Резистентност към активиран протеин C (APC-R)

Функционален тест, който показва доколко естественият антикоагулант протеин C успява да забави съсирването на плазмата Ви

Специалист: Хематолог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

Активираният протеин C е естествен антикоагулант – белтък, който организмът произвежда, за да спира съсирването навреме, като разгражда два от факторите на кръвосъсирването (фактор Va и фактор VIIIa). При това изследване лабораторията измерва времето за съсирване на Вашата плазма два пъти – веднъж както си е и веднъж след добавяне на активиран протеин C – и разделя двете времена едно на друго. Затова резултатът не е концентрация и няма мерна единица: той е отношение (APC ratio), което показва колко пъти добавеният протеин C е успял да удължи съсирването. Когато това отношение е ниско, съсирването почти не се повлиява от протеин C – състояние, което се нарича резистентност към активиран протеин C.

Референтни стойности

Референтни стойности на APC резистентност по група
Група Референтен диапазон
Възрастни референтна стойност, специфична за лабораторията и метода

Резултатът е отношение между две времена на съсирване и затова се изписва като число без мерна единица. Праговата стойност, под която резултатът се определя като резистентност, зависи изцяло от използвания реактив и апарат – всяка лаборатория въвежда собствена граница и я отпечатва до резултата. Съществуват и две поколения тестове, които не са взаимозаменяеми. При класическия вариант (първо поколение) се изследва плазмата такава, каквато е, и резултатът се влияе от много други неща – нивата на факторите на съсирването, повишен фактор VIII, лупусен антикоагулант, бременност. При така наречените тестове от второ поколение пробата предварително се разрежда във фактор V-дефицитна плазма (плазма без фактор V), което оставя единствено Вашият фактор V да определи резултата и прави теста високо чувствителен и специфичен именно за мутацията фактор V Leiden. Заради всичко това две числа от различни лаборатории не бива да се сравняват директно – сверявайте с бланката на Вашата лаборатория, където са посочени методът, референтният диапазон и праговата стойност.

Висок APC ratio – какво означава?

Високо (нормално) отношение означава, че добавеният активиран протеин C е удължил съсирването така, както се очаква – тоест плазмата Ви реагира нормално на този естествен антикоагулант и няма резистентност. Когато е използван тест от второ поколение, нормалният резултат на практика прави мутацията фактор V Leiden много малко вероятна и обикновено не се налага генетично изследване. Има обаче ситуации, в които резултатът може да изглежда фалшиво нормален. Директните орални антикоагуланти (инхибитори на тромбина или на фактор Xa), както и някои други антикоагуланти, удължават изходното време на съсирване и могат да маскират реално съществуваща резистентност. Затова, ако има силно клинично съмнение или пациентът е на антикоагулантно лечение, се предпочита директно генетичното изследване за фактор V Leiden – то работи с ДНК и не се влияе от лекарства, бременност или момента на изследване. Нормалният APC ratio означава само това, че по този механизъм няма отклонение. Той не изключва останалите причини за повишена склонност към тромбози – дефицит на протеин C, протеин S или антитромбин, мутация в протромбиновия ген, антифосфолипиден синдром и придобити рискови фактори.

Нисък APC ratio – какво може да означава?

Ниското отношение показва, че добавеният активиран протеин C почти не е забавил съсирването на плазмата Ви – естественият „спирач“ на кръвосъсирването не действа пълноценно. Това се нарича резистентност към активиран протеин C и е свързано с повишена склонност към венозни тромбози, но само по себе си не е диагноза и не означава, че непременно ще получите тромб. Далеч най-честата причина за вродена APC резистентност е мутацията фактор V Leiden – промяна във фактор V, заради която активираният протеин C не може да го разгради на обичайното място. Именно затова функционалният тест се използва като екран, а генетичното изследване за фактор V Leiden е потвърждаващият тест: при отклонение в APC ratio се препоръчва генетичен анализ, който показва дали мутацията реално присъства и дали е в единия ген (хетерозиготно носителство) или и в двата (хомозиготно), което има различно значение за риска. По-рядко ниско отношение се дължи на други, редки варианти в същия ген (например фактор V Cambridge и фактор V Hong Kong) или на комбинация между фактор V Leiden и вариант, водещ до дефицит на фактор V. Тези случаи не се откриват от стандартния генетичен тест за Leiden и са една от причините функционалният тест да запазва мястото си. Съществува и придобита APC резистентност – без мутация. Тя се среща по време на бременност и в периода след раждането, при прием на естрогени (комбинирани орални контрацептиви, хормонозаместителна терапия), при повишен фактор VIII, при дефицит на протеин S, както и при антифосфолипиден синдром и наличие на лупусен антикоагулант. Активното възпаление и самата остра тромбоза също могат временно да променят резултата. Отделно стоят чисто лабораторните намеси: лупусният антикоагулант и антикоагулантното лечение (хепарини, витамин К антагонисти, директни орални антикоагуланти) могат да изместят резултата в едната или в другата посока. Затова един-единствен нисък APC ratio не се тълкува самостоятелно – преценява се заедно с това какви лекарства приемате, в какъв момент е взета пробата и какви са останалите изследвания.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава от хематолог, най-често като част от тромбофилен скрининг – след венозен тромбоемболизъм (дълбока венозна тромбоза или белодробен тромбоемболизъм), особено при непровокирана тромбоза, при млада възраст, при повтарящи се епизоди, при тромбоза на необичайно място или при значима фамилна обремененост. Резултатът рядко се тълкува сам: обикновено се разглежда заедно с протеин C, протеин S, антитромбин, антифосфолипидни антитела и генетичните изследвания за фактор V Leiden и протромбин G20210A. Моментът на изследване има значение. Функционалният тест се прави извън острата фаза на тромбозата и по възможност извън антикоагулантно лечение, защото и възпалението, и лекарствата могат да променят резултата; кога точно е подходящо, преценява лекуващият лекар. Ако това е невъзможно – например при пациент, който трябва да остане на антикоагулант – се пристъпва направо към генетичното изследване, тъй като ДНК резултатът не зависи от лечението и от момента на вземане на пробата. Важно е да се знае и че тромбофилният скрининг не е рутинно изследване за всеки. Професионални организации, сред които Американското дружество по хематология, препоръчват сдържаност при изследване след първи епизод на венозна тромбоза, защото резултатът често не променя лечението. Носителството на фактор V Leiden не е болест сама по себе си – голяма част от носителите никога не развиват тромбоза. Затова всеки отклонен резултат трябва да се обсъди с лекар, който познава Вашата история, а не да се тълкува само по числото на бланката.

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.