Генетичен тест за фруктозна непоносимост (ALDOB)
ДНК изследване за наследствената фруктозна непоносимост – рядко състояние, при което черният дроб не може да разгради фруктозата
Какво представлява?
Фруктозата е плодовата захар. Тя се съдържа в плодовете и меда, но и в обикновената трапезна захар (захароза), която в червата се разпада на глюкоза и фруктоза, както и в подсладителя сорбитол, който организмът превръща във фруктоза. За да бъде използвана, фруктозата минава през ензима алдолаза B, който работи главно в черния дроб и се произвежда по указания на гена ALDOB (разположен на 9-та хромозома). При наследствената фруктозна непоносимост този ген носи увреждащи изменения в двете си копия, ензимът не работи и в чернодробните клетки се натрупва междинното вещество фруктозо-1-фосфат, което е токсично за тях. Изследването разчита буквите на гена ALDOB – или само на най-честите увреждащи варианти, или на целия ген – и показва дали са налице изменения и в двете копия. Резултатът е качествен, не число, и не се променя през живота, затова се прави еднократно. Най-важното, което трябва да се знае предварително, е че този тест НЕ е тестът за честото неразположение след много плодове или сокове – то почти винаги се дължи на съвсем друго и безобидно състояние, наречено малабсорбция на фруктоза.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (генотип) |
|---|---|
| Не са открити патогенни варианти | няма данни за наследствена фруктозна непоносимост сред изследваните варианти Не изключва напълно заболяването – виж обяснението по-долу |
| Един патогенен вариант (носителство) | здрав носител – без заболяване Значение има за родствениците и за планиране на бъдещи деца |
| Два патогенни варианта (биалелни) | генетично потвърждение на наследствена фруктозна непоносимост Тълкува се задължително заедно с клиничната картина |
Това е генетично изследване, а не измерване, затова тук няма числови референтни граници и няма „висока“ или „ниска“ стойност – има само описателен резултат: открити или неоткрити увреждащи (патогенни) варианти и в колко от двете копия на гена. Заболяването се унаследява автозомно-рецесивно: изявява се само когато и двете копия на ALDOB са засегнати, докато човек с едно засегнато копие е здрав носител. Бланките изглеждат различно според това какъв точно е бил обхватът на анализа. Част от лабораториите изследват само няколко чести варианта – сред европейското население това най-често са A149P (по съвременно означение p.Ala150Pro, известен и като rs1800546), A174D и N334K. Само A149P се среща при около половината от болните, а трите заедно покриват голяма част от случаите в Европа, но далеч не всички: описани са над 50 различни увреждащи изменения в гена, а честите варианти са различни при различните народи. Затова отрицателен резултат от такъв ограничен панел НЕ изключва заболяването. Пълното секвениране на гена открива по различни оценки между 75 и 100 процента от измененията, а останалите се дължат на по-големи загуби или удвоявания на участъци, за които е нужен допълнителен анализ. Материалът е кръв или букален секрет, а резултатът не зависи от храненето, от лечение или от това дали в момента приемате плодове. Кои точно варианти са били изследвани и как е формулирано заключението, сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.
Какво означава положителен резултат (увреждащи варианти и в двете копия на ALDOB)?
Намирането на увреждащи варианти и в двете копия на гена ALDOB подкрепя диагнозата наследствена фруктозна непоносимост. Това е рядко заболяване – различните източници го оценяват на около един случай на 20 000 до 30 000 души, а в Европа приблизително един на 20 000. Важно е да се подчертае, че самият генетичен резултат не е достатъчен: диагнозата се поставя от лекар, който съчетава находката с клиничната картина и с типичните биохимични отклонения след прием на фруктоза. Класическата изява е в кърмаческа възраст, при отбиването – когато в менюто влязат първите плодове, плодови сокове, пюрета или подсладени храни. Дотогава детето обикновено е напълно здраво, защото кърмата не съдържа фруктоза. Появяват се повръщане, отказ от храна, отпуснатост, болки в корема и разстройство, а в кръвта – ниска кръвна захар, която не се повлиява добре от глюкагон, натрупване на млечна киселина, нисък фосфор и повишена пикочна киселина. Днес оплакванията понякога започват и по-рано, ако е използвана храна за кърмачета с добавена фруктоза или захароза. При продължаващ прием следват увеличен черен дроб, жълтеница, нарушени чернодробни показатели и с времето – чернодробна цироза, както и увреждане на бъбречните каналчета (загуба на глюкоза, аминокиселини и фосфати с урината), изоставане в растежа, а при тежки епизоди на ниска кръвна захар – гърчове. По-леките форми могат да останат неразпознати години наред, защото хората с това заболяване развиват силна естествена неприязън към сладкото и към плодовете – тялото само ги отблъсква от храната, която им вреди. Оттам идва и една любопитна, описана в специализираната литература подробност: при значителна част от възрастните с наследствена фруктозна непоносимост липсва кариес. Тази комбинация – „не понася сладко и няма нито една пломба“ – понякога е първата следа, която насочва лекаря при възрастен с неизяснено чернодробно страдание. Лечението е изцяло диетично и е доживотно: изключват се фруктозата, захарозата (обикновената захар) и сорбитолът – не само плодовете, медът, соковете и сладките, но и продукти с добавена глюкозо-фруктозен сироп, агаве или меласа, а също и част от лекарствените форми, сиропите и някои храни за кърмачета, в които тези захари се използват като носител или подсладител. Затова при потвърдена диагноза е редно всеки лекуващ лекар и фармацевт да бъде уведомен предварително. При спазван режим прогнозата е много добра и продължителността на живота е нормална. Всичко това са общи ориентири от медицинската литература – конкретният хранителен режим и проследяването се определят от лекар, обикновено заедно с диетолог, а не по описания в интернет.
Какво означава отрицателен резултат или носителство?
Един открит увреждащ вариант означава носителство. Носителите са здрави – едното работещо копие на гена стига, за да се произвежда достатъчно алдолаза B, и не се налага диета. Значението на такъв резултат е основно семейно: ако и двамата родители са носители, при всяко зачеване има 25 процента вероятност детето да наследи и двата засегнати варианта. Това е разговор за генетична консултация, а не повод за промени в храненето. Отрицателният резултат прави заболяването по-малко вероятно, но не го изключва – особено ако е изследван само панел от няколко чести варианта. Ако клиничната картина е убедителна, търсенето продължава с разчитане на целия ген, а в отделни случаи – с други методи за потвърждение. Затова отрицателен резултат при дете с повръщане и ниска кръвна захар след плодове не бива да затваря въпроса. Тук е и най-важното разграничение около това изследване. Наследствената фруктозна непоносимост е съвсем различно нещо от малабсорбцията на фруктоза (наричана още „диетична фруктозна непоносимост“) – състоянието, което има голяма част от хората, оплакващи се от подуване и разстройство след много плодове, сокове, мед или храни с глюкозо-фруктозен сироп. При нея ензимите на черния дроб са напълно наред; проблемът е в тънкото черво, което не успява да поеме голямо количество фруктоза наведнъж, тя стига до дебелото черво и там бактериите я ферментират. Резултатът са газове, къркорене, подуване, спазми и разхлабени изхождания – неприятни, но безобидни: няма увреждане на черния дроб и бъбреците и няма риск за живота. Доказва се с водороден дъхов тест след натоварване с фруктоза, а не с ДНК анализ, и се овладява с намаляване, а не с пълно изключване на фруктозата. Практическият извод е важен: генетичният тест ALDOB не е тестът за „не понасям плодове“. Той търси рядката тежка форма. И обратното – ако някой сам поръча широк генетичен пакет, види там вариант в ALDOB и без клинична картина реши, че „не понася фруктоза“, това е класически капан: носителството не е болест, а самоопределената строга диета без нужда е излишна и може да обеднее храненето. Тълкуването на такава находка е работа на клиничен генетик.
Кога и към кого да се обърна?
Изследването се назначава и тълкува от клиничен генетик или от специалист по наследствени болести на обмяната, при кърмачета и малки деца – съвместно с педиатър и детски гастроентеролог. То има смисъл при конкретно съмнение: кърмаче или малко дете, при което повръщането, отпуснатостта и ниската кръвна захар се появяват точно след храни с плодове, захар или подсладители; неизяснено увеличение на черния дроб или отклонени чернодробни показатели у дете; или възрастен с трайна неприязън към сладко и плодове и неизяснено чернодробно страдание. Изследва се и при роднини на човек с потвърдена диагноза. Генетичният резултат се тълкува заедно с останалата картина – кръвна захар, чернодробни ензими, киселинно-алкално състояние и млечна киселина, фосфор, пикочна киселина, изследване на урината за загуба на глюкоза и аминокиселини, както и с това какво реално се случва при прием на фруктоза. Старият провокационен тест с натоварване с фруктоза днес се избягва извън строго болнични условия, защото при болен човек е опасен; при неясен генетичен резултат потвърждение може да се търси и чрез измерване на активността на ензима в чернодробна проба. В никакъв случай не бива да си правите „домашна проба“ с плодове или захар, ако имате съмнение за това заболяване. Ако оплакванията Ви са подуване и дискомфорт след повече плодове или сокове, но иначе сте здрави, най-вероятно търсеният отговор изобщо не е в този тест – по-подходящи са консултация с гастроентеролог и водороден дъхов тест, а понякога и обсъждане на синдром на раздразненото черво, лактозна непоносимост или целиакия, които дават много подобни оплаквания. Един генетичен резултат сам по себе си не е диагноза и не е основание за трайно изключване на цели групи храни – той се тълкува от лекар.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- NIH MedlinePlus Genetics – Hereditary fructose intolerance
- GeneReviews (NCBI Bookshelf) – Hereditary Fructose Intolerance
- Orphanet – Hereditary fructose intolerance (ORPHA:469)
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.