Алфа-хидроксибутират дехидрогеназа (HBDH)

Лабораторен начин да се измери онази част от лактат дехидрогеназата, която идва главно от сърдечния мускул и от червените кръвни клетки – исторически маркер за инфаркт, днес изместен от тропонина

Какво представлява?

Въпреки името си HBDH не е отделен ензим, който организмът произвежда. Това е име на лабораторно измерване. В анализатора се използва различен субстрат – вместо обичайния лактат в реакцията се влага алфа-кетобутират (2-оксобутират) – и се отчита с каква скорост протича превръщането. Ензимът, който върши работата, си остава лактат дехидрогеназата, но различните ѝ форми се справят с този субстрат различно добре. Затова измерената „HBDH активност“ отразява предимно определени форми на лактат дехидрогеназата, а не някаква самостоятелна молекула. Лактат дехидрогеназата съществува в пет форми, наречени изоензими. Всяка от тях е изградена от четири субединици, комбинирани от два типа – H (от heart, сърце) и M (от muscle, мускул). Според справочника StatPearls изоензимът LDH-1 се състои от четири H-субединици (4H) и е основният изоензим в сърдечната тъкан; LDH-2 съдържа три H и една M субединица (3H1M) и е основният изоензим на ретикулоендотелната система и на еритроцитите; LDH-3 (2H2M) преобладава в белите дробове, LDH-4 (1H3M) – в бъбреците, а LDH-5 (4M) е силно застъпен в черния дроб и скелетната мускулатура. Формите, богати на H-субединици, обработват алфа-кетобутирата по-охотно от останалите. Практическият извод е прост: HBDH измерва приблизително онази част от общата активност на лактат дехидрогеназата, която идва от LDH-1 и LDH-2 – тоест главно от сърдечния мускул и от червените кръвни клетки. Оттук идва и историческата употреба на теста. Преди появата на съвременните имунологични методи разделянето на изоензимите чрез електрофореза е било бавно и скъпо, а HBDH е давал евтина приблизителна оценка на „сърдечната“ фракция на обикновен биохимичен анализатор. Тъй като активността ѝ се задържа в кръвта по-дълго от тази на другите тогавашни маркери, HBDH е бил използван като късен маркер на миокарден инфаркт – изследване, което може да улови събитие отпреди няколко дни. Днес тази роля е отпаднала изцяло. В обзора на StatPearls за тропониновото изследване се посочва, че аспартат аминотрансферазата, лактат дехидрогеназата и креатинкиназата са служили като диагностични показатели през 60-те и 70-те години на миналия век, но не са били достатъчно специфични за сърдечната тъкан и впоследствие са били заменени. Дори CK-MB и изоензимите на лактат дехидрогеназата са давали неприемливо висок дял фалшиво положителни резултати, докато тропониновите тестове показват почти пълна чувствителност и значително по-висока специфичност за миокардна увреда. Затова диагнозата инфаркт на миокарда днес се поставя с високочувствителен тропонин, а не с HBDH, LDH или CK. Независим справочник за пациенти също отбелязва, че изоензимите на лактат дехидрогеназата като цяло не са клинично полезни. Полезно е и едно уточнение заради името. Алфа-хидроксибутират дехидрогеназата няма нищо общо с бета-хидроксибутирата – кетонното тяло, което се измерва при диабет и при кетогенна диета. Двете названия си приличат, но става дума за напълно различни изследвания с различен смисъл.

Референтни стойности

HBDH няма универсална числова граница. Стойността зависи изцяло от използвания субстрат, реактивите и анализатора, затова единствената валидна отправна точка са референтните стойности и мерните единици, отпечатани върху Вашата бланка. Числа от други източници, от стари изследвания или от друга лаборатория не са съпоставими. Важно е и да не се сравнява HBDH с числата за общата лактат дехидрогеназа. Според StatPearls обичайният референтен интервал за обща LDH е 140 до 280 U/L, но HBDH измерва само част от тази активност и то с друг субстрат – двете стойности не са взаимозаменяеми и не се тълкуват по един и същ мащаб. Отделно внимание заслужава качеството на пробата. Тъй като червените кръвни клетки сами съдържат лактат дехидрогеназа, тяхното разрушаване при вземането или обработката на кръвта (хемолиза) води до изкуствено повишение – StatPearls изрично посочва хемолизата като причина за фалшиво високи резултати. Затова хемолизирана проба обикновено се отхвърля, а при съмнение изследването се повтаря от нова кръвна проба.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава и тълкува от кардиолог, а при първоначални оплаквания – от общопрактикуващия лекар, който преценява дали изобщо е нужно. Днес HBDH рядко се поръчва самостоятелно; когато се среща в българските лаборатории, това по-скоро е като част от по-стари биохимични панели, отколкото като изследване с ясно съвременно показание. Резултатът никога не се чете сам. Тълкува се заедно с общата лактат дехидрогеназа (LDH), с креатинкиназата (CK) и нейната сърдечна фракция CK-MB, с тропонина и с пълната кръвна картина. Съпоставянето с общата LDH показва каква част от активността се дължи на богатите на H-субединици изоензими, а пълната кръвна картина заедно с вида на пробата помага да се прецени дали зад повишението не стои хемолиза. Когато въпросът е дали има инфаркт, изследването на избор е високочувствителният тропонин – той е показателят, с който се поставя диагнозата днес, и HBDH нито го замества, нито го допълва по смислен начин. Когато въпросът е дали има разпад на червени кръвни клетки, HBDH може да е част от картината, но диагнозата се поставя от хематологичните и биохимичните показатели, преценени заедно от лекар. Ако вече имате готов резултат с повишена HBDH, най-разумната стъпка не е да го тълкувате сами, а да го покажете на лекар заедно с останалите изследвания и с бланката, на която е отпечатан референтният интервал на конкретната лаборатория. Каквато и да е стойността, тя е един момент от едно изследване, а не диагноза.

Свързани показатели