Инфекции и имунитет

Автоимунни заболявания — какво са и кои са най-честите

Автоимунните болести не са една болест, а голямо семейство — от Хашимото и псориазис до лупус и множествена склероза. Общото между тях е, че имунната система се обръща срещу собствената тъкан. Заедно се срещат по-често, отколкото повечето хора предполагат: в голямо британско проучване около един на десет души има поне една от тях. Тук е картата — какво се обърква, кои болести са най-чести, защо една често води след себе си друга и какво има смисъл да се изследва.

Проверено · 20.11.2026 Автор: Diagnoza.bg
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване30 секКак работи

Какво значи „автоимунно“: когато имунната система спре да разпознава своето

Имунната система има една основна задача: да различава своето от чуждото. Имунните клетки правят антитела срещу антигените на бактерии, вируси, токсини и ракови клетки и така ги обезвреждат. При автоимунна болест точно това разпознаване се обърква — системата престава да различава здравата тъкан от вредното и започва да уврежда собствени клетки.

За да не се случва това, имунните клетки минават през нещо като обучение: учат се да не закачат своето. Това умение се нарича толерантност. Автоимунитетът е загубена толерантност към определена тъкан — щитовидната жлеза, ставите, кожата.

Защо обучението се проваля, никой не знае точно. Според една от теориите микроорганизми или лекарства отключват промени, които „объркват“ имунната система, и това става по-често при хора с гени, предразполагащи към автоимунитет.

Американската медицинска енциклопедия MedlinePlus описва над 80 автоимунни болести. Последиците са три вида: тъканта се разрушава, органът нараства необичайно (както при гушата) или започва да работи по различен начин.

Две големи групи: болести на един орган и системни болести

Автоимунната болест може да засегне един орган или няколко наведнъж. Най-често страдат кръвоносните съдове, съединителната тъкан, ендокринните жлези (щитовидната и панкреасът), ставите, мускулите, червените кръвни клетки и кожата.

При едната група ударът е върху един орган. Хашимото и Грейвс засягат щитовидната жлеза, диабет тип 1 — панкреаса, целиакията — тънкото черво, пернициозната анемия — стомаха, витилигото — кожата, множествената склероза (МС) — нервната система.

Другата група са системните болести, наричани още съединителнотъканни: лупус, синдром на Шьогрен, системна склероза. Точно при тях голямото британско проучване на Conrad и колеги от 2023 г. намира най-силно припокриване — трите често се събират при един и същ човек.

Делението има и практически смисъл. При болест на един орган се изследват самият орган и неговото антитяло: TSH и anti-TPO за щитовидната жлеза, tTG-IgA с общ IgA за целиакия. При системните болести се тръгва от ANA (антинуклеарни антитела) и едва после се минава към по-специфични антитела. Затова един общ тест „за автоимунитет“ няма.

Колко са честите: около 1 на 10 души и почти два пъти повече при жените

Най-подробните данни идват от проучване в списание Lancet от 2023 г. Екипът на Conrad преглежда електронните здравни записи на над 22 милиона души във Великобритания за годините от 2000 до 2019 и проследява 19 от най-честите автоимунни болести. Заедно те засягат 10,2% от хората — 13,1% от жените и 7,4% от мъжете. По-старите оценки са били между 3% и 9%, но често са стъпвали на по-малко хора и по-малко болести.

Разликата между половете е голяма, макар и не точно двойна: новите случаи при жените са 1,74 пъти повече. Превесът е най-силен при щитовидните болести, Шьогрен, лупус и системна склероза. Само три болести са по-чести при мъжете — анкилозиращ спондилит, диабет тип 1 и миастения гравис.

За двайсет години хората с такава диагноза са станали повече. Новите диагнози общо са се увеличили с 4%, но неравномерно: целиакия, Шьогрен и Грейвс се откриват около два пъти по-често отпреди, а пернициозна анемия и Хашимото — с около една пета по-рядко.

Едно уточнение, за да не се чете числото погрешно: 10,2% важи за 19 болести, натрупани за двайсет години, и то във Великобритания. Не е дял за всичките над 80 автоимунни болести и не са данни за България.

Най-честите автоимунни болести накратко

Подредбата по-долу е по брой нови диагнози в проучването на Conrad, а не по това колко хора живеят с болестта. Начело е Хашимото с около 196 нови случая годишно на 100 000 души, следват псориазис (около 155), ревматоиден артрит (72), полимиалгия ревматика (63), Грейвс (49), възпалителните чревни болести (43), пернициозна анемия (42), целиакия (21), витилиго (18), МС (10), лупус (9) и Шьогрен (8).

— Хашимото. Щитовидната жлеза бавно отслабва. Подробностите са в статиите „Хашимото: как се диагностицира и проследява“ и „Висок anti-TPO“.
— Псориазис и витилиго. Двете кожни болести. Псориазисът слабо се припокрива с останалите автоимунни болести. Витилиго се открива по-често през лятото — вероятно защото тогава петната личат повече.
— Ревматоиден артрит. Имунната система напада обвивката на ставите (синовията) и според NHS без лечение ставата може да се разруши. Кои изследвания се правят, пише в „Болки в ставите — кои изследвания“.
— Грейвс. Тук щитовидната жлеза работи прекалено усилено. Новите диагнози са се удвоили за двайсет години.
— Крон и улцерозен колит. Имат два възрастови върха — единият в младостта, другият по-късно в живота.
— Пернициозна анемия. Автоимунен гастрит, който спира усвояването на витамин B12; повече има в статията за дефицита на B12.
— Целиакия. Имунна реакция към глутена, която уврежда тънкото черво. Според NHS засяга поне 1 на 100 души във Великобритания и много случаи остават неоткрити. Тестовете са описани в „Серология за целиакия — anti-tTG, EMA и DGP“.
— МС. Автоимунно възпаление на главния и гръбначния мозък, при което се разрушава миелинът. Рядко върви заедно с други автоимунни болести.
— Лупус и Шьогрен. Системни болести, тясно свързани помежду си и много по-чести при жените.
— Диабет тип 1. Имунната система унищожава клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. В проучването са броени само случаите с начало до 19 години (около 6 на 100 000), затова болестта изглежда по-рядка, отколкото е. При възрастни може да наподобява тип 2; антитялото anti-GAD помага да се различат.

Една автоимунна болест увеличава шанса за друга — какво да се следи

Автоимунните болести често съжителстват. Най-ясно се вижда при децата с диабет тип 1: в сравнение с общото население рискът им за целиакия е около 28 пъти по-висок, за Хашимото — около 13 пъти, за Грейвс — близо 7 пъти. Толкова високо е числото и за Адисоновата болест (около 26 пъти), но авторите предупреждават, че част от тези случаи може да са надбъбречна недостатъчност след лечение с кортикостероиди, записана като Адисон. Числата са за деца и не бива да се пренасят върху възрастни.

Обяснението на авторите е, че болестите имат общи механизми или общи предразполагащи фактори — особено ендокринните помежду си и съединителнотъканните помежду си. МС е изключение.

Затова при деца с диабет тип 1 указанията на ADA и ISPAD предвиждат проверка още при диагнозата: TSH, FT4 и антитела (anti-TPO, anti-Tg) за щитовидната жлеза и tTG-IgA с общ IgA за целиакия. После TSH се повтаря на 1–2 години, ако антителата са отрицателни, и по-често, ако са положителни или има симптоми. За целиакията двете организации се разминават: ADA препоръчва повторение след 2 и след 5 години, ISPAD — на всеки 2 до 5 години.

Връзките вървят и в други посоки. NHS посочва диабет тип 1 и автоимунните щитовидни болести като състояния с повишен риск от целиакия, а за роднините от първа степен на човек с целиакия препоръчва изследване. British Thyroid Foundation отбелязва, че автоимунната щитовидна болест е свързана с дефицит на B12 чрез пернициозната анемия.

Правилото за теб: една автоимунна диагноза е повод да познаваш „съседите“ ѝ и техните симптоми, а не да си правиш всички антитела наведнъж.

Откъде идва: гени, пол, инфекции, тютюн — и витамин D

Гените имат дял, но не решават сами. При целиакия рискът за близък роднина е около 10%, а за еднояйчен близнак — около 75%. Свързаните с болестта варианти на HLA-DQ гените обаче са много чести, така че според NHS трябва и външен отключващ фактор.

Полът тежи: 63,9% от новодиагностицираните в британското проучване са жени.

Инфекциите също участват. Проучване сред над 10 милиона млади военнослужещи в САЩ, 955 от които развиват МС, показва, че рискът нараства 32 пъти след инфекция с вируса на Епщайн-Бар (EBV) и не се променя след други вируси, включително цитомегаловирус. Симптомите започват около десет години след заразяването. Това не е повод за тревога: EBV носят около 95% от възрастните, а МС остава рядка болест.

Тютюнът е свързан с ревматоидния артрит. В мета-анализ на 16 проучвания шансът за болестта при мъжете пушачи е около 1,9 пъти по-висок, при жените — около 1,3 пъти. Връзката е най-силна при мъже с положителен ревматоиден фактор.

В най-бедните райони по-чести са пернициозната анемия, ревматоидният артрит, Грейвс и лупусът. Според авторите това сочи към променими фактори — тютюн, затлъстяване, стрес — а не само към гени.

За витамин D има едно голямо рандомизирано изпитване, VITAL: 25 871 души (мъже над 50 и жени над 55 години) приемат 2000 IU витамин D3 дневно или плацебо около пет години. Автоимунна болест е потвърдена при 123 души с витамин D срещу 155 с плацебо — с 22% по-малко. Омега-3 сами не намаляват значимо честотата. Данните са обещаващи, но тесни: едно изпитване, допълнителен анализ, една доза, по-възрастни хора и малка абсолютна разлика — 32 случая на близо 12 900 души във всяка група. Самите автори допускат, че резултатът може да не важи за по-младите. За витамин D има отделни статии.

Умора, ставни болки, обрив, температура: кога това води към изследване — и защо „автоимунен панел“ подвежда

Общите симптоми на автоимунните болести са неспецифични: умора, температура, общо неразположение, ставни болки, обрив. Често идват и си отиват — периоди на обостряне се редуват с по-спокойни.

Когато има съмнение, лекарят разполага с няколко изследвания: ANA, други автоантитела, пълна кръвна картина с диференциално броене, биохимия, CRP, СУЕ, урина. Кои от тях да назначи, зависи от прегледа и от органа, който изглежда засегнат.

Тук ANA заслужава едно предупреждение. Според Колежа на американските патолози до 30% от здравите хора имат положителен ANA при ниско разреждане — около 32% при 1:40 и едва 5% при 1:160. Затова тестът се прави, когато има клинично съмнение за системна болест, а по-специфичните антитела (ENA, anti-dsDNA) — само ако ANA е положителен и оплакванията го подкрепят. Подробностите са в статията „ANA и ENA — скрининг и уточняване“.

Оттук идва и капанът на „автоимунния панел“. Ако си пуснеш 10–15 антитела без насока, почти сигурно някое ще излезе слабо положително. Това не е диагноза, но носи тревога и нови изследвания. Подвежда и обратното: отрицателният ANA не изключва Хашимото или целиакия, защото те си имат свои антитела.

Как се поставя диагнозата: оплаквания, специфично антитяло, изследване на органа

Автоимунна диагноза почти никога не се поставя по едно число. Лекарят сглобява три неща: оплакванията и прегледа, които показват кой орган страда; специфичното антитяло; и изследване, което показва как работи или как изглежда самият орган.

Ето как изглежда тази тройка при някои от честите болести:
— Хашимото: TSH и FT4 плюс anti-TPO;
— целиакия: tTG-IgA с общ IgA, често и биопсия;
— ревматоиден артрит: оплакванията плюс anti-CCP и ревматоиден фактор, CRP и СУЕ;
— диабет тип 1: кръвна захар и HbA1c плюс anti-GAD и други антитела;
— пернициозна анемия: B12 плюс антитела срещу париеталните клетки и срещу вътрешния фактор.

Понякога диабет тип 1 при възрастен се бърка с тип 2. Ако картината е нетипична, това е повод да попиташ лекаря за anti-GAD.

Кой специалист с какво се занимава: ревматологът — с ревматоиден артрит, лупус, Шьогрен и системна склероза; ендокринологът — с Хашимото, Грейвс, диабет тип 1 и Адисонова болест; гастроентерологът — с целиакия, Крон, улцерозен колит и автоимунен гастрит; дерматологът — с псориазис и витилиго; неврологът — с МС и миастения. При неясни случаи се включва клиничен имунолог.

Лечението накратко: замяна на липсващото или овладяване на имунната реакция

Лечението следва една от две логики.

Първата е да се замени онова, което тялото вече не произвежда: хормон на щитовидната жлеза (левотироксин), инсулин, витамин B12. Втората е да се укроти самата имунна реакция — с кортикостероиди като преднизон, с нестероидни имуносупресори (азатиоприн, микофенолат и други) или с таргетни лекарства като TNF-блокерите и инхибиторите на интерлевкини. Имуносупресорите носят риск от инфекции.

Повечето автоимунни болести са хронични, но много от тях се държат под контрол с лечение. Известна профилактика за повечето няма, отбелязва MedlinePlus.

С диетите е добре да си внимателен. Доказан ефект има само една — безглутеновата при целиакия. Според NHS тя овладява симптомите и предпазва от дългосрочни усложнения дори когато оплакванията са леки. Безглутеновата диета при Хашимото без целиакия е разгледана в „Хашимото и начин на живот“.

Така нареченият автоимунен протокол (AIP) стъпва на много малко. Най-цитираното проучване при възпалителни чревни болести е от 2017 г.: 15 пациенти, без контролна група, и всички знаят на каква диета са. Симптомите и част от ендоскопските находки се подобряват, но CRP не се променя значимо, а самите автори казват, че са нужни рандомизирани изпитвания. При Хашимото има изпитване със 17 жени. Доказателствата са слаби, а диетата е рестриктивна и крие риск от дефицити.

Пътят в България и какво да занесеш на лекаря

Имунологичните изследвания и антителата на щитовидната жлеза са сред високоспециализираните медико-диагностични изследвания, които НЗОК заплаща. Назначава ги лекар специалист с „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бланка МЗ-НЗОК №3А). Личният лекар може да издаде такова направление само ако си на диспансерно наблюдение. За диспансеризираните пациенти колко често се правят някои изследвания е записано в Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

На практика това значи, че пътят към повечето антитела по каса минава през специалист.

На прегледа занеси:
— списък на оплакванията и откога са;
— автоимунните болести при теб и в семейството — кой роднина, коя болест;
— всички предишни резултати заедно с референтните граници на лабораторията;
— лекарствата и добавките, които приемаш (биотинът изкривява щитовидните изследвания, предупреждава British Thyroid Foundation);
— ако вече имаш положителен ANA — титъра и модела на светене, а не само думата „положителен“.

С тази картина лекарят по-лесно преценява накъде сочат оплакванията и кое антитяло има смисъл да се търси.

Свързани показатели

Още по темата

Източници

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване Виж как работи · 30 сек