Кортизол в слюнка (късновечерен)

Тестът, който проверява дали кортизолът Ви спада нормално късно вечер

Какво представлява?

Кортизолът е хормон на надбъбречните жлези, чието ниво се променя закономерно в хода на денонощието – най-високо е рано сутрин около събуждане и постепенно спада до най-ниската си стойност късно вечер. Изследването „кортизол в слюнка“ измерва именно този нощен минимум в проба, събрана обикновено около 23:00 ч., и така проверява дали денонощният ритъм е запазен. Смисълът е следният: при синдром на Кушинг – състояние на трайно повишена продукция на кортизол – ритъмът се губи и вечерната стойност остава висока, вместо да спадне. В слюнката преминава само свободният, биологично активен кортизол, затова резултатът не зависи от количеството на кортизол-свързващия глобулин в кръвта, а самата проба се събира удобно вкъщи, без убождане и без стреса от посещение в лаборатория.

Референтни стойности

Универсална гранична стойност за късновечерен кортизол в слюнка не съществува. Различните лаборатории използват различни методи (имунологични тестове или течна хроматография с масспектрометрия) и всеки метод си има собствен праг; освен това резултатът се отчита в различни единици – най-често nmol/L, но също µg/dL или ng/mL – и числата от различните единици и методи не са пряко сравними помежду си. Затова стойността Ви се тълкува само спрямо праговата стойност, отпечатана върху бланката на конкретната лаборатория. При този тест подготовката е не по-малко важна от самия резултат, защото тя решава дали пробата изобщо е годна за тълкуване. Слюнката се събира точно в 23:00 ч. (или в часа, посочен от лабораторията), в спокойна домашна обстановка. През последните 30–60 минути преди това не се яде, не се пие нищо освен вода, не се пуши и не се мият зъбите – кървенето от венците замърсява слюнката с кръв и изкуствено повишава стойността. Тубичката не се облизва и не се дъвче, освен ако указанието изрично го изисква. Вечерта си лягате в обичайното време, а не по-рано или по-късно заради изследването. Обикновено се събират проби в две последователни вечери, за да се отчете нормалното колебание от ден на ден. Тестът не е информативен при работа на нощни или въртящи се смени, при нарушен и разместен сън, при остър стрес и при скорошна употреба на сладник (лакрица) или тютюн за дъвчене – тези състояния сами по себе си променят вечерния кортизол. Ако някое от тях се отнася за Вас, кажете го на лекаря преди изследването. И във всички случаи сверявайте резултата с референтните стойности и указанията за събиране, посочени в бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава и тълкува от ендокринолог при обосновано съмнение за синдром на Кушинг. То е един от трите теста от първа линия за това състояние, наред с потискащия тест с 1 mg дексаметазон и свободния кортизол в 24-часова урина. Обикновено се започва с два от тях, а при съвпадащи отклонения се преминава към уточняващи изследвания – ACTH, образни изследвания и допълнителни функционални тестове – за да се установи къде точно е причината. Резултатът се разглежда заедно с оплакванията, с приеманите лекарства (особено кортикостероиди под всякаква форма – таблетки, инхалатори, кремове, инжекции в стави) и с останалите хормонални показатели. Едно-единствено измерване не е диагноза, затова при отклонение първата стъпка е повторно изследване, а не заключение. Едно отделно уточнение. Късновечерният кортизол в слюнка не е тест за така наречената „надбъбречна умора“. Това понятие не е призната медицинска диагноза, а систематичен преглед на наличните проучвания не откри слюнчените „кортизолови профили“ да отличават хората с трайна умора от останалите. Затова такъв профил, предлаган като част от уелнес пакет, няма диагностична стойност. Ако имате продължителна умора, по-полезно е да я обсъдите с лекар и да се потърсят реалните ѝ причини – функция на щитовидната жлеза, анемия, дефицити, качество на съня, депресия, хронични заболявания.

Свързани показатели