Антихистонови антитела (anti-Histone)

Какво означава положителен резултат?

Положителният резултат означава, че в кръвта Ви са открити антитела срещу хистоните. Основната причина такова изследване изобщо да бъде назначено е съмнението за лекарствено-индуциран лупус – лупусоподобно състояние, отключено от продължителен прием на определен медикамент. При него антихистоновите антитела са най-характерната имунологична находка: при лупус, предизвикан от хидралазин, прокаинамид, хинидин или хлорпромазин, те се откриват при над 95% от пациентите, а при тези класически форми често са и единствените антинуклеарни антитела, които се откриват. Историческите „виновници“ са два стари медикамента: прокаинамид (антиаритмично лекарство) и хидралазин (лекарство за високо кръвно налягане). При продължително лечение с прокаинамид до 20% от пациентите развиват лупусоподобни оплаквания, а при хидралазин – между 5% и 10%. Описани са и други причинители: изониазид и рифампицин (противотуберкулозни), миноциклин (антибиотик, използван и при акне), хинидин, фенитоин (противоепилептично), метилдопа и хлорпромазин. От съвременните лекарства най-често се обсъждат инхибиторите на TNF-α – биологични средства при ревматоиден артрит, псориазис и възпалителни чревни заболявания – както и лечението с интерферон-α. Важно е съотношението: тези лекарства се приемат от много хора, а лупусоподобна реакция развива само малка част от тях. Лекарственият лупус обикновено протича по-леко от системния. Типични са болки в ставите и мускулите, отпадналост, покачване на температурата, кожни обриви и серозити – възпаление на обвивките на белия дроб или на сърцето (плеврит, перикардит), което се усеща като болка в гърдите при дишане. Засягането на бъбреците и на централната нервна система, характерно за системния лупус, тук се среща значително по-рядко. Най-съществената разлика обаче е в изхода: оплакванията обикновено отзвучават след спиране на предизвикалия ги медикамент, най-често в рамките на седмици до няколко месеца. Тук идва и най-важната уговорка – преценката кое лекарство е причината, може ли да бъде спряно и с какво да бъде заменено е на лекуващия лекар. Не спирайте сами лечение, особено антиаритмично, антихипертензивно, противотуберкулозно или биологично: рискът от рязкото му прекъсване може да е по-голям от този на самия лекарствен лупус. Положителният резултат обаче не доказва, че лупусът е причинен от лекарство. Антихистонови антитела се откриват и при обикновения (идиопатичен) системен лупус – различните лаборатории и методи съобщават доста различни числа, от порядъка на 20% до 60% от пациентите, а част от обзорите стигат до 80%. Освен това те се срещат при около 20% от хората с ревматоиден артрит и при под 20% от останалите съединително-тъканни заболявания. Затова находката се тълкува само в контекст: заедно с оплакванията, с останалите антитела и – най-важното – с точния списък на приеманите лекарства и от кога се приемат. Практическото разграничение между двата вида лупус обикновено минава през anti-dsDNA антителата. При класическия лекарствен лупус (прокаинамид, хидралазин) те по правило липсват, докато при системния лупус са характерни и често вървят с ниски стойности на комплемента C3 и C4. Има обаче важно изключение: при лупус, отключен от инхибитор на TNF-α или от интерферон-α, anti-dsDNA може да бъде положителен – в тези случаи често от клас IgM, за разлика от IgG при идиопатичния лупус. С други думи, нито едно от двете антитела не решава въпроса самò; решава го цялата картина, преценена от ревматолог.