Специфични IgE антитела към единични алергени (sIgE)

Изследването, което показва към кой точно алерген организмът е произвел антитела

Какво представлява?

Специфичните IgE антитела се измерват срещу един конкретен алерген – например полен от бреза, амброзия или житни треви, домашен прахов акар, плесен, епител на котка или куче, храна като краве мляко, яйце, фъстък, ядки или риба, отрова на оса и пчела, а също и лекарство като пеницилин. За разлика от общия IgE, който показва само какво е цялото количество от този клас антитела в кръвта, специфичният IgE отговаря на въпроса към какво точно имунната система е произвела антитела. Изследва се от венозна кръв, назначава се за всеки алерген поотделно или като готов панел от няколко алергена, а резултатът се дава като концентрация в kU/L и обикновено и като клас от 0 до 6. Важно е да се знае предварително, че този тест доказва сенсибилизация – наличие на антитела – което не е едно и също с клинична алергия.

Референтни стойности

Резултатът се изразява в kU/L (често изписвано и kUA/L), а повечето лаборатории добавят и клас от 0 до 6. Показаната таблица следва най-широко използваната скала, при която прагът за положителен резултат е 0.35 kU/L. Различните методи и апарати обаче работят с различни прагове и различни граници между класовете – някои лаборатории отчитат като измерими и стойности от 0.10 kU/L нагоре и ги описват като граничен резултат с неизяснена клинична значимост, а други поставят границата на положителност по-високо. Затова един и същ алерген може да получи малко различен клас в две различни лаборатории и стойности от два различни метода не се сравняват директно – при проследяване във времето е добре изследването да се прави на едно и също място. Отделно от това е важно, че няма единна „норма“ за целия тест: смисълът на числото зависи от конкретния алерген, от възрастта и от оплакванията. Винаги сверявайте праговете и класовете с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

Специфични IgE се назначават от алерголог (при деца често и от педиатър) при оплаквания, съмнителни за алергия – сезонна или целогодишна хрема и запушен нос, кихане, сърбеж и зачервяване на очите, пристъпна кашлица и задух, обриви и уртикария, оток на устните или езика след храна, тежка реакция след ужилване от оса или пчела, реакция след прием на лекарство. Изследването се прави и преди започване на алергенна имунотерапия, за да се потвърди към кой алерген е насочена. Кръвният тест и кожно-алергичните проби са два еднакво валидни начина да се докаже сенсибилизация и по-често се допълват, отколкото да се заместват. Предимството на кръвния тест е, че не изисква спиране на антихистамините, може да се направи при екзема или широко разпространено кожно заболяване, когато няма здрава кожа за проба, и е подходящ при риск от тежка реакция или при малки деца, които трудно понасят убождания. Резултатът се тълкува заедно с историята на оплакванията, общия IgE, броя на еозинофилите, а при астма и атопичен дерматит – понякога и с ECP. Когато цялостният екстракт не дава ясен отговор или има много положителни резултати без ясна причина, се пристъпва към молекулярна диагностика по отделни компоненти. Едно измерване не е диагноза: за диагноза „алергия“ са нужни и антитела, и симптоми при контакт, а решението за диета, лечение или имунотерапия взема лекарят, а не бланката.

Свързани показатели