Туморна M2-пируват киназа (Tumor M2-PK)

Ензим от обмяната на глюкозата, чиято туморна форма се измерва в изпражненията като допълнителен ориентир при съмнение за рак на дебелото черво

Какво представлява?

Пируват киназата е ензим от гликолизата – веригата реакции, по която клетката извлича енергия от глюкозата. Организмът произвежда няколко нейни форми (изоензими) за различните тъкани, а формата M2 е характерна за клетки, които се делят активно. При туморните клетки тази форма преобладава и освен това се задържа в по-слабо активното си (димерно) състояние. Причината е, че раковата клетка използва глюкозата по особен начин – дори когато има достатъчно кислород, тя предпочита бързия и разточителен път на разграждане, защото така получава не само енергия, но и суровини за изграждането на нови клетки. Този феномен е известен като ефект на Варбург, а точно димерната форма на ензима, която го прави възможен, се нарича туморна M2-пируват киназа. Изследването измерва количеството на тази димерна форма с имунологичен (ELISA) метод – в лабораторията пробата се нанася върху плака с антитела, които разпознават именно нея, а не другите форми на ензима. Най-често се работи с малко количество изпражнения; съществува и вариант, при който измерването се прави в кръвна плазма. Резултатът се изписва в U/mL – условни ензимни единици в милилитър от подготвената проба. Логиката на фекалния тест е различна от тази на класическите изследвания за скрита кръв. Туморът отделя ензима в чревното съдържимо независимо от това дали кърви, докато тестовете за окултни кръвоизливи (FOBT и по-новият FIT) улавят само кървящи лезии. Заради това M2-PK се предлага като изследване, което може да открие и некървящи образувания. Тази теоретична преднина обаче не се е превърнала в утвърдена практика: към момента фекалният M2-PK не е част от нито една национална скринингова програма за колоректален карцином и не фигурира сред препоръчваните скринингови методи в насоките на големите здравни институции.

Референтни стойности

Тестът е количествен, но се тълкува спрямо праг, а не спрямо класически референтен интервал: лабораторията сравнява измерената стойност с гранична (cut-off) стойност и съобщава резултата като под или над нея, понякога заедно със самото число в U/mL. В проучванията най-често използваният праг за фекалния тест е 4 U/mL – стойността, заложена в протокола на производителя на реактивите. Единен международно приет праг обаче няма: в отделни изследвания са прилагани и други стойности, а систематичните прегледи изрично посочват липсата на стандартизирана гранична стойност като една от слабостите на метода. Резултатът зависи и от начина на вземане и съхранение на пробата – от свежестта на материала, от температурата и от времето до обработката, както и от конкретния набор реактиви. Затова стойността Ви трябва да се тълкува само спрямо праговата стойност и мерните единици, отпечатани в бланката на Вашата лаборатория, а не спрямо числа от други източници – винаги сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава и тълкува от гастроентеролог, а при първоначални оплаквания – от общопрактикуващия лекар, който преценява дали е нужно насочване. То не се използва за поставяне на диагноза и няма самостоятелна стойност: резултатът се разглежда заедно с оплакванията, с изследването за окултна (скрита) кръв в изпражненията, с фекалния калпротектин, когато се обмисля възпалително чревно заболяване, при нужда с туморния маркер CEA, както и с пълната кръвна картина и показателите на железния статус. Полезно е да знаете къде стои този тест спрямо останалите. Колоноскопията остава златният стандарт – само тя оглежда лигавицата пряко, позволява биопсия и премахва полипи в същия момент. Валидираният неинвазивен скринингов метод, който фигурира в препоръките и в организираните програми, е фекалният имунохимичен тест (FIT) за скрита кръв, съответно по-старият гваяков тест и тестът за променена ДНК в изпражненията. Фекалният M2-PK не е сред тях и не замества нито един от тях – той може да бъде допълнителна информация, но не е основание нито да се пропусне скрининг, нито да се отложи колоноскопия, за която има показания. Отделно от фекалния тест се предлага и измерване на M2-PK в кръв (EDTA-плазма), рекламирано за проследяване на различни тумори. Доказателствената база за този вариант е още по-ограничена – той не е част от утвърдените алгоритми за диагноза или проследяване на онкологични заболявания и на практика остава изследователски. Каквато и да е стойността, тя е един момент от едно изследване, а не диагноза. Тълкуването принадлежи на лекаря, който Ви познава и вижда цялата картина.

Свързани показатели