Серумни индекси на хемолиза, иктеричност и липемия (HIL)
Три вградени контролни числа, с които биохимичният анализатор преценява дали пробата Ви е годна за точен резултат.
Какво представлява?
Индексите на хемолиза, иктеричност и липемия (съкратено HIL, от английските hemolysis, icterus, lipemia) представляват три числа, с които биохимичният анализатор автоматично проверява самата проба, преди да отчете резултатите от изследванията Ви. Апаратът измерва оптично — чрез поглъщане на светлина при различни дължини на вълната — доколко серумът или плазмата е зачервен(а) от освободен хемоглобин (индекс H), доколко е пожълтял(а) от билирубин (индекс I) и доколко е мътен(на) от мазнини (индекс L). За разлика от останалите показатели на бланката, HIL индексите не изследват здравословно състояние — те са вътрешен контрол на качеството на пробата и определят дали останалите резултати изобщо могат да бъдат отчетени достоверно. Скалата и границите на трите индекса се задават от производителя на анализатора (Roche, Abbott, Siemens, Beckman Coulter и др.), затова числата не са универсални и не се сравняват между различни лаборатории.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон |
|---|---|
| Възрастни | ниски стойности на H, I и L индекс (проба без видима хемолиза, иктеричност или липемия) — точните прагове са специфични за лабораторията и метода |
Границите, при които дадена лаборатория счита пробата за „чиста“, зависят изцяло от модела на анализатора и метода на измерване — различните производители използват различни дължини на вълната, различни разредители и собствени формули за изчисление, а много апарати дават не точна бройка, а степен (например от „1+“ до „4+“) или текстово предупреждение вместо число. Затова HIL индексите нямат обща референтна стойност, която да важи за всички лаборатории — винаги сверявайте забележката на бланката на Вашата лаборатория, а не число от друг източник.
Висок H, I или L индекс – какво може да означава?
Висока стойност на кой да е от трите индекса означава, че пробата съдържа твърде много свободен хемоглобин, билирубин или мазнини, за да могат останалите изследвания да бъдат измерени точно — затова на бланката често се появява забележка „проба хемолизирана“, „иктерична“ или „липемична“, а някои резултати изобщо липсват. Хемолизата (висок H) най-често е технически артефакт от самото вземане на кръвта — тънка игла, продължително стягане на турникета, енергично разклащане на епруветката, забавено центрофугиране или неподходяща температура при транспорт; освободеният от еритроцитите хемоглобин фалшиво повишава калий, ЛДХ, АСАТ, магнезий и фосфати, защото тези вещества се съдържат в големи количества вътре в клетките. По-рядко хемолизата е истинска (настъпила в кръвоносните съдове преди вземането) — например при хемолитична анемия, вроден дефект на еритроцитите или механично увреждане от изкуствена сърдечна клапа; в такъв случай лабораторията обикновено потвърждава съмнението с понижен хаптоглобин, повишени ретикулоцити и клиничната картина, а не само с индекса H. Високият иктеричен индекс (I) показва повишен билирубин в пробата, който поглъща светлина в същия диапазон като фотометричните методи и изкривява резултати като холестерол, глюкоза и триглицериди — среща се при чернодробни и жлъчни проблеми, но и просто като следствие от хемолиза. Високият липемичен индекс (L) отразява мътност от триглицериди и липопротеини, най-често след скорошно хранене, богато на мазнини, или при нарушение на липидната обмяна — мътността разсейва светлината и пречи на измерването на почти всички фотометрични показатели, а понякога изкуствено измества и концентрацията на електролитите. Във всички случаи високият HIL индекс не е диагноза сам по себе си — той е сигнал, че резултатът не е надежден и че е нужна нова проба, взета при по-добри условия.
Нисък H, I или L индекс – какво означава?
Ниските стойности на трите индекса показват, че пробата е с добро качество — без видима хемолиза, иктеричност или липемия — и че останалите резултати от изследването могат да се разчитат с доверие. Нисък HIL индекс не е находка, за която да се притеснявате; той просто потвърждава, че кръвта е взета, обработена и съхранена правилно.
Кога и към кого да се обърна?
HIL индексите не се назначават отделно — те се изчисляват автоматично при всяко биохимично изследване и обикновено не се виждат директно на бланката, освен когато стойността е достатъчно висока, за да постави под съмнение резултата. Ако получите бланка със забележка „хемолизирана“, „иктерична“ или „липемична проба“ и липсващи стойности, най-логичната стъпка е ново вземане на кръв, а не търсене на специалист — в повечето случаи причината е технически детайл при вземането или обработката, не здравословен проблем. Ако хемолизата се повтаря системно въпреки внимателно вземане или лекарят заподозре истинска (настъпила в кръвоносните съдове) хемолиза, той може да насочи към ОПЛ или хематолог за допълнителни изследвания като хаптоглобин, ретикулоцити и директен/индиректен билирубин. При повтаряща се липемия е добре да се спазва гладуване от поне 8–12 часа преди вземането на кръв (позволена е само вода) и при трайно висока мътност — да се обсъди с лекуващия лекар евентуален проблем с обмяната на мазнините. Както при всеки лабораторен показател, единичен резултат от HIL индекс не е диагноза — той се преценява заедно с останалите изследвания и клиничната картина.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- ADLM (AACC) – Pearls of Laboratory Medicine: Utility of HIL in Clinical Chemistry
- Annals of Clinical Biochemistry – Serum indices: managing assay interference (Farrell & Carter, 2016)
- ADLM (AACC) CLN – Distinguishing In Vivo Versus In Vitro Hemolysis
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.