Натрий в урина (диуреза)

Концентрацията на натрий в еднократна или в 24-часова урина, която показва как бъбреците в момента се справят с приетата сол и вода и е ключова за изясняване на причината при нисък кръвен натрий.

Мерна единица: mmol/L или mmol/24h Специалист: Нефролог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

Натрият в урина (наричан и натрий в диуреза) измерва количеството натрий, което бъбреците отделят – в еднократна (случайна) проба или в урина, събрана за пълни 24 часа. За разлика от кръвния натрий, който показва концентрацията му в организма, уринният натрий показва как бъбреците в момента се справят с получената сол и вода – задържат ли я активно, или я отделят свободно. Изследването се назначава най-често при изясняване на причината за нисък кръвен натрий (хипонатриемия) и при остро бъбречно увреждане, а 24-часовата проба е и практичен начин да се прецени обективно дневният прием на сол – приблизително 1 грам готварска сол отговаря на около 17 mmol натрий в урината, което е полезно например при проследяване на хипертоници.

Референтни стойности

Референтни стойности на Натрий в урина по група
Група Референтен диапазон (mmol/L или mmol/24h)
Възрастни референтна стойност, специфична за лабораторията и метода

Натрият в урината се отчита в две различни единици според вида на пробата – mmol/L при еднократна (случайна) проба и mmol/24h при урина, събрана за пълно денонощие, като двете не са пряко сравними. При еднократната проба класическа „норма" на практика не съществува: стойността зависи изцяло от количеството изпита вода и приета сол непосредствено преди пробата, а не от фиксиран биологичен праг – затова редица лаборатории изобщо не публикуват референтен интервал за случайна урина. При 24-часовата проба границите по-скоро отразяват обичайния дневен солеви прием, отколкото болестен процес, и също варират между лабораториите според метода. Прием на диуретици прави и двете стойности практически неизползваеми за преценка на обемния статус, защото самите лекарства изкуствено повишават отделянето на натрий. Затова сверявайте резултата си винаги с референтния диапазон, посочен в бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.

Висок натрий в урината – какво може да означава?

Най-честата причина за повишена стойност е просто висок солеви внос с храната – тогава е нормална находка, а не проблем, и отразява какво е изядено и изпито през последните часове или денонощие. При установена хипонатриемия обаче висок уринен натрий (в клиничната практика обичайно над 30–40 mmol/L) насочва към бъбречна причина за загубата на сол – бъбреците продължават да отделят натрий, въпреки че концентрацията му в кръвта вече е ниска. Това е типична находка при синдрома на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (SIADH), при лечение с диуретици, при надбъбречна недостатъчност (дефицит на алдостерон) и при някои бъбречни заболявания със загуба на сол. При остро бъбречно увреждане висок уринен натрий – обичайно преценяван заедно с фракционната екскреция на натрий – насочва по-скоро към увреждане на бъбречните каналчета, отколкото към намален кръвоток към бъбреците. Резултатът никога не се тълкува самостоятелно – винаги се преценява заедно с приема на сол и течности, употребата на диуретици, обема на кръвта в организма и стойността на кръвния натрий.

Нисък натрий в урината – какво може да означава?

Ниска стойност най-често отразява само ограничен солеви внос с храната предходния ден. При хипонатриемия или намален обем на циркулиращата кръв нисък уринен натрий (в клиничната практика обичайно под 20–30 mmol/L) показва, че бъбреците усилено задържат сол, за да опазят обема течност в организма – типично при загуби извън бъбреците (повръщане, диария, обилно изпотяване), при истинско обезводняване, както и при състояния с намален ефективен обем на кръвта въпреки видими отоци – сърдечна недостатъчност и чернодробна цироза със задръжка на течности. При остро бъбречно увреждане нисък уринен натрий насочва по-скоро към преренална причина (намалено кръвоснабдяване на бъбрека), при която бъбречната тъкан все още реагира правилно. Лечение с диуретици прави тази интерпретация ненадеждна, защото самите лекарства повишават отделянето на натрий независимо от истинския обемен статус на пациента.

Кога и към кого да се обърна?

Натрият в урина се назначава най-често от нефролог, а нерядко и от ендокринолог или лекар в спешно/интензивно отделение – основно при изясняване на причината за нисък кръвен натрий, при остро бъбречно увреждане (обичайно заедно с фракционната екскреция на натрий) или при преценка на солевия прием при пациенти с хипертония. Резултатът почти никога не се тълкува сам по себе си – винаги се разглежда заедно с кръвния натрий, осмолалитета на кръвта, обемния статус на пациента (отоци или обезводняване) и информацията за приема на течности, сол и диуретици. Еднократна проба няма фиксирана „норма" – стойността зависи от количеството изпита вода и приета сол малко преди пробата, затова при неяснота лекарят често предпочита 24-часова урина или повтаря изследването. Една единствена стойност не е диагноза – необходима е клинична преценка от лекуващия лекар.

Свързани показатели

Na FENa OSM

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.