Съкращенията в кръвната картина — WBC, RBC, HGB, PLT, MCV обяснени

ПКК, ДКК, хемограма, CBC — как се казва изследването и какво влиза в него по българските правила

Листът най-често носи заглавие „Кръвна картина“ или само „ПКК“, а зад това стои конкретно правило. В българската номенклатура на клиничната лаборатория код 01.01 „Кръвна картина“ е описан като поне осем от изброените показатели: хемоглобин, еритроцити, левкоцити, хематокрит, тромбоцити, MCV, MCH, MCHC. Тоест не един тест, а пакет от най-малко осем реда.

Същата формула се повтаря независимо и в Наредба № 8 от 3.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (ДВ, бр. 92 от 2016 г.), в изменения ѝ вид — „поне 8 показателя“. Там кръвната картина влиза в профилактичния пакет за хора от 20 до 65 години, с периодичност веднъж на пет години, заедно с АСАТ, АЛАТ, креатинин и урина.

Диференциалното броене на левкоцитите е друг код — 01.40, а морфологията на еритроцитите е трети, 01.41. ДКК не е част от ПКК по номенклатурата и се назначава отделно. Затова, ако на листа липсват редовете за неутрофили, лимфоцити, моноцити, еозинофили и базофили, лабораторията не е пропуснала нищо — просто не е било поръчано.

На английски същото изследване се води CBC, complete blood count, а вариантът с диференциално броене — CBC with differential. Думата „хемограма“ ще чуеш в разговор, но нито в рамковия договор, нито в наредбата я има.

Как е устроен самият лист: колони, флагове H и L, звездички

Форматът на бланката не се измисля на място. По американските правила CLIA всеки лабораторен резултат задължително носи име на теста (често съкратено), самия резултат, единица при количествените резултати, референтен интервал, източник на пробата, дата и час на вземане, както и име и адрес на лабораторията, извършила изследването. Българските бланки следват същата логика на колоните.

Буквата „H“ до число значи над референтния диапазон, „L“ — под него. Ако видиш „WNL“ (within normal limits), резултатът е в границите. Критично отклонените стойности често се маркират със звездичка, а лабораторията отбелязва отделно кога и в колко часа е уведомила лекаря.

Колоната с референтния интервал заслужава внимание. Тези граници ги е установила конкретната лаборатория, направила изследването, и не са универсални. StatPearls го казва направо за кръвната картина: макар да се дават общоприети интервали, на практика всички са специфични за лабораторията и при разчитане важат местните ѝ указания. MedlinePlus добавя, че различните методи водят до различни диапазони, затова резултати от две лаборатории не се сравняват директно.

Някъде на листа може да пише и в какво състояние е пристигнала пробата — хемолизирана или липемична например. При кръвна картина това не е формалност: липемията, високият билирубин и много високият брой левкоцити са известни причини за фалшиво завишен хемоглобин.

RBC, HGB, HCT — трите реда за червената кръв (и защо HCT понякога пише PCV)

RBC идва от red blood cell count — броят на еритроцитите, червените кръвни клетки. На американска бланка се дава в клетки на микролитър, типично 4,6–6,2 милиона/µL при мъже и 4,2–5,4 милиона/µL при жени.

HGB е хемоглобинът (hemoglobin); на някои апарати същият ред излиза като HB или Hb — една и съща работа. Мери количеството хемоглобин в цяла кръв. По данни на СЗО типичните стойности са 13–18 g/dL при възрастни мъже и 12–16 g/dL при небременни жени, а при бременност долната граница обикновено се сваля към 10 g/dL заради физиологично увеличения обем на плазмата.

HCT (или Ht) е хематокритът — обемният дял на еритроцитите в кръвта, типично 40–54% при мъже и 36–48% при жени. По-старото му име е packed cell volume и оттам идва вариантът PCV на някои бланки. Същият ред, друг етикет.

Двата съседни реда не са взаимозаменяеми. За разлика от хемоглобина, броят еритроцити не отразява точно кислород-преносната способност на кръвта и не служи пряко за диагноза на анемия.

RET са ретикулоцитите — незрели червени клетки, които узряват в кръвта за ден-два. Отчитат се като процент, като абсолютен брой или чрез ретикулоцитен продукционен индекс (RPI), и се поръчват отделно. NRBC пък са ядрените червени клетки, еритробластите. При здрав възрастен този ред обикновено е нула: в изследване върху 240 здрави кръводарители медианата излиза 0,00×10⁹/L.

MCV, MCH, MCHC, RDW — четирите реда, които апаратът пресмята, а не мери

Тези четири съкращения се наричат еритроцитни индекси и ги въвежда Wintrobe още през 1929 г. Общото между тях е, че се получават от други числа на същия лист — от хемоглобина, хематокрита и броя еритроцити.

MCV (mean corpuscular volume) е средният обем на един еритроцит, във фемтолитри (fL, 10⁻¹⁵ литра). Типичен интервал 80–100 fL по StatPearls; по-старият справочник Clinical Methods дава 87 ± 7 fL. MCH (mean corpuscular hemoglobin) е средното количество хемоглобин в една клетка, в пикограми на клетка: 27–32 pg, съответно 29 ± 2 pg. MCHC (mean corpuscular hemoglobin concentration) е средната концентрация на хемоглобин, в g/dL или в проценти — около 34, с разсейване ± 2. RDW (red cell distribution width) описва колко се различават по големина еритроцитите помежду си; пресмята се или като стандартно отклонение, или като коефициент на вариация на кривата на MCV, и точно оттам идват двете означения по бланките: RDW-SD във фемтолитри и RDW-CV в проценти. Типично 11,5–15%, по Clinical Methods 13 ± 1,5%.

Кое от MCV и хематокрита е измерено и кое пресметнато зависи от метода на лабораторията. Безспорно е друго: MCH и MCHC винаги са пресметнати. Затова, когато хемоглобинът, броят еритроцити или MCV излязат от диапазона, MCH и MCHC се маркират наведнъж след тях — няколко флага с един източник. Част от стойността им е дори чисто контролна: лабораториите ги ползват и за вътрешен качествен контрол.

WBC, NEU, LYM, MON, EOS, BAS, IG — бялата редица ред по ред

WBC (white blood cell count) е общият брой левкоцити, белите кръвни клетки — типично 4500–11 000 в микролитър. Този единствен ред събира пет различни вида клетки, които диференциалното броене разделя.

Неутрофилите се пишат NEU или NEUT и са най-многобройни: 40–60% от левкоцитите, или 1500–8000/µL. Лимфоцитите (LYM, LYMPH), сред които са B- и T-клетките, заемат 20–40%, или 1000–4000/µL. Моноцитите (MON, MONO) са 2–8%, или 200–1000/µL. Еозинофилите (EOS) — 0–4%, или до 500/µL. Базофилите (BAS, BASO) са най-малко: 0,5–1%, или до 200/µL. Кой от двата варианта на съкращението ще видиш зависи от апарата и софтуера, не от смисъла.

Бандовете, незрелите форми на неутрофила, нормално са 3–5% от левкоцитите. IG е immature granulocytes, незрели гранулоцити — съвременните анализатори ги извеждат като автоматичен флаг върху резултата, понякога заедно с етикет с въпросителна от рода на „Blasts?“. Такъв флаг значи, че някой ще погледне кръвна натривка под микроскоп, и нищо повече.

Едно уточнение за самия ред WBC: той брои само клетките, които в момента циркулират. Около половината неутрофили в съдовете стоят прилепнали по стените и в броенето не влизат.

Диференциалната картина може да е отпечатана като процент от общия брой или като абсолютен брой за всеки вид зряла бяла клетка. Двата формата не са въпрос на вкус.

Процент срещу абсолютен брой: най-честият капан на бланката

Ако запомниш едно-единствено нещо от целия лист, нека е това. Абсолютният брой на всеки вид бели клетки често носи повече информация от дела му, а се получава просто: общият брой левкоцити, умножен по процента и разделен на 100.

Пример върху истински граници. Нормата за лимфоцити е 1000–4000/µL. Четиридесет процента лимфоцити при WBC 3000/µL правят 1200/µL — почти на долния край. Същите 40% при WBC 10 000/µL правят 4000/µL — на горния. Един и същ процент, два съвсем различни резултата.

Причината е чиста аритметика: процентите по конструкция дават сбор 100. Щом един вид клетки намалее, делът на друг се качва, без броят му изобщо да е мръднал. Затова процент без общия брой левкоцити до него почти нищо не казва.

По бланката двете неща се различават по знак. Диезът „#“ върви с абсолютния брой — NEU#, LYM#, IG#, NRBC#. Знакът „%“ върви с процента — NEU%, LYM%, IG%, NRBC%. За един и същ вид клетка често има по два реда, един под друг; в един публикуван случай NRBC е отчетен едновременно като 0,02×10⁹/L и като 0,2%.

Редът на четене е този, по който работи и лекарят: първо се вижда отклонение в общия WBC, а после диференциалното броене показва кой точно вид клетки стои зад него.

PLT, MPV, PDW, PCT — тромбоцитната група и едно двусмислено съкращение

PLT идва от platelets — тромбоцитите, кръвните плочки. Американската бланка ги пише 150 000–400 000/µL, българската — 150–400×10⁹/L. Едно и също число, различна опаковка.

Под този ред обикновено се редят още три. MPV (mean platelet volume) е средният обем на един тромбоцит, във фемтолитри. PDW (platelet distribution width) описва разсейването им по големина. PCT е плакетокритът — обемният дял на тромбоцитите в кръвта, тромбоцитният аналог на хематокрита, в проценти.

За тези три StatPearls отбелязва нещо полезно: обикновено не се съобщават заедно със стандартната кръвна картина. Ако все пак са на листа ти, там са, защото анализаторът ги произвежда автоматично, а не защото някой ги е поръчал.

Тук е и най-коварното съкращение на бланката. PCT до реда на тромбоцитите значи плакетокрит и е в проценти. PCT сред възпалителните маркери значи прокалцитонин и е в ng/mL. Двете нямат нищо общо и нито едното изписване не е грешно — различаваш ги по единицата и по съседството на реда.

И още едно недоразумение, което си струва да знаеш: EDTA не е показател. Това е веществото в епруветката, което пречи на кръвта да се съсири, и на някои бланки стои в реда за вида на пробата — „кръв с EDTA“. Понякога точно то стои зад изненадващо нисък брой тромбоцити, защото те се слепват в негово присъствие; тогава изследването се повтаря с епруветка с друг антикоагулант, цитрат или оксалат.

Единиците: защо българската бланка изглежда различно от американската

Един и същ резултат може да изглежда като две различни неща само защото е записан в различна система. Три преобразувания вършат почти цялата работа.

Първото всъщност не е преобразуване, а съвпадение. Микролитърът е 10⁻⁶ литра, така че 1000 клетки/µL са точно 1×10⁹/L. Интервалът за левкоцити 4500–11 000/µL е буквално същият като 4,5–11×10⁹/L на българската бланка — числото не мърда, сменя се само записът. При еритроцитите е същото на друга степен: 4,5×10¹²/L значи 4,5 милиона клетки в микролитър.

Второто е коефициент 10 и важи за хемоглобина: 1 g/dL са 10 g/L. Указанието на СЗО от 2024 г. дава праговете си в g/L — 130 g/L при мъже, тежка анемия под 70 g/L. StatPearls дава същите неща в g/dL, 13–18 при мъже. Умножаваш или делиш на десет.

Третото е коефициент 100 и важи за хематокрита. Американската бланка го пише в проценти (40–54% при мъже), българската често го дава като част от единица, в L/L. 0,40–0,54 L/L и 40–54% са едно и също.

Останалото е въпрос на навик: MCV, RDW-SD, MPV и PDW са във фемтолитри, MCH в пикограми на клетка, MCHC в g/dL или g/L, RDW-CV и плакетокритът в проценти.

Единицата обаче не е единственото, което мести числото. СЗО подчертава, че значение имат и източникът на кръвта — венозна или капилярна — и типът анализатор. Като референтен подход се препоръчват венозна кръв и автоматичен хематологичен анализатор, а коефициент за преизчисляване между капилярна и венозна проба не може да се даде.

СУЕ, CRP, глюкоза — съкращения на същия лист, които не са от кръвната картина

Лабораториите често печатат няколко изследвания на един лист и това създава впечатление, че всичко отгоре надолу е „кръвната картина“. Не е.

СУЕ (среща се и като РУЕ, а на латиница ESR — erythrocyte sedimentation rate) е скоростта на утаяване на еритроцитите, в mm/h. В българската номенклатура е отделен код, 01.03 — друг тест, поръчван самостоятелно. Наредба № 8 ги разделя по същия начин: при наблюдение на нормална бременност изброява хемоглобин, еритроцити, хематокрит, левкоцити, MCV и MCH, а СУЕ стои отделно след тях; при рутинно послеродово наблюдение — хемоглобин, хематокрит и диференциално броене на левкоцити, и пак отделно СУЕ.

CRP е C-reactive protein, С-реактивният протеин — код 01.38, самостоятелно изследване, не ред от кръвната картина. Глюкозата е код 01.11, а кръвно-захарният профил — 01.12.

Ориентирът, който върши работа на око, е друг. Редовете от кръвната картина идват от една и съща епруветка с EDTA и от един и същ хематологичен анализатор. СУЕ, CRP и глюкозата се правят по други методи и често от друга проба. Ако лабораторията ги е събрала на едно листче, това е форматиране на хартията, не един тест.

Важи и обратното: липсата на CRP или СУЕ на бланката не значи, че кръвната картина е непълна. Значи само, че не са били поръчани.

Как да прочетеш листа за пет минути и какво да питаш

Първо виж дали изобщо има диференциално броене. Липсват ли редовете NEU, LYM, MON, EOS и BAS, поръчана е била само кръвна картина (код 01.01), без диференциално броене (01.40).

После прочети единицата, преди да погледнеш числото. Хемоглобин 132 и хемоглобин 13,2 могат да са един и същ човек в един и същи ден — първото е в g/L, второто в g/dL. Число без единица до него не значи нищо.

При бялата формула гледай абсолютните числа, не процентите: абсолютният брой почти винаги казва повече от пропорцията.

Не чети MCV, MCH, MCHC и хематокрита като четири отделни находки. Те се пресмятат от хемоглобина, броя еритроцити и обема на клетките и се движат заедно, така че един отклонен ред често влачи останалите след себе си.

И най-важното за колоната отдясно: сравнявай всяко число само с диапазона, отпечатан на същата бланка. Резултати от различни лаборатории не се сравняват директно, а за проследяване във времето е най-разумно да ходиш на едно и също място.

На лекаря занеси самата бланка, не преписани числа — единиците и диапазоните са част от резултата. Ако имаш предишни изследвания от същата лаборатория, вземи и тях.

Два въпроса спестяват доста време на прегледа: този ред измерен ли е, или пресметнат, и това процент ли е, или абсолютен брой. Разкодирането на етикетите свършва дотук — какво значи конкретна ниска или висока стойност, стои на страницата на съответния показател.