Еритропоетин (EPO)

Хормонът от бъбреците, който нарежда на костния мозък да произвежда червени кръвни клетки

Мерна единица: mIU/mL Специалист: Хематолог / Нефролог
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване

Какво представлява?

Еритропоетинът (EPO) е хормон, който се произвежда почти изцяло от специални клетки в кората на бъбреците – така наречените перитубулни клетки; малки количества се образуват и в черния дроб, който през вътреутробния живот е основният източник. Хормонът пътува с кръвта до костния мозък, свързва се с рецептори върху младите предшественици на червените кръвни клетки и ги кара да се делят, да узряват и да не загиват преждевременно. Бъбрекът в тази система работи като кислороден датчик. Когато кислородът в кръвта спадне – защото хемоглобинът е нисък, защото белите дробове не работят добре или защото въздухът наоколо е разреден – производството на еритропоетин се увеличава и костният мозък произвежда повече еритроцити. Когато кислородът е достатъчен, отделянето на хормона се потиска. Това е класическа обратна връзка: командата се усилва при нужда и се изключва, когато нуждата отпадне. Изследването измерва количеството на хормона в кръвен серум. То рядко се прави самостоятелно – почти винаги е втора стъпка, след като кръвната картина е показала трайно висок или трайно нисък хемоглобин. Смисълът му е да отговори на един въпрос: отговаря ли количеството на хормона на състоянието на червената кръвна редица в момента, тоест правилна ли е командата, която костният мозък получава.

Референтни стойности

Референтни стойности на Еритропоетин по група
Група Референтен диапазон (mIU/mL)
Възрастни 2.6 – 18.5 ориентировъчни граници по MedlinePlus; зависят от метода и лабораторията

Еритропоетинът се измерва с имунологични методи, които се различават между производителите, затова всяка лаборатория обявява собствен диапазон и числата от две лаборатории не са пряко сравними. Част от бланките изписват резултата в mIU/mL (милиединици на милилитър), други – в IU/L (единици на литър); двете единици са числено равни, тоест 10 mIU/mL е същото като 10 IU/L. Много по-важно от самия диапазон е, че стойността на еритропоетина няма смисъл, прочетена сама за себе си. Тя се тълкува винаги спрямо хемоглобина и хематокрита от същия момент, защото това е хормон на обратната връзка: при тежка анемия „нормалният“ еритропоетин всъщност е неадекватно нисък, а при висок хемоглобин стойност в долната половина на диапазона вече е значима находка. Върху резултата влияят и скорошно кръвопреливане, бременността, острото възпаление, както и приемът на препарати, съдържащи еритропоетин. Затова резултатът Ви се съотнася към диапазона и единиците, отпечатани върху Вашата бланка – сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Висок еритропоетин – какво може да означава?

Първото, което лекарят поглежда, е какъв е хемоглобинът Ви, защото високият еритропоетин означава две коренно различни неща в двете посоки. Ако хемоглобинът е нисък, високият еритропоетин най-често е добра новина за бъбреците: те са усетили липсата на кислород и са изпратили силна команда към костния мозък. Това е очакваният, нормален отговор при желязодефицитна анемия, при кръвозагуба, при хемолитични анемии и при апластична анемия. Стойността тогава не е самостоятелен проблем – тя показва, че причината за анемията трябва да се търси другаде: в запасите от желязо, във витамин B12 и фолиевата киселина, в разрушаването на еритроцитите или в самия костен мозък. Ако обаче хемоглобинът и хематокритът са високи, високият или дори само „нормалният“ еритропоетин насочва към вторична еритроцитоза – тоест костният мозък произвежда повече клетки, защото получава команда отвън. Най-честата група причини е хроничната хипоксия: тютюнопушене (при пушачите част от хемоглобина е заета от въглероден оксид и не пренася кислород), обструктивна сънна апнея, хронична обструктивна белодробна болест и други белодробни заболявания, някои вродени сърдечни пороци, живот на голяма надморска височина. Втората група са състояния, при които хормонът се произвежда неуместно много – при някои бъбречни заболявания и при образувания, които сами отделят еритропоетин, например бъбречни и чернодробни тумори. Трета, по-рядка възможност са наследствени състояния, при които чувствителността на организма към кислорода е нарушена. Тук се вписва и въпросът за приеманите препарати. Хемоглобинът се повишава и при лечение с тестостерон, както и при прием на синтетичен еритропоетин – лекарство, което се използва по назначение при бъбречна анемия, а извън медицината е известно като допинг в спорта и фигурира в списъка на забранените субстанции. Затова лекарят почти винаги пита какви лекарства и добавки приемате. Честите оплаквания при трайно висок хематокрит са главоболие, замайване, шум в ушите, зачервено лице, преходни зрителни смущения, сърбеж след топъл душ. Нито едно от тях, нито самата стойност на еритропоетина, не е диагноза – това е находка, която насочва накъде да продължи изясняването.

Нисък еритропоетин – какво може да означава?

И тук отговорът зависи изцяло от това какъв е хемоглобинът Ви в същия момент. Ако хемоглобинът и хематокритът са трайно високи, а еритропоетинът е нисък (субнормален), това е характерна комбинация. Тя означава, че костният мозък произвежда червени клетки сам, без да чака команда – при това толкова активно, че бъбрекът е спрял да изпраща хормона си. Точно това се наблюдава при полицитемия вера, хронично заболяване на костния мозък от групата на миелопролиферативните неоплазми. По критериите на Световната здравна организация ниският еритропоетин е допълнителен (малък) критерий за полицитемия вера, докато главните критерии са трайно повишените хемоглобин и хематокрит, характерната находка в костния мозък и наличието на мутация в гена JAK2 – най-често JAK2 V617F. Затова при нисък еритропоетин и висока кръвна картина обичайната следваща стъпка е изследване за JAK2, а тълкуването се прави от хематолог. Ако хемоглобинът е нисък, а еритропоетинът не е висок, картината е обратната – командата липсва. Стойност, която на бланката изглежда нормална, при изразена анемия всъщност е неадекватно ниска, защото при толкова малко кислород хормонът трябваше да бъде многократно повишен. Класическата причина е хроничното бъбречно заболяване: увредените бъбреци не произвеждат достатъчно еритропоетин и се развива така наречената бъбречна (ренална) анемия. Подобно, макар и по-слабо изразено, притъпяване на отговора се среща и при анемия на хроничното заболяване, при която възпалението пречи както на производството на хормона, така и на действието му върху костния мозък. Именно неадекватно ниският еритропоетин при бъбречно заболяване е основанието за лечение с препарати, заместващи хормона (еритропоетин-стимулиращи средства). Решението дали, кога и с каква доза да се започне такова лечение, както и какви стойности на хемоглобина се преследват, взема нефрологът след оценка на цялостното състояние, на запасите от желязо и на съпътстващите заболявания – това не се определя по една стойност от бланката.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава в два ясно очертани случая. Първият е трайно повишен хемоглобин и хематокрит, потвърдени при повторно изследване – тогава еритропоетинът помага да се раздели самостоятелното заболяване на костния мозък от вторичната еритроцитоза и насочва дали да се изследва мутацията JAK2. Вторият е анемия при хронично бъбречно заболяване или анемия, която не се обяснява с дефицит на желязо, витамин B12 или фолиева киселина – тогава въпросът е дали бъбрекът изобщо изпраща командата си. Резултатът никога не се чете самостоятелно. Той се тълкува заедно с пълната кръвна картина (хемоглобин, хематокрит, брой еритроцити), с ретикулоцитите, с феритина и останалите показатели на желязото, с креатинина и изчислената гломерулна филтрация, с кислородната сатурация, а при съмнение за миелопролиферативно заболяване – с изследване за JAK2 и при нужда с преглед на костния мозък. Полезно е при вземането на кръвта да съобщите дали пушите, дали хъркате и спирате да дишате нощем, дали живеете или сте пребивавали дълго на голяма надморска височина и какви лекарства и добавки приемате. Насочващият специалист е хематолог при висока кръвна картина и нефролог при анемия на фона на бъбречно заболяване; често пътят започва от общопрактикуващия лекар. Това не е скринингово изследване и няма смисъл да се прави при нормална кръвна картина. Една стойност не е диагноза – тя е повод за подреден разговор с лекуващия лекар.

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване

Източници

Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.

Важно: Съдържанието на Diagnoza.bg има единствено информативен и образователен характер. То не представлява медицински съвет, не поставя диагнози и не замества консултация с лекар. При здравословни оплаквания винаги се обръщайте към медицински специалист.