Прогастрин освобождаващ пептид (ProGRP)

Стабилният прекурсор на гастрин-освобождаващия пептид – кръвен маркер, който се използва главно при вече открито съмнение за дребноклетъчен карцином на белия дроб

Мерна единица: pg/mL Специалист: Пулмолог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

Гастрин-освобождаващият пептид (GRP) е малък сигнален пептид, който се произвежда от невроендокринните клетки – специализирани клетки в белия дроб, в нервната тъкан и в лигавицата на храносмилателния тракт. Организмът го изработва под формата на по-дълга неактивна молекула-предшественик, наречена прогастрин освобождаващ пептид (ProGRP), от която впоследствие се отделя активната част. Самият активен GRP се задържа в кръвта едва около 1.5 минути и на практика не може да бъде измерен, докато прекурсорът е несравнимо по-стабилен. Точно затова лабораторията измерва ProGRP – по-точно неговия фрагмент 31-98 – а не крайния продукт. Клиничният смисъл на изследването идва от произхода на дребноклетъчния карцином на белия дроб. Този тумор произлиза от невроендокринни клетки и запазва тяхната способност да произвеждат пептиди, но го прави в многократно по-голямо количество. Затова при част от болните с този вид рак концентрацията на ProGRP в кръвта е ясно повишена, а маркерът се използва като допълнителна информация при вече открита или доказана находка – не като начало на търсенето. Изследването се извършва върху кръвна проба с имунологичен метод. Използват се различни платформи – електрохемилуминесцентни, хемилуминесцентни и имунофлуорометрични, като всяка работи със собствени антитела и собствен набор реактиви. Резултатът се изписва в pg/mL (пикограма в милилитър); в част от бланките същата стойност е отпечатана като ng/L (нанограма в литър) – двете единици са числено еднакви и не изискват преизчисляване.

Референтни стойности

Референтни стойности на ProGRP по група
Група Референтен диапазон (pg/mL)
Възрастни референтна стойност, специфична за лабораторията и метода

ProGRP няма единна международно приета горна граница. Тестът се тълкува спрямо гранична (cut-off) стойност, която зависи от конкретната апаратура и от набора реактиви, защото различните производители използват различни антитела и различни калибратори. В обзорната литература като горна граница при здрави възрастни най-често се посочва стойност от порядъка на 50–60 pg/mL, но същите източници описват и по-високи разграничителни прагове – около 100, 150 и 300 pg/mL – при които вероятността находката да е дребноклетъчен карцином нараства стъпаловидно. Това означава, че едно и също число може да бъде отчетено като нормално в една лаборатория и като гранично в друга. Върху стойността влияят и фактори извън тумора. Бъбречната функция е най-важният от тях, тъй като пептидът се извежда основно през бъбреците. Описани са и умерени различия, свързани с възрастта, с тютюнопушенето и с телесната маса, а при новородените нивата са около десет пъти по-високи от тези при възрастни и постепенно намаляват през първите две години. Заради всичко това стойността Ви трябва да се сравнява само с граничната стойност и мерните единици, отпечатани в бланката на Вашата лаборатория – винаги сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Висок ProGRP – какво може да означава?

Повишената стойност означава, че в кръвта циркулира повече от очакваното количество от този пептид. Най-честата онкологична причина, заради която изследването изобщо се назначава, е дребноклетъчният карцином на белия дроб. В сравнителни проучвания стойности над 50 pg/mL са установени при около 76.6 на сто от болните с дребноклетъчен карцином, но също така при 15.7 на сто от тези с недребноклетъчен карцином и при 3.8 на сто от хората с неонкологични белодробни заболявания. Тоест маркерът наистина разграничава двата основни вида белодробен рак по-добре от повечето алтернативи, но не ги разделя категорично. Повишение се среща и при други тумори с невроендокринен произход. Описани са завишени нива при над 40 на сто от невроендокринните тумори, а при медуларния карцином на щитовидната жлеза ProGRP е повишен при значителна част от болните, макар че основният маркер там остава калцитонинът. По-рядко и обикновено по-умерено повишение е описвано при левкемии, при карцином на гърдата и при гинекологични карциноми. Най-важният капан при тълкуването обаче не е онкологичен, а бъбречен. Пептидът се извежда основно през бъбреците и при намалена бъбречна функция се натрупва в кръвта без каквото и да е туморно заболяване. В проучване при болни на диализа повишени стойности са установени при около 90 на сто от лекуваните с хемодиализа и при около 93 на сто от лекуваните с перитонеална диализа, а нивата корелират със серумния креатинин. В по-нова разработка при хронично бъбречно заболяване средните стойности нарастват успоредно със стадия – от около 47.52 pg/mL в първи стадий до около 193.8 pg/mL в пети стадий. Затова ProGRP практически никога не се разчита сам: успоредно с него се преценяват креатининът и изчислената скорост на гломерулна филтрация. Умерени повишения – по правило в границите до около 80 pg/mL – са описани при около 2 до 4.1 на сто от хората със заболявания на храносмилателния тракт, с остър хепатит и с неинфекциозни възпалителни процеси в белия дроб. От всичко това следва най-същественото: повишеният ProGRP не е диагноза и сам по себе си не доказва рак. Диагнозата на дребноклетъчния карцином е хистологична – поставя се от патолог върху материал от биопсия или цитологична проба, с помощта на имунохистохимични оцветявания. Маркерът само допълва картината, която създават образните изследвания, бронхоскопията и хистологичният резултат, и решението какво следва принадлежи на лекуващия лекар.

Нисък или нормален ProGRP – какво означава?

Стойност в рамките на референтните граници означава, че в кръвта не е установено повишено количество от пептида. Това е успокоителна находка, но не изключва заболяване. Диагностичната чувствителност на маркера при дребноклетъчен карцином в различните проучвания е приблизително между 62 и 86 на сто, тоест част от болните имат нормални стойности въпреки наличието на тумор – по-често при ограничено по разпространение заболяване, отколкото при напреднало. Няма състояние на „дефицит на ProGRP". Ниска стойност не се тълкува като отклонение и не изисква изясняване сама по себе си. При вече лекуван дребноклетъчен карцином спадането на стойността по време на химиотерапия или лъчелечение обикновено е благоприятен признак и се тълкува заедно с образния контрол. Обратно – задържането на високи нива след въвеждащото лечение може да насочи към остатъчно заболяване дори при добър образен резултат. Тази преценка се прави само от лекуващия онколог и винаги в контекста на цялото проследяване. Ако имате оплаквания, съмнителни за белодробно заболяване – упорита кашлица, кръв в храчките, задух, необяснима загуба на тегло или продължителна отпадналост – обърнете се към лекар независимо от нормалния резултат.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава и тълкува от пулмолог или медицински онколог, обикновено след като образно изследване вече е показало находка в белия дроб или когато се проследява доказано онкологично заболяване. При първоначални оплаквания първата стъпка е общопрактикуващият лекар, който преценява дали и към кого да Ви насочи. ProGRP не е скринингов тест. Той не се назначава профилактично „за всеки случай" – включително при пушачи и при хора с фамилна обремененост. Изследванията на туморни маркери имат ограничена роля в скрининга и се използват главно след поставена диагноза: за преценка на разпространението, за проследяване на лечението и за ранно откриване на рецидив. Отделно от това повишен маркер може да се дължи на неонкологично заболяване, а част от болните с рак изобщо не произвеждат повишени количества от очаквания маркер. Скринингът за рак на белия дроб в програмите, където съществува, се провежда с нискодозова компютърна томография, а не с кръвен маркер. Резултатът се разглежда заедно с останалите изследвания: с NSE (невронспецифична енолаза), който е другият маркер, свързан с дребноклетъчния карцином, с CYFRA 21-1 и CEA, които са по-характерни за недребноклетъчните форми, с образната диагностика и – решаващо – с хистологичния резултат. Задължителна част от тълкуването е оценката на бъбречната функция чрез креатинин и изчислена скорост на гломерулна филтрация. Ако предстоят повторни измервания, полезно е те да се правят в една и съща лаборатория и с един и същ метод – само тогава промяната в числата отразява промяна в състоянието, а не разлика между наборите реактиви. Една стойност от едно изследване не е диагноза и не бива да се тълкува самостоятелно.

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.