Кристали на пикочната киселина в урината
Ромбовидни жълто-кафяви кристали, които се утаяват в силно кисела урина – най-често безобидна, но понякога показателна находка.
Какво представлява?
Кристалите на пикочната киселина (в бланките често отбелязвани и като „уратни кристали“) са една от най-честите находки при микроскопско изследване на утайката (седимента) на урината. Те се образуват, когато пикочната киселина – краен продукт от разграждането на пурините в организма – премине границата си на разтворимост и от разтворено състояние премине във видима кристална форма. Под микроскоп имат характерен жълто-кафяв до кехлибарен цвят и разнообразна форма – най-често ромбовидна, но и бъчвовидна, розетковидна, на четириъгълни плочки или иглички. Появата им зависи основно от киселинността (pH) и концентрацията на урината, затова сама по себе си находката не е диагноза, а сигнал, който се тълкува заедно с останалите показатели на изследването.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон |
|---|---|
| Нормален резултат | липсват или се откриват единични в зрителното поле |
Кристалите на пикочната киселина не се измерват в число или единица – лаборантът ги преценява визуално при микроскопия на седимента и ги отбелязва като „единични“, „умерено“ или „в голямо количество“ в зрителното поле. Дори когато се виждат, малкото им количество в силно кисела и концентрирана (обикновено сутрешна) проба най-често е нормален физиологичен вариант, а не патология. Резултатът силно зависи и от преданалитични фактори – времето и температурата на престой на пробата преди изследването, тъй като охлаждането и по-дългият престой сами по себе си увеличават утаяването на кристалите. Затова винаги сверявайте находката с останалите показатели на седимента и с бланката на Вашата лаборатория.
Кристали на пикочната киселина в урината – какво може да означава находката?
Кристалите на пикочната киселина се утаяват, когато урината е силно кисела – обичайно при pH под около 5.5, защото разтворимостта на пикочната киселина рязко намалява с покачване на киселинността. Много често това е напълно безобидна находка: концентрирана сутрешна урина, обилен прием на месо, месни бульони, морски дарове и други богати на пурини храни, недостатъчен прием на течности (дехидратация), както и охлаждане или по-дълъг престой на пробата преди изследването (кристалите се утаяват допълнително при по-ниска температура) могат сами по себе си да предизвикат появата им без каквото и да е заболяване зад тях. Когато находката е повтаряща се в няколко проби или е изразена по количество, тя може да насочи и към нещо повече: подагра и хиперурикемия – състояния с траен излишък на пикочна киселина в организма – както и към уратни камъни в бъбреците или пикочните пътища. Важно е да се знае, че уратните камъни са рентген-негативни – не се виждат на обикновена рентгенова снимка и се установяват с компютърна томография или ехография – и че над половината хора с уратни камъни имат напълно нормална пикочна киселина в кръвта, така че кристалите в урината не са надежден заместител на кръвния тест. По-рядко изразена уратна кристалурия се среща при синдром на туморен лизис – рязкото разграждане на голям брой клетки при химиотерапия на бързорастящи тумори, при което наведнъж се освобождава голямо количество пурини. Находката не бива да се бърка с аморфните урати – розовата, „тухлено“ оцветена, безформена утайка, която се получава почти изключително от охлаждане на пробата и няма самостоятелно клинично значение (разгледана на отделна страница), нито с оксалатните кристали, които се появяват при по-различно (по-близко до неутрално) pH и имат различна, характерна форма.
Кога и към кого да се обърна?
Еднократна находка на единични кристали на пикочната киселина в общото изследване на урина обикновено не изисква никакво действие – особено ако пробата е била концентрирана сутрешна урина или е престояла по-дълго до изследването. Ако находката се повтаря в няколко последователни проби, е изразена по количество, или се съпровожда със симптоми като болка в кръста или слабините, кръв в урината или внезапна болка и зачервяване на става (типично на палеца на крака при подагра), е добре да се обърнете към Вашия личен лекар, който при нужда насочва към уролог (при съмнение за камъни) или ревматолог (при съмнение за подагра). Резултатът се тълкува заедно с pH на урината, относителното тегло и останалите елементи от седимента, а при съмнение за системен проблем – и с нивото на пикочната киселина в кръвта, а не самостоятелно. При съмнение дали находката е реална или преходен артефакт от престой на пробата, лекарят може да поиска изследване на прясна проба.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- StatPearls / NCBI Bookshelf – Urinary Crystals Identification and Analysis
- StatPearls / NCBI Bookshelf – Uric Acid Nephrolithiasis
- NIH MedlinePlus – Crystals in Urine
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.