Инфекции и имунитет

Сифилис (TPHA/VDRL) — как се разчитат резултатите

На бланката стоят два реда — TPHA и VDRL (или RPR) — и често не си съвпадат: единият е положителен, другият отрицателен. Това не е грешка на лабораторията. Двата теста търсят различни неща и се четат само заедно. Какво представляват и че сифилисът се лекува, пише на страницата на показателя. Тук е пътят на решението: четирите комбинации, кога отрицателният резултат лъже, какво значи титърът след лечение и какво се проверява при бременност.

Проверено · 20.11.2026 Автор: Diagnoza.bg
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване30 секКак работи

Два теста с два различни въпроса: „срещал ли си бактерията“ и „колко е активна сега“

TPHA е трепонемен тест: търси антитела, насочени точно срещу Treponema pallidum, бактерията на сифилиса. Към същата група спадат TPPA, FTA-ABS и автоматизираните имунотестове (ELISA, CLIA). Въпросът, на който отговарят, е „срещал ли си някога бактерията“. При повечето хора отговорът остава „да“ до края на живота, колкото и добре да е лекувана инфекцията; според американския CDC само 15–25% от лекуваните още в първичния стадий стават отрицателни след 2–3 години. Затова с TPHA лечението не се следи.

VDRL и RPR са нетрепонемни тестове. Те не търсят самата бактерия, а антитела срещу мастни вещества — кардиолипин, лецитин и холестерол, — каквито има и в нейната мембрана, и в човешките тъкани. Титърът им грубо следва активността на болестта, тоест отговарят на въпроса „колко е активна сега“. По същата причина понякога реагират и без сифилис: в американско проучване с над половин милион реактивни проби 11% не са били свързани със сифилис.

Нито един от двата не стига сам. Само с единия част от ранните случаи биха останали неоткрити, а за болни биха минали хора без сифилис или отдавна излекувани.

Кой тест е първи и кой потвърждава: традиционният и обратният ред

Лабораторията може да тръгне от който и да е от двата. При традиционния ред първо се прави VDRL или RPR и положителните проби се потвърждават с трепонемен тест. При обратния се започва с автоматизиран трепонемен тест, а при положителен резултат задължително следва количествен нетрепонемен — такъв, който дава титър. Ако двата не си съвпаднат, се добавя втори трепонемен тест от друг вид, например TPPA.

CDC приема и двата пътя и всеки има слабо място. Традиционният може да изпусне много ранна или стара, латентна инфекция. Обратният улавя повече, но при хора с нисък риск дава и повече фалшиво положителни резултати — около 0,6% в данните на CDC.

Българската Наредба № Н-1 от 2025 г. допуска за скрининг и двата вида тестове, а потвърждението се прави от същия серум: положителен VDRL се проверява с трепонемен тест, положителен TPHA — с нетрепонемен. Когато и двата са положителни, количественият тест е задължителен.

За теб това значи нещо просто: TPHA и VDRL на една бланка обикновено са първа и втора стъпка върху една и съща проба кръв, а не две независими изследвания.

Четирите комбинации на бланката и какво следва от всяка

— TPHA положителен, VDRL положителен (с титър, например 1:16). Приема се за сифилис, докато не се докаже, че вече е лекуван както трябва. Европейските указания (IUSTI, 2020) препоръчват преглед и лечение, освен ако има документ за предишно лечение. Титърът от деня на лечението става отправна точка за всичко нататък.

— TPHA положителен, VDRL отрицателен. Най-често това е стар, излекуван сифилис — следата в кръвта остава. Възможни са обаче и много ранна инфекция, късен латентен сифилис или фалшиво положителен трепонемен тест. Тук указанията се разминават: IUSTI съветва двата теста да се повторят след месец, а CDC — веднага да се направи втори, различен трепонемен тест. Ако и той е положителен, а лечение никога не е имало, се предлага лечение като за сифилис с неизвестна давност. Ако е отрицателен и рискът е нисък, не се прави нищо повече.

— TPHA отрицателен, VDRL положителен. Типичната картина на биологично фалшиво положителен резултат. Изключението е съвсем ранната инфекция: в първичния стадий, когато се появява първата раничка (шанкърът), около една трета от случаите започват точно така, а около две трети — с обратната комбинация.

— И двата отрицателни. Ако не е имало скорошен рисков контакт, сифилис няма.

Когато VDRL е положителен, а TPHA — не: кога да търсиш друга причина

Тази комбинация не значи сифилис. VDRL реагира на антитела срещу фосфолипиди, а такива организмът прави и по други поводи. Среща се при 0,2–0,8% от изследваните според CDC и европейските указания; систематичен преглед от 2020 г. дава до 1,5%. Титърът обикновено е нисък, до 1:4, макар да са описани и изключения.

Европейските указания делят тези резултати на две. Краткотрайните, под шест месеца, се появяват след инфекция с температура, скорошен инфаркт, ваксина или при бременност. За последните две данните са противоречиви — прегледът от 2020 г. не намира съществен ефект от ваксините. Трайните, над шест месеца, се свързват с автоимунни болести, HIV, хронично чернодробно заболяване, злокачествени заболявания, инжекционна употреба на наркотици и напреднала възраст.

Първата стъпка е спокойна: тестът се повтаря на нова проба заедно с трепонемен. Повечето такива резултати с времето изчезват сами. Ако VDRL остава положителен повече от половин година, а TPHA все така е отрицателен, лекарят има повод да потърси хронична причина — например с ANA и антифосфолипидни антитела, — а не да лекува сифилис.

Много рядко лъже и трепонемният тест, пак при автоимунни болести. Тогава спорът се решава с имуноблот.

Отрицателен не винаги значи „нямам“: прозоречен период и прозон

От заразяването до шанкъра минават средно три седмици, но може да са от 10 до 90 дни. През това време, а и в първите 5–15 дни след появата му, и двата теста може да са отрицателни — антителата още ги няма. VDRL и RPR обикновено стават положителни 10–15 дни след шанкъра, тоест около шест седмици след заразяването. Ако контактът е бил скоро, отрицателният резултат е само междинен и тестът се повтаря.

Затова и правилото за партньорите е строго: при контакт с човек с ранен сифилис в последните 90 дни преди диагнозата му лечение се предлага дори при отрицателни тестове. Така е и в указанията на CDC, и в българската наредба.

Вторият капан е по-рядък и се казва прозон. Когато антителата са твърде много, неразреденият серум може да даде отрицателен VDRL — тестът сякаш се „задавя“. Среща се при под 0,85% от изследваните, по-често в първичния и вторичния стадий. Решението е в лабораторията: серумът се разрежда. CDC не препоръчва това да се прави с всяка отрицателна проба, но ако имаш оплаквания, които насочват към сифилис, а VDRL е отрицателен, лекарят трябва изрично да го поиска.

Титърът след лечението: кога промяната е истинска и колко да чакаш

Титърът показва до какво разреждане серумът още реагира: 1:4, 1:8, 1:16, 1:32. Промяна с една стъпка не се брои. Истинска е само четирикратната, тоест с две стъпки — от 1:16 на 1:4 надолу или от 1:8 на 1:32 нагоре.

Сравняват се само резултати от един и същ тест. VDRL и RPR са еднакво годни, но RPR често излиза малко по-висок и смяната на единия с другия изглежда като промяна, каквато няма. Най-добре е проследяването да е в една лаборатория — така е записано и в Наредба Н-1.

Колко да чакаш? Европейските указания искат контрол на 1-вия, 3-тия, 6-ия и 12-ия месец при ранен сифилис и очакват четирикратен спад до шестия месец. CDC проверява на 6-ия и 12-ия месец и дава срок една година, както и българската наредба. По данни на CDC 10–20% от правилно лекуваните не стигат този спад. По-бавно пада титърът при по-късен стадий, при начален титър под 1:8, при по-възрастните и при повторен сифилис.

При част от хората титърът спада и спира на ниска стойност — до 1:4 според IUSTI, обикновено до 1:8 според CDC. Ако няма нов риск, това се смята за успешно лечение.

Тревожно е обратното: четирикратно покачване, което се задържа повече от две седмици. То говори за повторна инфекция или за неуспешно лечение. Нов TPHA тук не помага — той и без това е положителен.

Бременност: един тест в началото, а понякога трябва и втори

В България изследването за сифилис е част от грижата за нормалната бременност и се прави веднъж — при първото посещение, заедно с тестовете за хепатит B и HIV. Повторен тест в третия триместър не е предвиден като рутина. Европейските указания и CDC го препоръчват при повишен риск, най-добре между 28-ата и 32-рата седмица и при раждането. Ако през бременността имаш нов партньор или партньорът ти е с полово предавана инфекция, попитай акушер-гинеколога за втори тест.

Настоява се, защото нелекуваният ранен сифилис при бременната се предава на бебето в 70–100% от случаите и до една трета завършват с мъртво раждане. Повечето предавания обаче стават след 28-ата седмица и лечението преди това обикновено предпазва бебето. Лекарството е едно — бензатин пеницилин.

Това засяга пряко и България: през 2024 г. у нас са потвърдени 30 случая на вроден сифилис, или 52,5 на 100 000 живородени — най-високият показател в ЕС/ЕИП според европейския център ECDC. Година по-рано са били 13.

И две неща за бланката. Ако TPHA е положителен, а VDRL отрицателен, изследването се повтаря или се допълва с втори трепонемен тест; когато проследяването е несигурно, се лекува. А след лечение повечето бременни не стигат четирикратен спад на титъра до раждането — това само по себе си не значи неуспех.

Лечение, партньори и какво да занесеш на лекаря

Ранният сифилис се лекува с една мускулна инжекция бензатин пеницилин, а късният или този с неизвестна давност — с по една седмично три седмици подред. Схемата определя лекарят; азитромицин вече не се препоръчва. В първите 24 часа след инжекцията може да вдигнеш температура, с главоболие и болки в мускулите. Това е реакция към самото лечение (на Яриш–Херксхаймер), а не алергия към пеницилина.

При сифилис се прави и тест за HIV. Партньорите се изследват и при нужда се лекуват.

Сифилисът се съобщава задължително в РЗИ, но в известието вместо името стои код от инициалите и датата на раждане. Изследването става с твое информирано съгласие.

На прегледа занеси:
— всички предишни резултати с датите, вида на теста (VDRL или RPR, TPHA или друг) и титъра, не само „положителен“;
— името на лабораторията;
— кога и с какво е било лечението — препарат и брой инжекции — и титъра от деня на лечението;
— дали си бременна;
— автоимунни заболявания, HIV статус, скорошни ваксини или инфекции;
— датите на рисковите контакти и дали партньорът е изследван.

Тези документи спестяват много: TPHA остава положителен цял живот и без тях следващият лекар няма как да различи стар, излекуван сифилис от нов. Така се стига до излишно повторно лечение.

Свързани показатели

Още по темата

Източници

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване Виж как работи · 30 сек