Хемохроматоза – HFE (C282Y, H63D, S65C)

Генетично изследване, което показва предразположение към натрупване на желязо – не дали имате хемохроматоза

Какво представлява?

Генът HFE съдържа инструкцията за белтък, разположен по повърхността на чернодробните и чревните клетки, който работи като сензор за желязо. Според това дали този белтък е свързан с трансфериновия рецептор, черният дроб произвежда повече или по-малко хепсидин – хормонът, който определя колко желязо се всмуква от храната и колко се освобождава от запасите. Така организмът поддържа усвояването на около една десета от приетото с храната желязо. Когато и двете копия на гена носят увреждащ вариант, сензорът не работи и хепсидинът остава ниско. Чревната лигавица продължава да всмуква желязо, независимо че тялото вече има достатъчно, а излишъкът няма как да бъде изхвърлен – организмът не разполага с активен механизъм за отделяне на желязо. С годините то се отлага в черния дроб, панкреаса, сърцето, ставите, хипофизата и кожата. Точно тази картина – потъмняване на кожата заедно с нарушена функция на панкреаса – е дала старото название „бронзов диабет“. Състоянието се нарича наследствена хемохроматоза тип 1 и по данни на StatPearls е най-честото автозомно-рецесивно заболяване при хора от европейски произход, с честота около 1 на 300 до 500 души. Самото изследване е ДНК анализ от кръв или от букален секрет. Търсят се няколко точно определени варианта в гена: C282Y (означаван и като p.Cys282Tyr или rs1800562), H63D (p.His63Asp, rs1799945) и при част от лабораториите S65C (p.Ser65Cys, rs1800730). Резултатът е генотип – кои варианти са намерени и в колко копия – а не число. Той не се променя през живота и не отразява състоянието Ви в момента. Важно е още от самото начало да се знае едно: HFE генотипът показва предразположение, а не болест. Той се тълкува само заедно с показателите за желязото в кръвта – феритин и трансферинова сатурация – и никога сам.

Референтни стойности

Това е генетично типизиране, а не измерване – затова тук няма числови референтни граници, няма „висока“ и „ниска“ стойност и по същество няма единица освен самия генотип. Онова, което се различава между лабораториите, е обхватът на изследването: една проверява само C282Y и H63D, друга добавя и S65C, а трета изследва и по-редки варианти или секвенира целия ген. Различен е и начинът на изписване – една бланка пише „C282Y хетерозиготен“, друга „p.Cys282Tyr heterozygous“, трета посочва само rs номера. Понякога резултатът е даден като „положителен“ или „отрицателен“, което е недостатъчно: за тълкуването е решаващо кой точно вариант е намерен и дали е в едно или в двете копия на гена. Второ уточнение, което спестява недоразумения: границите, с които се сравнява резултатът, не са в генетичната бланка, а в биохимичната. Прагове, при които се мисли за натрупване на желязо, са трансферинова сатурация над 45% и феритин над 200 µg/L при жени или над 300 µg/L при мъже (StatPearls); GeneReviews използва по-строги стойности за категорично повишена сатурация – 60% и повече при мъже и 50% и повече при жени. Тези числа също се различават според метода и лабораторията, затова винаги сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

HFE генотипирането не е скринингово изследване за всички и не се прави „за всеки случай“. То има ясно очертан повод и почти винаги следва след отклонение в кръвните показатели, а не преди тях. Най-честият повод е трайно повишена трансферинова сатурация и/или повишен феритин без друго обяснение. Ориентировъчните прагове, при които се мисли в тази посока, са сатурация над 45% и феритин над 200 µg/L при жени или над 300 µg/L при мъже. Преди генетиката обикновено се изключват по-честите причини за висок феритин – възпаление, чернодробна стеатоза, алкохол, метаболитен синдром – и изследванията се повтарят на гладно, защото сатурацията варира и през деня. Вторият повод е фамилен. Ако в семейството има човек с потвърдена хемохроматоза, изследването на братята, сестрите и децата в зряла възраст има реален смисъл: при братя и сестри на C282Y хомозигот вероятността да имат същия генотип е една четвърт. Тук изследването може да предотврати години натрупване, защото открива предразположението, преди да е нанесена вреда. Третият повод са необяснените оплаквания, съвместими с натрупване на желязо – хронична умора, болки в ставите (особено в основата на показалеца и средния пръст), потъмняване на кожата, повишени чернодробни ензими, новооткрит диабет в средна възраст, нарушения на сърдечния ритъм, намалено либидо. Всяко от тях поотделно има десетки по-чести обяснения, но съчетанието им с висок феритин заслужава уточняване. Резултатът се тълкува от гастроентеролог (хепатолог), при нужда съвместно с хематолог и клиничен генетик. Ако се потвърди реално натрупване на желязо, добрата новина е, че лечението е просто, евтино и много ефективно: венесекция (флеботомия) – изтегляне на около 500 mL кръв през определен период, първоначално седмично, а след нормализиране на запасите – само няколко пъти годишно за поддържане. По данни на StatPearls до пълното изчистване на излишъка може да са нужни между 50 и 100 такива процедури. Когато лечението започне навреме, преди да е настъпило чернодробно увреждане, продължителността на живота е нормална. Един генетичен резултат не е диагноза. Той е информация за предразположение, която придобива смисъл едва заедно с феритина, трансфериновата сатурация и оценката на лекаря – и в най-честия случай води не до лечение, а до едно спокойно проследяване веднъж в годината.

Свързани показатели