Инфекции и имунитет

Хламидия — най-честата бактериална полово предавана инфекция, разбираемо

Хламидията е най-често съобщаваната бактериална полово предавана инфекция в Европа и в повечето случаи минава без никакви оплаквания. Лекува се с едноседмичен курс антибиотик. Какво значи положителният PCR, пише на страницата на показателя; тук е пътят около него: защо инфекцията мълчи с месеци, колко голям е рискът от усложнения в действителни числа, как се лекува днес и защо три месеца по-късно се прави нов тест.

Проверено · 20.11.2026 Автор: Diagnoza.bg
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване30 секКак работи

Какво е хламидията и колко е честа

Chlamydia trachomatis е бактерия, която живее и се размножава само вътре в човешки клетки и заразява единствено хора. Има няколко типа и те дават различни болести. Едни причиняват трахома — очна инфекция, която не се предава по полов път. Други (D–K) са обичайната полово предавана хламидия. Трети (L1–L3) стоят зад лимфогрануломатоза венерум, за която става дума по-долу.

Инфекцията е много разпространена. По оценка на СЗО през 2020 г. по света е имало около 128,5 милиона нови случая при хора между 15 и 49 години. В Европа за 2024 г. 27 държави са съобщили на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) 213 443 потвърдени случая — пред гонореята (106 331) и сифилиса (45 577).

Най-засегнати са младите. Хората на 20–24 години са 36% от случаите, а при жените на тази възраст честотата е 517,6 на 100 000 (при мъжете — 327,9). От случаите с известен път на предаване 77% са при хетеросексуален контакт и 22% — между мъже. Систематичен преглед на ECDC намира хламидия при 5,5% от младите жени и 3,3% от младите мъже на 15–24 години в Европа.

Защо най-често не усещаш нищо

Поне 70% от жените с хламидия в пикочо-половите пътища нямат никакви симптоми. При мъжете без оплаквания е около половината, като оценките варират силно — от 25 до 100%. Обяснението е в начина, по който бактерията живее: прониква в клетките на лигавицата, размножава се вътре в тях и после заразява съседните. При определени условия минава в „спящо“ състояние и така инфекцията се удължава.

Затова нелекуваната хламидия може да трае месеци, понякога и години. При жените, по оценка, около 45–54% от инфекциите отминават сами до една година и над 80% — до две. Когато все пак се появят оплаквания, това обикновено става 1–3 седмици след контакта според ECDC; NHS дава по-широк интервал — от една седмица до няколко месеца.

Липсата на симптоми обаче не значи липса на вреда. Американският CDC посочва, че хламидията може да увреди репродуктивната система на жената и без оплаквания. А който не знае, че е заразен, предава инфекцията нататък. Затова повечето случаи се откриват с изследване, не по оплаквания. Тестът е PCR — от урина при мъжете и от вагинален тампон при жените; антителата в кръвта не показват активна инфекция. Подробностите са в статията „Chlamydia trachomatis — кога и как се изследва“.

Когато има симптоми: гениталии, ректум, гърло и очи

Когато хламидията все пак се обади, оплакванията зависят от мястото.

— При жените: необичайно влагалищно течение, кървене след секс или между циклите, парене при уриниране, сърбеж, болка ниско в корема, особено по време на секс.
— При мъжете: бяло, мътно или воднисто течение от пениса, парене при уриниране, парене и сърбеж около пениса и тестисите. Болка и подуване на тестисите се срещат по-рядко.
— Ректум: болка, течение или кървене, но най-често нищо. Заразяването става при анален секс, а понякога и с пренос от друго заразено място, например от влагалището. Ректалната инфекция е честа при жени с генитална хламидия — ECDC дава около 70%, а преглед, цитиран от CDC, между 33 и 83%, и то без връзка с това дали жената съобщава за анален секс.
— Гърло: рядко и почти винаги без оплаквания, понякога с леко възпалено гърло. Клиничното значение не е изяснено, но открита в гърлото хламидия се лекува, защото може да се предаде към гениталиите.
— Очи: зачервяване, болка и секрет. Това е конюнктивит, често пренесен от гениталиите с пръстите; ако не се лекува, може да продължи месеци.

Усложненията при жените: какво казват реалните числа

Нелекуваната инфекция може да се изкачи към матката и маточните тръби и да предизвика възпалителна болест на малкия таз (ВЗОМТ). Оттам идват и дългосрочните последици: хронична тазова болка, безплодие заради увредени тръби и извънматочна бременност. Въпросът е колко често се стига дотам.

Британски модел от 2016 г. смята така: на всеки 1000 хламидийни инфекции при жени на 16–44 години се падат средно около 171 епизода на ВЗОМТ, 2 извънматочни бременности и около 5 жени с тубарно безплодие към 44-годишна възраст. Тазовото възпаление значи е реален риск, приблизително при една на шест инфекции. Повечето жени с хламидия обаче няма да останат безплодни. ECDC добавя, че рискът не е добре известен и по-новите данни сочат, че вероятно е по-нисък, отколкото се смяташе.

Наблюдателно проучване сред над 857 000 британски жени на 12–25 години показва същото от друг ъгъл. След положителен тест ВЗОМТ се среща при 5,4 на 1000 човекогодини срещу 1,4 след отрицателен. Рискът е около два пъти по-висок, но в абсолютни числа остава нисък. По-висок е при две и повече положителни проби, отколкото при една.

Две неща си струва да запомниш. Лечението спира инфекцията, но не поправя вече нанесени трайни увреждания, затова не бива да се бави. А програмите за изследване намаляват честотата на ВЗОМТ при жените.

При мъжете и при всички: тестиси, стави, HIV

При мъжете сериозните проблеми са редки. Възможно е болезнено възпаление на тестиса и придатъка му (епидидимит) или възпаление на простатата; в редки случаи това води до безплодие.

Има и едно усложнение, което не е в половите органи — сексуално придобит реактивен артрит. Това е рядка имунна реакция: болят и се подуват стави като глезените и коленете, понякога се възпаляват и очите. По-често засяга мъже и според NHS обикновено отминава за няколко месеца.

Третото важи за всички. Нелекуваната хламидия улеснява и заразяването с HIV, и предаването му. Затова при диагноза хламидия се правят и изследвания за HIV, гонорея и сифилис. На мъже с ректална хламидия и отрицателен тест за HIV CDC препоръчва да се предложи и профилактика срещу HIV с лекарства (PrEP).

СЗО отбелязва и нещо, което трудно се мери с числа: стигмата и напрежението в отношенията също са реални последици от инфекцията.

Хламидия по време на бременност и при новороденото

При бременност хламидията се свързва с преждевременно пукане на мембраните, възпаление на околоплодните обвивки (хориоамнионит), преждевременно раждане и ниско тегло на бебето. При вагинално раждане може да се зарази и самото бебе: около 30–50% от изложените новородени развиват конюнктивит, а 10–20% — пневмония. Конюнктивитът обикновено се появява 5–12 дни след раждането. Пневмонията идва по-късно, между първия и третия месец, без температура и с повтаряща се „накъсана“ кашлица.

Лечението е различно, защото доксициклинът е противопоказан през втория и третия триместър. CDC препоръчва азитромицин 1 g еднократно, а британските указания от 2018 г. — 1 g, последван от 500 mg дневно още два дни. И двете схеми са валидни; коя да е, решава лекарят. При бременност контролният тест около 4 седмици след лечението е задължителен, а CDC добавя нов тест след 3 месеца и още един в третия триместър.

Основната защита на бебето е майката да бъде изследвана и излекувана навреме. Според CDC еритромицинът за очите на новороденото не предпазва от хламидиен конюнктивит. Българската Наредба № Н-1 от 2025 г. все пак предвижда локална антибиотична профилактика за новородените от майки с хламидия през бременността. Същата наредба посочва края на бременността и прекъсването на бременност сред поводите за изследване.

LGV — по-агресивната форма на хламидията

Лимфогрануломатоза венерум (LGV) се причинява от типовете L1–L3. За разлика от обичайната хламидия те навлизат по-дълбоко в тъканите и предизвикват тежко възпаление.

Най-честата проява е възпаление на ректума и дебелото черво: слузесто или кърваво течение, болка в ануса, запек, температура, напъни. Картината може да наподоби възпалително чревно заболяване. Описани са огнища сред мъже, които правят секс с мъже, а СЗО отчита, че в някои страни болестта се връща.

При хетеросексуалните хора по-често се подуват лимфните възли в слабините — болезнено и обикновено само от едната страна. На мястото на заразяване се появява малка язва, но тя често вече е изчезнала, когато човек потърси помощ.

Без ранно лечение LGV може да остави хронични фистули и стеснения на ректума. Лекува се със същия антибиотик, само че по-дълго: доксициклин 100 mg два пъти дневно за 21 дни, с излекуване над 98,5%. Доказва се със специфичен молекулен тест, а по българската наредба пациент с LGV задължително се изследва и за HIV и хепатит C.

Лечението днес: доксициклин за 7 дни, а не еднократна таблетка

Първият избор днес е доксициклин 100 mg два пъти дневно за 7 дни. Така препоръчват и американският CDC, и европейското ръководство от 2025 г., което го поставя пред еднократния азитромицин при всички хламидийни инфекции. Азитромицин 1 g наведнъж остава втори избор.

Причините са две. Първата е ректалната хламидия: при нея доксициклинът работи по-добре — в рандомизирано проучване при мъже излекуваните са 100% срещу 74% с азитромицин. А при жените ректалната инфекция често върви заедно с гениталната и не може да се предвиди по разказа за сексуалните навици. Втората причина посочват британските специалисти: 3–15% от хората с хламидия имат и Mycoplasma genitalium, а тя все по-често е резистентна към макролидите — групата на азитромицина. Самата хламидия засега рядко развива резистентност.

Няколко правила вървят с рецептата:
— Без секс до края на 7-дневния курс и докато симптомите отминат (или 7 дни след еднократна доза), и докато всички партньори не са лекувани. Това включва и оралния секс, и секса с презерватив.
— Партньорите от последните 60 дни се насочват за преглед, изследване и лечение. Ако последният контакт е по-стар, търси се последният партньор.
— Антибиотиците за хламидия не спират действието на противозачатъчните хапчета, импланти, лепенки и инжекции.
— Лекарството не се споделя с друг човек.

Имунитет няма: защо се хваща отново, кога се изследваш пак и кои митове да забравиш

Преболедуването оставя само частичен и краткотраен имунитет, а ваксина няма. Затова хламидия може да се хване отново. Когато след лечение тестът пак излезе положителен, в повечето случаи не лечението се е провалило, а човек се е заразил повторно — от нелекуван партньор или от нов.

Оттук идва правилото за трите месеца. Всеки, лекуван за хламидия, се изследва отново около 3 месеца след лечението, независимо дали смята, че партньорът му е лекуван. Ако тогава не стане, тестът се прави при следващото посещение при лекар в рамките на 12 месеца. Смисълът е повторната инфекция да се хване навреме, защото според CDC именно повторните инфекции вдигат риска от тазово възпаление. По-рано от 4 седмици не си струва да се бърза: PCR може да улови мъртви бактерии и да излезе фалшиво положителен.

И четири мита, които е време да отпаднат:
— „Хваща се от тоалетна чиния, кърпи, басейн, целувка или прегръдка.“ Не. Предава се при вагинален, орален или анален секс и чрез споделени секс играчки.
— „Щом нямам симптоми, нямам хламидия.“ Повечето заразени нямат симптоми.
— „Веднъж съм я изкарал(а), вече съм защитен(а).“ Не си.
— „Антибиотикът оправя всичко.“ Спира инфекцията, но не поправя вече увредени тръби.

Хламидията в България: малко регистрирани случаи не значи малко инфекции

За 2024 г. България е съобщила на ECDC 151 случая на хламидия — 2,3 на 100 000 души. За сравнение: в Дания честотата е 502,3 на 100 000, в Исландия 489,1, в Норвегия 416,2, а средното за ЕС/ЕИП е 63,4. Заедно с Кипър, Гърция, Полша и Румъния сме сред петте държави с под 3 случая на 100 000, които общо дават 0,6% от случаите.

От това не следва, че у нас хламидия почти няма. ECDC изрично посочва, че разликите между държавите идват повече от това колко се изследва, как се търсят случаите и как се отчитат, отколкото от действителна разлика в разпространението. През 2020–2023 г. у нас са регистрирани между 26 и 50 случая годишно; защо през 2024 г. числото е по-високо, не е изяснено.

Има и още един детайл. В българските данни мъжете са 2,9 пъти повече от жените — обратно на страните с много изследвания, където преобладават жените. Това може да означава, че у нас се откриват предимно случаите със симптоми; обяснението е вероятно, но не е доказано.

По Наредба № Н-1 от 2025 г. хламидийната инфекция подлежи на регистрация и съобщаване в РЗИ. Наредбата изброява и кога се предлага изследване: при симптоми, при възраст до 25 години с нов партньор или няколко партньори за 6 месеца, при друга полово предавана инфекция, при безплодие, в края на бременността, след сексуално насилие.

Свързани показатели

Още по темата

Източници

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване Виж как работи · 30 сек