Anti-SS-A (Ro) и Anti-SS-B (La) антитела

Какво означава положителен резултат?

Положителният резултат означава, че в кръвта Ви са открити антитела срещу Ro и/или La. Водещата асоциация е синдромът на Сьогрен – автоимунно заболяване, при което имунната система атакува слъзните и слюнчените жлези и води до трайна сухота в очите и устата, често с умора и болки в ставите. Anti-SS-A се откриват приблизително при две трети от пациентите със синдром на Сьогрен и са едно от най-тежко оценяваните имунологични условия в класификационните критерии на Американския колеж по ревматология и EULAR. Anti-SS-B (La) е по-специфично, но по-рядко срещано и почти винаги върви заедно с anti-SS-A – в голяма серия пациенти с първичен синдром на Сьогрен то е открито при около 58 на сто от anti-SS-A положителните. Самостоятелно положителен anti-SS-B без anti-SS-A има ограничена стойност и се тълкува предпазливо. Втората основна посока е лупусът. Anti-SS-A се среща при част от пациентите със системен лупус, а особено характерно е за подострия кожен лупус – форма, при която по откритите на слънце участъци (шия, деколте, рамене, външната страна на ръцете, обикновено щадейки лицето) се появява фоточувствителен обрив с пръстеновидни или люспести плаки, който заздравява без белези. Anti-SS-A и anti-SS-B са силно свързани с тази форма, а при варианта, отключен от лекарство (например някои антихипертензивни, противогърчови средства и други), антителата се откриват при над 80 на сто от случаите и често изчезват след спиране на медикамента. Извън тези две заболявания anti-SS-A се среща и при системна склероза, възпалителни мускулни заболявания (миозити), ревматоиден артрит и други болести на съединителната тъкан. Това важи в особена степен за anti-Ro52, който е най-неспецифичната част от групата: той се среща при миозити и антисинтетазен синдром и в проучвания се свързва с по-често и по-тежко засягане на белите дробове (интерстициална белодробна болест). Именно затова съвременните лаборатории го отчитат отделно от Ro60 – резултатът „положителен само Ro52“ насочва мисленето в друга посока, отколкото „положителен Ro60“. Най-важната практическа част се отнася до бременността. Антителата от клас IgG преминават през плацентата и от около 16-та гестационна седмица достигат до кръвообращението на плода. При малка част от бременностите те могат да засегнат проводната система на сърцето на бебето и да доведат до вроден сърдечен блок, както и до състояние, наречено неонатален лупус. Рискът при жена с положителни anti-Ro/La, която няма предишно засегнато дете, се посочва като приблизително 1 до 2 на сто – тоест около 98 от 100 бебета не развиват такъв проблем и огромната част от положителните жени раждат напълно здрави деца. Ако обаче вече е имало бременност със засегнато дете, рискът при следваща бременност е значително по-висок – от порядъка на 15 до 20 на сто, и точно тези бременности се проследяват най-стриктно. Кожните и кръвните прояви на неонаталния лупус (обрив, който често обхваща областта около очите, преходни промени в кръвната картина и в чернодробните показатели) са временни и отзвучават сами в рамките на около 6 до 12 месеца, докато майчините антитела се изчистят от организма на бебето. Сърдечният блок обаче е трайно състояние и при пълна форма обикновено налага поставяне на пейсмейкър – затова целта е ранно откриване. Поради това при положителни anti-Ro/La бременността се води съвместно от акушер-гинеколог и ревматолог и се проследява с фетална ехокардиография (ехография на сърцето на плода) в най-уязвимия период – ориентировъчно между 16-та и 26-та гестационна седмица, като по някои протоколи наблюдението продължава до 28-ма. По-голямата част от сърдечните случаи се откриват именно в този прозорец. Честотата на прегледите се определя индивидуално: при жени с предишно засегнато дете обикновено се преглежда по-често (нерядко седмично), а при първа такава бременност – по-рядко. Професионалните ревматологични насоки обсъждат и приема на хидроксихлорохин по време на бременността като мярка, която може да намали риска при част от пациентките – това е преценка и решение на лекуващия лекар, а не нещо, което се започва самостоятелно. Положителният резултат не е причина да се откажете от бременност; той е причина бременността да бъде планирана и проследена. Важно е и обратното уточнение. Положителен резултат сам по себе си не е диагноза – антителата се срещат при няколко различни заболявания, а слабо положителните резултати от твърдофазни методи изискват особено предпазливо тълкуване. Лабораторните ръководства изрично отбелязват, че изследването няма практическа стойност при човек без установени антинуклеарни антитела и без клинични оплаквания. Нивото на антителата не отразява активността на заболяването и затова изследването обикновено не се повтаря периодично – за проследяване се използват други показатели и преди всичко клиничната картина.