Анионна разлика (anion gap)
Изчислен показател от електролитния панел, който показва дали в кръвта се е натрупала неизмерена киселина.
Какво представлява?
Анионната разлика (anion gap) не е самостоятелно измерван показател, а изчислена стойност – от натрия се изважда сборът от хлоридите и бикарбоната, а в част от лабораториите се добавя и калият. При нормални условия по-голямата част от отрицателните йони в кръвта се покриват от измерените хлориди и бикарбонат, докато малка „разлика“ остава за неизмерени аниони – най-вече серумните белтъци, фосфати и сулфати. Когато в организма се натрупа допълнителна неизмерена киселина, например кетонни тела при кетоацидоза или млечна киселина при лактатна ацидоза, тези неизмерени аниони се увеличават и анионната разлика нараства. Затова показателят се отпечатва автоматично заедно с електролитния панел или кръвно-газовия анализ и служи за първоначална ориентация при търсене на причината за метаболитна ацидоза.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (mmol/L) |
|---|---|
| Възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията и метода |
Анионната разлика зависи силно от това дали формулата включва калия и от метода, с който лабораторията измерва хлоридите и бикарбоната – затова цитираните граници варират в широки предели. Например NCBI Bookshelf (StatPearls, „Biochemistry, Anion Gap“) посочва обичаен диапазон около 4–12 mmol/L, а друга статия на StatPearls („Anion Gap and Non-Anion Gap Metabolic Acidosis“) дава около 8–12 mmol/L при формула без калий и около 12–16 mmol/L, когато калият е включен; лабораторен каталог на Mayo Clinic Laboratories посочва референтен интервал 7–15 mmol/L (за формула без калий, при пациенти на 7 и повече години). Освен метода, върху резултата влияе и нивото на серумния албумин – тъй като албуминът е основният принос за неизмерените аниони, нисък албумин занижава изчислената анионна разлика дори когато реално има повишена неизмерена киселина; затова при нисък албумин лекарят обикновено прави корекция спрямо албуминовото ниво. Заради тази разнородност сверявайте стойността Ви само с референтния диапазон, посочен в бланката на Вашата лаборатория.
Висока анионна разлика – какво може да означава?
Висока анионна разлика почти винаги показва, че в кръвта се е натрупала допълнителна, неизмерена киселина, и е първи сигнал за метаболитна ацидоза с определен тип причина. Най-честите причини са кетоацидозите – диабетна кетоацидоза при лош гликемичен контрол, алкохолна кетоацидоза при продължителна злоупотреба с алкохол и намален прием на храна, и по-рядко кетоацидоза при продължително гладуване. Лактатната ацидоза – при тежка инфекция със септичен шок, тежка сърдечна или дихателна недостатъчност, тежко физическо усилие или прием на определени лекарства – също повишава неизмерените аниони чрез натрупване на млечна киселина. Напреднала бъбречна недостатъчност (уремия) води до задържане на сулфати, фосфати и други киселинни аниони, които бъбрекът обичайно отделя. По-рядко висока анионна разлика се дължи на отравяне с токсични алкохоли или киселини – метанол, етиленгликол (антифриз) или висока доза салицилати (аспирин) – състояния, при които бързото разпознаване е важно. Важно е да се разграничава от метаболитна ацидоза с НОРМАЛНА анионна разлика, при която бикарбонатът пада, но неизмерените аниони не се увеличават – типични примери са тежка диария (загуба на бикарбонат през червата) и бъбречна тубулна ацидоза; в тези случаи анионната разлика остава в норма, макар киселинно-алкалният баланс да е нарушен. Стойността никога не поставя сама по себе си диагноза – винаги се преценява заедно с pH, бикарбоната, кръвната захар и кетоните, лактата, бъбречната функция и клиничната картина.
Ниска анионна разлика – какво може да означава?
Ниска анионна разлика е рядка находка и най-често се дължи не на реален физиологичен процес, а на лабораторна причина – грешка при измерването на електролитите или интерференция от определени вещества в пробата. Втората по честота причина е нисък серумен албумин – тъй като албуминът е основният принос към неизмерените аниони, намаленото му количество (например при чернодробно заболяване, нефротичен синдром или недохранване) само по себе си понижава изчислената анионна разлика, без да отразява промяна в киселинно-алкалния баланс. По-рядко ниска стойност се среща при парапротеинемии като множествен миелом, при които необичайно моноклонално антитяло циркулира като допълнителен неизмерен катион, а също и при тежка хипертриглицеридемия или прием на литий. Сама по себе си ниската анионна разлика рядко е повод за тревога и почти винаги се преценява заедно с албумина и останалите резултати от електролитния и белтъчния панел.
Кога и към кого да се обърна?
Анионната разлика почти никога не се назначава самостоятелно – тя се изчислява автоматично от лабораторната система или от кръвно-газовия анализатор винаги, когато е измерен електролитен панел (натрий, хлориди, бикарбонат) или кръвно-газов анализ, и затова се появява на почти всяка бланка с тези показатели. При отклонение, особено при повишена стойност, лекарят обикновено я преценява заедно с pH, бикарбоната, кръвната захар, кетоните, лактата и бъбречната функция, за да установи причината за метаболитната ацидоза – в зависимост от находката насочва към ендокринолог (при съмнение за диабетна кетоацидоза), нефролог (при бъбречна недостатъчност или бъбречна тубулна ацидоза) или директно към спешна помощ при съмнение за отравяне. Едно единствено отклонение никога не е самостоятелна диагноза – винаги се тълкува в контекста на останалите изследвания и клиничната картина.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- NCBI Bookshelf (StatPearls) – Biochemistry, Anion Gap
- NCBI Bookshelf (StatPearls) – Anion Gap and Non-Anion Gap Metabolic Acidosis
- Mayo Clinic Laboratories – Test Catalog: Electrolyte Panel, Serum
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.