Въглехидратен антиген 242 (CA 242)

Въглехидратен туморен маркер, изследван предимно при карцином на панкреаса, който сам по себе си нито доказва, нито изключва заболяване

Какво представлява?

CA 242 е въглехидратен (карбохидратен) туморен маркер – захарна структура, разположена върху мукините, едрите слузести белтъци, които произвеждат жлезистите клетки на храносмилателния тракт. При злокачествено израждане на такива клетки строежът на захарните вериги се променя и в кръвта попада повече от съответната структура. Изследването не „вижда" тумор – то измерва количеството на този антиген в кръвния серум и го отчита в U/mL, условни единици, дефинирани от конкретния лабораторен набор. Маркерът се улавя и открива с помощта на моноклоналните антитела C241 и C242. В подробното сравнително проучване, което го въвежда като нов туморен маркер, авторите го определят като свързан с рака гликоконюгат, експресиран в мукин, чиято структура се различава от вече известните туморни гликоконюгати. Същата работа обаче показва и колко близък е той до CA 19-9: улавящото антитяло C241 разпознава епитоп с почти същата специфичност като антителата C50 и NS19-9, а именно NS19-9 е антитялото, върху което е изграден тестът CA 19-9. Двата маркера са химически роднини и това обяснява защо се държат сходно. От същото родство идва и една практически важна особеност. Разпознаваната структура е част от кръвногруповата система Lewis, а способността тя да се изгражда е генетично заложена. В цитираното проучване нивата на CA 242 при здрави хора с фенотип Le(a−b−) и Le(a−b+) са значимо по-ниски, отколкото при фенотип Le(a+b−). Тоест част от хората по рождение образуват малко от този антиген и стойността им може да остане ниска дори при налично заболяване. Същите автори отбелязват, че Lewis-отрицателните пациенти съставляват една трета от пациентите с отрицателен CA 19-9. Мястото на изследването в практиката е тясно. Ролята на основен кръвен маркер при съмнение за карцином на панкреаса се изпълнява от CA 19-9 – именно спрямо него CA 242 се сравнява във всички по-големи проучвания, а не обратното. CA 242 се предлага значително по-рядко и се разглежда като евентуално допълнение, а не като заместител. Той не е тест за скрининг: не се използва за търсене на рак при хора без оплаквания и без установено заболяване, а причината за това личи най-ясно от числата за ранните тумори, описани по-долу.

Референтни стойности

CA 242 не се тълкува като „нормални стойности за възрастта и пола". Резултатът се сравнява с гранична (cut-off) стойност – нивото, над което пробата се смята за положителна. Тази граница е клинично решаващото число и се определя от използвания метод и от конкретната лаборатория, а не от някакъв универсален стандарт. Единна международно приета граница няма. В японското сравнително проучване горната граница, изведена от здрави лица, е 30 U/mL, а при настройване на теста към 90 на сто специфичност – 26 U/mL; за сравнение, за CA 19-9 в същата работа съответните стойности са 37 и 47 U/mL. В китайското проучване за горна граница на нормата е приета стойност 20 U/mL. Разликата не е дребна: при праг 20 значително повече хора ще получат положителен резултат, отколкото при праг 30, макар изследването да носи същото име. Затова Вашата стойност има смисъл единствено заедно с граничната стойност и мерните единици, отпечатани върху Вашата бланка. Резултат от една лаборатория не бива да се сравнява пряко с резултат от друга, нито със стойност, прочетена в статия или във форум – винаги сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава и тълкува от онколог, а при първоначални оплаквания – от гастроентеролог или от общопрактикуващия лекар, който преценява дали е нужно насочване. CA 242 няма самостоятелна диагностична стойност: с него не се поставя и не се отхвърля диагноза, а резултатът се разглежда заедно с оплакванията, прегледа, образните изследвания и останалите лабораторни показатели. Полезно е да знаете къде стои този тест спрямо другите. При съмнение за заболяване на панкреаса решаващи са образните методи – ехография, компютърна томография, магнитен резонанс, ендоскопска ехография – и хистологичното изследване на взета тъкан. От кръвните маркери в ежедневната практика се използва преди всичко CA 19-9, а при заболявания на дебелото черво – CEA. CA 242 се предлага значително по-рядко и рутинното му добавяне към CA 19-9 не превръща едно неясно изследване в ясно. Комбинирането на маркери е проучвано и резултатът е предвидим: печели се сигурност при положителен резултат за сметка на повече пропуснати случаи. В китайското проучване, когато и трите изследвани маркера са едновременно положителни, специфичността и положителната предсказваща стойност достигат 100 на сто, но чувствителността пада до 77 на сто. Това не е тест, който улавя повече болни – това е тест, който по-рядко бърка, когато е положителен. При вече поставена диагноза туморните маркери се използват най-вече за проследяване, при което значение има посоката на промяната във времето, а не единичното число. Дали в конкретния случай ще се следи CA 19-9, CA 242 или и двата, преценява лекуващият онколог според първоначалните стойности и вида на заболяването. Какво не е това изследване: то не е профилактичен тест и не бива да се назначава по собствено желание „за всеки случай". При човек без оплаквания нормалната стойност не дава основание за спокойствие, а повишената най-често води до поредица допълнителни изследвания, които не откриват заболяване. Каквато и да е стойността, тя е един момент от едно изследване, а не диагноза – тълкуването принадлежи на лекаря, който Ви познава и вижда цялата картина.

Свързани показатели