Инфекции и имунитет

Токсоплазмоза при бременност — IgG и IgM: имунитет или скорошна инфекция

Положителен IgM за токсоплазма по време на бременност плаши, а най-често не значи това, което изглежда. Какво представляват двете антитела можеш да видиш на страницата на показателя; тук е пътят оттам нататък. Всичко се свежда до един въпрос: преди или след зачеването си срещнала паразита. Отговорът идва от авидността, от втора проба и от лаборатория с опит, а не от първата бланка. По-долу са и рискът по седмици, лечението и какво е положението в България.

Проверено · 20.11.2026 Автор: Diagnoza.bg
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване30 секКак работи

Единственият въпрос, който има значение: преди или след зачеването

Ако си се заразила преди бременността, приема се, че бебето не е застрашено от вродена токсоплазмоза. Има и една междинна зона — до месец преди или след зачеването. Тогава рискът е много нисък и според френската работна група, издала препоръки през 2019 г., решението за амниоцентеза се обсъжда с жената.

По оплаквания няма как да разбереш кога е станало. Само около 30% от жените с първична инфекция усещат нещо, и то е неспецифично: умора, температура, подути лимфни възли, най-често на шията. Затова при бременна инфекцията се открива практически само по кръвта.

IgG се появява обикновено една-две седмици след заразяването, стига връх за един-два месеца и най-често остава за цял живот. Колко е висок, не показва колко тежка е била болестта.

Затова резултатът при бременност не се чете като „болна“ или „здрава“. Чете се като дата: колко отдавна е била срещата спрямо зачеването. Авидността, повторната проба и референтната лаборатория служат на този единствен въпрос.

Четирите комбинации по време на бременност — и какво следва от всяка

И двете отрицателни. Няма данни за инфекция, но няма и имунитет — податлива си и остава да се пазиш. Във Франция такива жени се изследват отново всеки месец до раждането.

IgG отрицателен, IgM положителен. Или инфекцията е съвсем отскоро, или IgM е фалшиво положителен. Взема се втора проба две седмици след първата и двете се изследват заедно. Ако IgG така и не се появи, инфекция е малко вероятна.

IgG положителен, IgM отрицателен. Според американския лабораторен справочник ARUP това е инфекция отпреди поне шест месеца, а щом пробата е от началото на бременността — значи отпреди нея. Има една уловка: на 18-а седмица или по-късно ARUP иска допълнителни изследвания и при тази комбинация. Един отрицателен IgM толкова късно не изключва заразяване в първите седмици.

И двете положителни. Възможна е инфекция през последните 12 месеца, възможен е и фалшиво положителен IgM. Пробата отива в специализирана референтна лаборатория, а при бременна се прави авидност на IgG.

При граничен IgG изследването се повтаря. Когато стойностите на IgG са ниски и има съмнение, помага втора проба след 2–3 седмици: покачване говори за остра инфекция. Обратното също важи — IgG, който стои стабилен четири седмици, заедно с висока авидност изключва остра инфекция.

Положителен IgM: защо не значи „сега“ и защо следва потвърждение, а не решение

IgM минава за знак на прясна инфекция, но при токсоплазмата не е надежден часовник. Може да остане в кръвта месеци, а и повече от година. ARUP посочва, че се открива до 18 месеца след заразяването; референтната лаборатория „Ремингтън“ в САЩ описва случаи до 12 години, без това да има клинично значение. Такива жени се приемат за заразени отдавна.

Вторият проблем са самите тестове. Според същата лаборатория търговските набори за IgM често имат ниска специфичност и резултатите им често се тълкуват погрешно. Френската работна група го казва направо: IgM, който може да се задържи с години, не е абсолютно доказателство за скорошна токсоплазмоза. Колко рядко положителният IgM при бременна се оказва истинска остра инфекция, има в статията за четенето на антитела IgG и IgM.

Затова след положителен IgM идва потвърждение, не решение. Американската агенция FDA препоръчва такива серуми да се изпращат в референтна лаборатория за токсоплазма. Там резултатът попада в една от три групи: скорошна инфекция, инфекция в далечното минало или фалшиво положителен. ARUP съветва да се вземе и втора проба и двете да се изследват с метод за IgM, различен от първия.

Колко тежи тази стъпка, личи от едно число: потвърдителното изследване в „Ремингтън“ е намалило наполовина медицински ненужните аборти при бременни с положителен IgM.

Авидността: часовник, който работи само в първите 12–16 седмици

Авидността показва колко здраво IgG се свързва с паразита; как се стига дотам, е описано на страницата за авидност на IgG. Тук са важни сроковете.

Висока авидност означава инфекция отпреди поне 3–5 месеца. Оттук идва силата на теста: направен ли е в първите 12–16 седмици на бременността и авидността е висока, заразяване по време на бременността е изключено.

Точният прозорец зависи от метода. За Labsystems той е 12 седмици, за VIDAS — 16. Шестнайсет седмици са около четири месеца и оттам идва често повтаряното „висока авидност изключва инфекция през последните четири месеца“. Вярно е, но само за този метод.

С ниската авидност се греши най-често. Тя не изключва инфекция по време на бременността, но и не я доказва. Ниска или гранична авидност може да се задържи месеци, година и повече, защото узряването понякога се бави. Затова диагноза само по ниска авидност и положителен IgM не се поставя. Лабораторията „Ремингтън“ нарича авидността потвърдителен тест, не окончателен.

За теб изводът е практичен. Колкото по-рано в бременността е първата проба, толкова повече може да каже авидността. Излезе ли положителен IgM в първия триместър, авидността се прави бързо — докато пробата още е в прозореца на метода.

Рискът за бебето зависи от седмицата: предаването расте, тежестта намалява

Ако скорошната инфекция се потвърди, следващият въпрос е в коя седмица е станала. Тук две криви вървят в противоположни посоки.

Паразитът минава през плацентата, докато е в кръвта на майката след първото заразяване, и колкото по-зряла е плацентата, толкова по-лесно успява. По данни от Лионската кохорта при заразяване на 6-а седмица до плода стига в 2,2% от случаите, на 18-а — в 23%, на 30-а — в 56%. Независимо проследяване на 151 случая в Източна Сицилия, почти всички лекувани, дава сходна картина: 5% в първия триместър, 23% във втория, 63% в третия.

С тежестта е обратното. Ранната инфекция на плода може да доведе до спонтанен аборт или мозъчно увреждане. Късните са чести, но обикновено минават без видими прояви.

Събрани заедно, числата са по-спокойни, отколкото звучи думата „токсоплазмоза“. При над 2000 проследени и лекувани бременни с инфекция 79% от новородените не са засегнати от вродена токсоплазмоза, а вродени дефекти има при под 1%.

Едно остава за по-нататък: очните лезии могат да се появят и години по-късно. Затова децата с вродена токсоплазмоза се следят от очен лекар чак до зряла възраст.

При потвърдена скорошна инфекция: спирамицин, амниоцентеза и кога се сменя лечението

Първото лекарство обикновено е спирамицин. Той се натрупва в плацентата и се дава възможно най-рано, за да не стигне паразитът до плода. Рандомизирано проучване, което да доказва ефекта, няма, а при вече заразен плод спирамицинът не действа. По мета-анализа SYROCOT, както го цитират френските автори, предаването намалява наполовина, когато лечението започне до три вместо до осем седмици след предполагаемото заразяване. Дали лечението преди раждането променя проявите при детето, остава спорно — сравнение между европейски центрове от 2001 г. не намира ясна полза от по-интензивните схеми.

Дали плодът е заразен, показва амниоцентезата с PCR на околоплодната течност. Прави се не преди 18-а седмица и поне четири седмици след предполагаемото заразяване на майката, иначе расте шансът за фалшиво отрицателен резултат. Чувствителността е 92%, специфичността — 100%, а рискът от загуба на плода заради процедурата е под 0,1%.

При положителен резултат лечението се сменя: пириметамин със сулфадиазин и фолинова киселина (фолиевата не е ефективна). Френската група избягва комбинацията преди 14-а седмица, а американският CDC изрично отбелязва, че схемите се различават според центъра. Положителната амниоцентеза сама по себе си не е показание за прекъсване на бременността.

При отрицателен резултат спирамицинът продължава до раждането, защото паразитът може да премине и по-късно, а ехографиите са всеки месец. Заразените новородени обикновено се лекуват 12 месеца.

Франция изследва всеки месец, Великобритания — изобщо не. А в България?

Във Франция скринингът е задължителен от 1992 г.: изследване в първия триместър и после всеки месец до раждането за жените без имунитет. Австрия от над 25 години изследва безплатно всички бременни, с повторение на всеки два месеца.

Великобритания е на другия полюс — националният комитет по скрининг не го препоръчва. Мотивите: тестът би показал погрешно инфекция при много жени, не е известно дали лечението спира предаването или намалява тежестта, и няма достатъчно данни колко души се заразяват. В САЩ също няма всеобщ скрининг; изследват се бременни с HIV, с потиснат имунитет или със симптоми. Френски и италиански автори възразяват, че така се изпускат около половината майки на заразени бебета.

В България отговорът е в Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи. При нормална бременност на първото посещение се изследват кръвна картина и СУЕ, кръвна група и Rh, сифилис, хепатит B, хепатит C и HIV при съгласие. Токсоплазма в този списък няма. Тя се появява само при „бременност с друг риск“, и то с уточнение: при жени със спонтанни аборти и мъртвораждания.

На практика за повечето бременни у нас изследването е по преценка на акушер-гинеколога и за собствена сметка. Национален график за повторно изследване на жените без имунитет няма.

Какво да занесеш на акушер-гинеколога — и превенцията накратко

Колкото повече дати носиш, толкова по-бързо се стига до отговор.

— Всички предишни резултати за токсоплазма с датите им, особено IgG отпреди бременността. Отрицателен преди и положителен сега е сероконверсия и датира инфекцията точно.
— Коя лаборатория е работила, с какъв метод са IgG, IgM и авидността и какви са праговете им.
— В коя гестационна седмица е взета всяка проба — по последна менструация и по ехография.
— Имала ли си умора, температура или подути лимфни възли на шията, и кога.
— Попитай дали първата проба е запазена. При съмнение тя се изследва повторно заедно с втората, а сравнението в една серия е по-надеждно.

При положителен IgM има един въпрос, който си струва да зададеш: „Може ли пробата да отиде в лаборатория, специализирана за токсоплазма, преди да се решава каквото и да е?“

Остава превенцията. Месото се готви до безопасна вътрешна температура, мерена с термометър: 63 °C за цели късове с три минути покой, 71 °C за мляно, 74 °C за птиче. Плодовете и зеленчуците се мият, с почва се работи с ръкавици. Котешката тоалетна се чисти всеки ден, защото паразитът става заразен чак 1–5 дни след като е отделен. Подробностите са в статията за изследванията преди зачеване.

Свързани показатели

Още по темата

Източници

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване Виж как работи · 30 сек