, ензимната активност при носителките варира в широки граници – от практически нормална до толкова ниска, че жената да има същите прояви като мъж с дефицит. Дефицитът е най-честият ензимен дефицит в света и засяга около 400 милиона души. Разпространен е в средиземноморския регион (включително в Южна Европа и на Балканския полуостров), в Африка, Близкия изток и Южна и Югоизточна Азия – тоест в областите, където маларията е била ендемична. Смята се, че вариантите на G6PD са се задържали именно защото дават частична защита срещу малария. Самият дефицит не означава, че човек е болен. Повечето хора с него се чувстват напълно здрави, докато не се появи окислително натоварване, което отключва хемолитична криза. Класическият отключващ фактор е ядене на бакла (фавизъм). Отключват и редица лекарства – примахин и тафенохин, дапсон, сулфонамиди, нитрофурантоин, расбуриказа, метиленово синьо, феназопиридин, налидиксова киселина. Кризи предизвикват и остри бактериални и вирусни инфекции с температура, а също вдишването или контактът с нафталин (нафталиновите топчета против молци). Кризата обикновено започва часове до няколко дни след експозицията. Появяват се жълтеница, тъмна урина, отпадналост, бледност, ускорен пулс и задух – прояви на бързо развила се анемия. При тежки епизоди може да се стигне до хемоглобин в урината и до увреждане на бъбреците. При новородени дефицитът е честа причина за по-изразена и по-продължителна жълтеница, която изисква наблюдение. По време на криза лабораторните находки са типични за хемолиза: спадащ хемоглобин, повишени ретикулоцити, повишен индиректен (неконюгиран) билирубин, повишена LDH и понижен хаптоглобин. В кръвната натривка се виждат телца на Heinz (денатуриран хемоглобин, откриван със специално оцветяване), както и характерните „нагризани“ клетки (bite cells) и блистър клетки. Тези находки изчезват, след като слезката изчисти увредените клетки. Ниската активност е находка, а не диагноза сама по себе си – тя се тълкува от лекар заедно с оплакванията, фамилната анамнеза и останалите изследвания.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава най-често преди започване на лекарства с известен риск от хемолиза при G6PD дефицит – примахин или тафенохин при малария, дапсон, расбуриказа. Другите чести поводи са необяснима хемолитична анемия или епизод на жълтеница и тъмна урина след прием на медикамент, инфекция или ядене на бакла; фамилна анамнеза за дефицит или за фавизъм; както и продължителна или необичайно изразена жълтеница при новородено. Резултатът не се тълкува самостоятелно. Той се разчита заедно с пълната кръвна картина (хемоглобин), ретикулоцитите, билирубина, LDH, хаптоглобина и микроскопското разглеждане на кръвната натривка. Ако тестът е правен по време на криза, нормалната стойност не изключва дефицит и изследването се повтаря около 2–3 месеца по-късно. Насочващият специалист е хематолог, а при новородено – неонатолог или педиатър. Ако дефицитът бъде потвърден, най-практичното е той да бъде записан в медицинската Ви документация и да го съобщавате на всеки лекар и фармацевт, преди да Ви бъде предписано ново лекарство. Една стойност от бланката не е диагноза – тя е повод за разговор с лекуващия лекар.

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.