Процент микроцити и макроцити (MicroR и MacroR)
Процентът еритроцити под 60 fL (MicroR) и над 120 fL (MacroR), преброени директно от кривата на разпределение на клетките по обем.
Какво представлява?
MicroR и MacroR са два допълнителни процента, които съвременните хематологични анализатори (най-вече серията Sysmex XN) извеждат заедно със стандартните еритроцитни показатели MCV и RDW. За разлика от MCV, който е само средна стойност на обема на всички еритроцити, MicroR и MacroR се броят директно от кривата на разпределение на клетките по обем: MicroR е процентът еритроцити с обем под 60 fL (микроцити), а MacroR – процентът с обем над 120 fL (макроцити). Средната стойност (MCV) може да остане в норма дори когато в кръвта реално съжителстват две различни по размер групи клетки, защото малките и големите клетки взаимно „изравняват“ средното; MicroR и MacroR не осредняват, а директно преброяват двата края на разпределението, затова засичат такава смесена картина по-рано и по-чувствително от самия MCV. На бланката, когато изобщо се отпечатват, обичайно излизат като два реда до MCV и RDW – само на анализатори, поддържащи тези изследователски (research) параметри.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (%) |
|---|---|
| Възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията и метода |
MicroR и MacroR са изследователски (research) параметри, които засега се отчитат основно на хематологичните анализатори от серията Sysmex XN – много други модели и производители изобщо не извеждат тези два процента. Прагът за „микроцит“ (обем под 60 fL) и „макроцит“ (обем над 120 fL) е фиксиран в самия алгоритъм на производителя, но каква стойност на процента се приема за повишена, зависи от вътрешната валидация на всяка отделна лаборатория и не е установена в международна консенсусна насока. Затова MicroR и MacroR нямат единна референтна граница, важаща навсякъде – винаги сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.
Висок MicroR и/или висок MacroR – какво може да означава?
Повишеният MicroR показва, че необичайно голям дял от еритроцитите са с обем под 60 fL. Най-честата причина е железен дефицит – класическата причина за микроцитоза, при която тялото не разполага с достатъчно желязо за пълноценен синтез на хемоглобин и произвежда по-дребни клетки. Друга честа причина е таласемия (носителство на бета- или алфа-таласемия) – в проучвания MicroR е по-висок при таласемична особеност, отколкото при железен дефицит, и съотношението между MicroR и другите еритроцитни индекси се изучава като допълнителен, евтин скринингов ориентир за разграничаване на двете състояния, преди генетично изследване или хемоглобинова електрофореза. По-рядко висок MicroR се среща при анемия на хронично заболяване или сидеробластна анемия. Повишеният MacroR показва обратното – необичайно голям дял еритроцити с обем над 120 fL. Най-честите причини са дефицит на витамин B12 или фолиева киселина (при които е нарушен синтезът на ДНК и клетките узряват уголемени), злоупотреба с алкохол – една от най-честите отделни причини за макроцитоза, чернодробно заболяване, хипотиреоидизъм, миелодиспластичен синдром, странични ефекти на определени лекарства (например някои цитостатици и антиретровирусни средства), както и физиологична ретикулоцитоза – когато костният мозък отделя много млади, по-обемни еритроцити след кръвозагуба или хемолиза. Особено показателно е, когато MicroR и MacroR са повишени едновременно, докато самият MCV е в норма или почти в норма – това е типичната картина при смесен дефицит, например едновременен недостиг на желязо и на B12 или фолиева киселина: дребните, бедни на хемоглобин клетки от единия дефицит и едрите клетки от другия взаимно „изравняват“ средната стойност на MCV, но не изчезват от разпределението – затова MicroR и MacroR (както и повишеният RDW) улавят реалната смесена картина там, където самостоятелният MCV би подвел с привидно нормален резултат. Както при всеки лабораторен показател, отклонението не е самостоятелна диагноза – винаги се тълкува заедно с MCV, RDW, хемоглобина, феритина, витамин B12 и фолиевата киселина, а при съмнение за таласемия – и с хемоглобинова електрофореза.
Нисък MicroR и MacroR – какво означава?
Ниските стойности на MicroR и MacroR показват, че по-голямата част от еритроцитите са с обичаен, среден обем – хомогенна популация без съществен дял нито на дребни, нито на едри клетки. Сами по себе си ниските проценти не са находка, за която да се притеснявате; те просто потвърждават, че разпределението на еритроцитите по обем е нормално.
Кога и към кого да се обърна?
MicroR и MacroR не се назначават самостоятелно – те излизат автоматично като допълнителни изследователски параметри при пълна кръвна картина на анализатори от серията Sysmex XN, обикновено само когато лабораторията е активирала разширения RBC модул. Най-полезни са при изясняване на анемия, особено когато MCV е в норма, но RDW е повишен – комбинация, която подсказва смесена популация от клетки с различен обем и оправдава допълнителна проверка на желязо, феритин, витамин B12 и фолиева киселина. Резултатът винаги се преценява заедно с останалите показатели от кръвната картина (MCV, RDW, MCH, ретикулоцити), а не самостоятелно, и насочва към ОПЛ или хематолог за изясняване на причината, а не към конкретна диагноза сама по себе си.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- Laboratory Medicine (Oxford Academic) – Stability of New Erythrocyte and Reticulocyte Parameters in Testing for Anemia on the Sysmex XN 9000
- Malaysian Journal of Pathology – Microcytic to hypochromic ratio as a discriminant index of thalassaemia trait in subjects with hypochromic anaemia
- StatPearls (NCBI Bookshelf) – Macrocytic Anemia
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.