Макропролактин
Изследването, което показва дали високият пролактин е истински или се дължи на биологично неактивна „едра“ форма на хормона.
Какво представлява?
Макропролактинът е така нареченият „голям“ пролактин – комплекс между обикновената молекула на пролактина и антитяло от клас IgG. Заради големите си размери (над 150 килодалтона срещу около 23 килодалтона на обикновената молекула) този комплекс се задържа дълго в кръвообращението, но практически не достига до тъканите и няма хормонално действие – той е биологично неактивен. Проблемът е, че лабораторните анализатори не го различават от истинския (мономерен) пролактин и го отчитат заедно с него, което дава фалшиво висок резултат. Изследването за макропролактин показва каква част от измерения пролактин е реално активна и каква е само привидна.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (%) |
|---|---|
| Няма макропролактин (пролактинът е предимно мономерен) | възстановяване над 60% |
| Гранична (неопределена) зона | възстановяване 40–60% |
| Макропролактинемия (преобладава макропролактин) | възстановяване под 40% |
Резултатът се получава, като пробата се обработи с полиетиленгликол (PEG) – вещество, което утаява едрите комплекси. След това пролактинът се измерва отново и се изчислява какъв процент от изходната стойност е останал; този процент се нарича възстановяване (recovery). Праговете 40% и 60% са широко приети в лабораторната практика, но не са абсолютни – зависят от използвания имунологичен метод и от начина, по който конкретната лаборатория е валидирала теста. Много лаборатории отчитат не само процента, а и самата стойност на пролактина след PEG (в ng/mL или mIU/L) със собствен референтен диапазон – именно тази стойност отразява активния мономерен пролактин. Еталонният метод за разделяне на формите на пролактина е гел-филтрационната хроматография, но тя е бавна и скъпа и не се използва рутинно. Затова начинът на отчитане и границите винаги сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.
Високо възстановяване (над 60%) – какво може да означава?
Възстановяване над 60% означава, че измереният пролактин е предимно мономерен, тоест биологично активен – значим макропролактин няма и високата стойност е истинска хиперпролактинемия. Тогава се търси причината за нея. Най-чести са лекарствените причини: антипсихотици, метоклопрамид и други медикаменти срещу гадене, някои антидепресанти, верапамил, естрогенови препарати, опиоиди. Физиологични причини са бременността и кърменето, а също силният стрес, физическото натоварване и дори самото убождане при вземане на кръв – затова гранично високите стойности често се проверяват с повторна проба при спокойни условия. Ендокринни причини са пролактиномът (доброкачествен аденом на хипофизата), други образувания в областта на хипофизата, които притискат дръжката ѝ, както и нелекуван хипотиреоидизъм и синдром на поликистозните яйчници. По-рядко високият пролактин съпътства хронично бъбречно заболяване, чернодробна цироза или дразнене и увреждане на гръдната стена. Много високите стойности насочват към пролактином, като по правило колкото по-голям е аденомът, толкова по-високи са стойностите. Едно измерване не е диагноза – резултатът се тълкува заедно с оплакванията, приеманите лекарства и останалите хормонални изследвания.
Ниско възстановяване (под 40%) – какво означава макропролактинемията?
Възстановяване под 40% означава, че по-голямата част от измерения пролактин всъщност е макропролактин – състояние, наречено макропролактинемия. Това не е болест: макропролактинът не уврежда органи, не изисква лечение и при липса на оплаквания не налага магнитен резонанс на хипофизата. Той е и по-чест, отколкото се предполага – според обобщени данни от голям международен анализ се среща при около 18.9% от хората с повишен пролактин (95% доверителен интервал 15.8–22.1%). Около 60% от хората с макропролактинемия нямат никакви признаци на излишък на пролактин, а когато има оплаквания като нередовен цикъл, галакторея или затруднено забременяване, те са по-редки, отколкото при истинската хиперпролактинемия, и по-често се дължат на друга причина. Важно уточнение: наличието на макропролактин не изключва едновременно и истинска хиперпролактинемия. Затова се преценява и стойността на пролактина след обработката с PEG – ако тази мономерна фракция също е повишена, причината за нея се търси по обичайния начин. Резултатите между 40% и 60% попадат в гранична зона и обикновено налагат повторно изследване или допълнителна оценка.
Кога и към кого да се обърна?
Изследването за макропролактин се назначава от ендокринолог, а в много лаборатории се прави автоматично при всеки повишен пролактин. Основното показание е повишен пролактин без съответстваща клинична картина – редовен менструален цикъл, липса на галакторея, липса на репродуктивни или зрителни оплаквания. В такива случаи скринингът за макропролактин е разумната първа стъпка, преди да се пристъпи към магнитен резонанс на хипофизата или към лечение с допаминов агонист (каберголин, бромокриптин), защото при макропролактинемия и двете биха били излишни. Резултатът се тълкува заедно с изходната стойност на пролактина, с TSH, с половите хормони, с приеманите лекарства и с оплакванията. Едно изследване не е диагноза; при съмнение за влияние на условията при вземане на пробата то се повтаря.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- StatPearls (NCBI Bookshelf) – Hyperprolactinemia
- Archives of Endocrinology and Metabolism – Position statement on macroprolactinemia (SBEM / SBPC-ML)
- StatPearls (NCBI Bookshelf) – Prolactinoma
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.