JAK2 V617F (мутация в гена JAK2)

Придобита промяна в кръвотворните клетки, която е основният маркер на миелопролиферативните заболявания

Какво представлява?

JAK2 (Янус киназа 2) е ензим вътре в кръвотворните клетки на костния мозък, който предава сигнала от хормоните, нареждащи производството на червени кръвни клетки и тромбоцити. При мутацията V617F една от градивните частици на този ензим е заменена с друга (валин с фенилаланин на позиция 617), в резултат на което ензимът остава постоянно включен и клетките се размножават, без да чакат външна команда. Най-важното за разбирането на този тест е, че става дума за придобита (соматична) мутация. Тя възниква в една-единствена кръвотворна стволова клетка някъде през живота на човека и се открива само в клетките, произлезли от нея – тоест в кръвта и костния мозък. Тя НЕ се намира в яйцеклетките и сперматозоидите, не е получена от родителите и не се предава на децата. Това я отличава принципно от наследствените генетични изследвания и означава, че резултатът не носи информация за роднините Ви. Изследването се прави от обикновена кръвна проба и отговаря на един въпрос: открива ли се мутацията, или не. То се назначава при трайно отклонение в кръвната картина и служи да покаже дали то се дължи на самостоятелно заболяване на костния мозък, или има друга, външна причина.

Референтни стойности

Това е генетичен анализ, а не измерване, затова тук няма числови референтни граници и няма „висока“ или „ниска“ стойност – резултатът е качествен: открита или неоткрита мутация. Много лаборатории обаче съобщават допълнително и т.нар. алелна тежест (allele burden) в проценти. Тя показва каква част от изследваните копия на гена носят мутацията, тоест приблизително колко голям дял от кръвните клетки произхождат от засегнатата клетъчна линия. Този процент не е „степен на тежест на болестта“ и не се тълкува самостоятелно – използва се от хематолога при проследяване и при съпоставяне на резултати във времето. Методите се различават съществено по чувствителност – от насочен PCR анализ до секвениране от ново поколение – затова една и съща проба може да даде различна алелна тежест в две лаборатории, а много ниските нива изобщо не се откриват от по-малко чувствителните методи. По същата причина процентите от различни лаборатории не бива да се сравняват директно; за проследяване се използва един и същ метод. Кой метод е приложен, каква е границата на откриване и как точно е формулиран изводът, сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава и тълкува от хематолог, като насочването често идва от общопрактикуващия лекар след отклонение в кръвната картина. Типичните поводи са: трайно повишени хемоглобин и хематокрит, потвърдени при повторно изследване; трайно повишени тромбоцити без ясна причина; увеличена слезка; както и тромбоза на необичайно място – например в порталната или слезковата вена, в чернодробните вени (синдром на Budd-Chiari) или в мозъчните венозни синуси. Понякога поводът е характерен сърбеж след топъл душ, парещо зачервяване на пръстите, главоболие или преходни зрителни смущения при висок хематокрит. Резултатът никога не се чете сам. Той се тълкува заедно с пълната кръвна картина (хемоглобин, хематокрит, тромбоцити, левкоцити), с нивото на еритропоетин, с феритина, понякога с LDH и с ехография на коремните органи, а при нужда – с биопсия на костен мозък. Ако мутацията се открие, проследяването е дългосрочно и подредено, а не спешно. Важно е и обратното уточнение: това не е скринингов тест. Няма смисъл да се прави „за всеки случай“ при нормална кръвна картина и без оплаквания, защото при здрав човек той не носи полезна информация, а може да създаде излишно безпокойство. Един резултат – какъвто и да е той – не е диагноза; диагнозата се поставя от лекар по съвкупността от кръвна картина, преглед, генетични изследвания и при нужда изследване на костния мозък.

Свързани показатели