Време на кървене (Duke)

Остарял функционален тест на тромбоцитите и съдовата стена, силно зависим от техниката на изпълнение.

Какво представлява?

Времето на кървене (ВК) е класически функционален тест на първичната хемостаза – способността на тромбоцитите и на съдовата стена да спрат кървенето при малка стандартизирана рана. При метода на Duke се прави контролирано убождане на ушната мида, а при метода на Ivy – стандартизиран разрез на предмишницата при фиксирано налягане на маншета (обикновено 40 mmHg). На определени интервали (обикновено на всеки 30 секунди) кръвта внимателно се попива с филтърна хартия, без да се докосва самата рана, докато кървенето спре напълно. Резултатът зависи изключително силно от техниката на изпълнение, дълбочината на убождането или разреза и опита на изследващия, което го прави трудно възпроизводим между различни лаборатории и дори при две последователни изследвания на един и същ пациент. Днес тестът се смята за остарял: международните насоки (включително NICE) не го препоръчват като рутинен скрининг преди операция, защото не предсказва добре хирургичното кървене, и в съвременната практика е до голяма степен изместен от изследвания на тромбоцитната функция (PFA-100/PFA-200, агрегометрия) и от подробна анамнеза за кръвотечения. У нас все още се среща в лабораторни бланки, но все по-рядко се назначава от съвременни клиницисти.

Референтни стойности

Границите зависят изцяло от използвания метод (Duke или Ivy), от техниката на изпълнение и от лабораторията, затова се приемат само като ориентировъчни. Различни справочници посочват различни диапазони – например MedlinePlus дава по-широки граници от около 1 до 9 минути за метода с маншет. Резултатът обикновено се отчита в минути и секунди (напр. 3:30 означава 3 минути и 30 секунди) – винаги сверявайте единиците и диапазона, посочени върху Вашия резултат. Поради ниската възпроизводимост тестът вече рядко се използва в съвременната медицина.

Кога и към кого да се обърна?

Времето на кървене се тълкува заедно с брой тромбоцити (PLT), aPTT, PT/INR и при съмнение за болест на фон Вилебранд – с фактор на фон Вилебранд (vWF). При отклонение или необичайна склонност към кървене е добре пациентът да се обърне към ОПЛ, който при нужда насочва към хематолог. Една отделна стойност не е диагноза – важни са и клиничната анамнеза за кръвотечения, и цялостната картина на изследванията.

Свързани показатели