Зонулин (чревна пропускливост)
Белтък, който разхлабва връзките между чревните клетки – и силно оспорван маркер за „повишена чревна пропускливост“
Какво представлява?
Зонулинът е белтък, описан от екипа на Алесио Фазано, който регулира така наречените плътни връзки (tight junctions) между клетките на чревната лигавица – мястото, където се решава какво може да премине между клетките и да стигне до кръвообращението. През 2009 г. той е идентифициран като прехаптоглобин-2 – неактивният предшественик на белтъка хаптоглобин. Когато зонулинът се освободи, връзките между клетките временно се разхлабват и пропускливостта на чревната стена се увеличава; в лабораторни условия това се предизвиква например от глиадина (белтъчна съставка на глутена) и от някои чревни бактерии. Изследването се предлага в серум и във фецес като маркер за „повишена чревна пропускливост“, но точно около измерването му има сериозни и все още нерешени научни спорове, описани по-долу.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (ng/mL) |
|---|---|
| Възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията и метода |
За зонулина няма международно утвърдени референтни граници и няма валидирана прагова стойност, над която резултатът да се смята за болестен. Основната причина е, че различните търговски набори използват различни антитела и независими проверки показват, че те не улавят един и същ белтък – затова числата от два различни теста не са съпоставими помежду си и не бива да се сравняват с числа от публикации, от интернет или от предишно изследване, направено с друг набор. Стойностите в серум и във фецес също не са взаимозаменяеми, защото отразяват различен материал и различни условия на пробовземане. Ако имате резултат, сверявайте го единствено с референтния диапазон, посочен в бланката на Вашата лаборатория.
Висок зонулин – какво може да означава?
Повишената стойност се тълкува трудно и изисква повече уговорки, отколкото повечето лабораторни показатели. Това, което може да се каже: в научни изследвания по-високи средни стойности са докладвани при групи пациенти с целиакия, с възпалителни чревни заболявания, със затлъстяване, с диабет тип 1 и тип 2, с чернодробни заболявания и с редица други състояния. Това обаче са различия между групи в проучвания, а не тест, който може да отсъди какво се случва в червата на конкретен човек. Това, което НЕ може да се заключи от една висока стойност, е по-важното. Резултатът не доказва, че чревната Ви стена е „пропусклива“, не поставя диагноза и сам по себе си не е основание за лечение, за диета или за хранителни добавки. Причината е преди всичко аналитична. Независими лаборатории са проверили най-широко използваните търговски ELISA тестове за зонулин и са установили, че те изобщо не улавят самия зонулин (прехаптоглобин-2), а други белтъци – в различни проверки са разпознати комплемент C3, хаптоглобин и пропердин. Тоест числото, което получавате, най-вероятно измерва нещо друго, а какво точно – зависи от конкретния набор. Оттук следват и практическите последици. Резултат от един набор не може да се сравнява с резултат от друг. Освен това стойностите, измерени с тези тестове, почти не се съгласуват с директните измервания на чревната пропускливост (тестовете със захари, като лактулоза и манитол) – в обобщени данни връзката между двете е практически нулева. Затова биологичният смисъл на самото число остава несигурен, а авторите на тези проверки препоръчват предпазливост при използването му в медицината. Отделно стои и въпросът за самото понятие. Повишена чревна пропускливост наистина съществува и е документирана при целиакия, при част от възпалителните чревни заболявания и в изследователски модели. Но „синдром на пропускливите черва“ като самостоятелна диагноза, която обяснява умора, мозъчна мъгла, кожни проблеми или наднормено тегло, не е призната от медицината и няма стандартизиран тест, с който да се постави. В повечето случаи, в които пропускливостта е повишена, тя е по-скоро следствие от вече съществуващо заболяване, отколкото негова причина.
Нисък или нормален зонулин – какво означава?
Ниската стойност няма самостоятелно клинично значение и не се свързва с дефицит или с някакво заболяване. По-важно е друго: заради описаните проблеми с измерването нормалният или ниският резултат не е и успокоение. Той не изключва целиакия, възпалително чревно заболяване, инфекция или каквато и да е друга причина за оплакванията Ви. Ако имате трайни симптоми, нормалният зонулин не е основание изследването да спре дотук – необходими са тестовете, които действително са валидирани за тези диагнози.
Кога и към кого да се обърна?
Зонулинът не е част от рутинната гастроентерологична диагностика и не се използва за поставяне на диагноза. Ако имате трайни оплаквания – подуване, коремна болка, редуване на запек и диария, отслабване без причина, кръв в изпражненията или желязодефицитна анемия – обърнете се към гастроентеролог или към личния си лекар. Пътят, който има доказана стойност, обикновено минава през фекален калпротектин (насочва към възпалително чревно заболяване и го отличава от функционалните оплаквания), антитела при целиакия (anti-tTG IgA заедно с общ IgA), микробиологично и паразитологично изследване на фецес при съответните показания, а при тревожни симптоми – ендоскопско изследване. CRP показва общо възпаление в организма, но е недостатъчно чувствителен, за да се разчита само на него при съмнение за възпалително чревно заболяване. Зад оплакванията от „пропускливи черва“ най-често стои реална и лечима диагноза – синдром на раздразненото черво, целиакия, възпалително чревно заболяване, свръхрастеж на бактерии в тънкото черво (SIBO), непоносимост към лактоза или фруктоза. Оплакванията Ви са реални и заслужават сериозно отношение; проблемът е, че този конкретен маркер все още не е готов за клинична употреба. Една стойност – каквато и да е тя – не е диагноза и се тълкува само заедно с оплакванията и останалите изследвания.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- Scheffler et al. – Widely Used Commercial ELISA Does Not Detect Precursor of Haptoglobin2, but Recognizes Properdin as a Potential Second Member of the Zonulin Family (Frontiers in Endocrinology, 2018)
- Ajamian et al. – Serum zonulin as a marker of intestinal mucosal barrier function: May not be what it seems (PLOS ONE, 2019)
- Massier et al. – Blurring the picture in leaky gut research: how shortcomings of zonulin as a biomarker mislead the field of intestinal permeability (Gut, 2021)
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.