Question 1

Какво е Гастропанел?

Accepted Answer

Гастропанелът е кръвно изследване, което обединява няколко показателя, произвеждани от самата стомашна лигавица: пепсиноген I, пепсиноген II, съотношението между тях и хормона гастрин-17, а в повечето варианти – и антитела срещу Helicobacter pylori. Всеки от тях идва от различен участък на стомаха: пепсиноген I се образува само от жлезите в тялото и дъното (корпуса и фундуса), пепсиноген II – от цялата стомашна лигавица, а гастрин-17 се отделя от специални клетки в антрума, изходната част на стомаха. Тъй като произходът им е различен, комбинацията от стойностите позволява да се прецени кои части от лигавицата работят нормално и къде има изтъняване и загуба на жлези (атрофия), както и каква е киселинната секреция. Изследването е замислено като неинвазивен ориентир – понякога го наричат „серологична биопсия“ – а не като заместител на гастроскопията.

Question 2

Какво означават отклоненията в гастропанела?

Accepted Answer

Гастропанелът не се тълкува по едно число, а по съчетанието между показателите – затова отклоненията са разгледани поотделно по компоненти.

Нисък пепсиноген I заедно с ниско съотношение пепсиноген I към II е основната находка, заради която се прави изследването. Тя насочва към атрофия на тялото (корпуса) на стомаха – жлезите, които произвеждат пепсиноген I и солна киселина, са намалели и са заместени от друга тъкан. Обикновено колкото по-ниски са двете стойности, толкова по-обширна е атрофията.

Повишен пепсиноген II, често заедно с повишен пепсиноген I, по-скоро говори за активно възпаление на лигавицата, отколкото за атрофия – най-честата причина е инфекция с Helicobacter pylori. Именно затова съотношението между двата пепсиногена е по-надеждно от всяка от стойностите поотделно: при възпаление пепсиноген II се покачва повече и съотношението пада, а при атрофия намалява самият пепсиноген I.

Нисък гастрин-17 на гладно има две различни обяснения. Ако антителата срещу Helicobacter pylori са отрицателни и пепсиногените са в норма, най-често става дума за нормална или засилена киселинна секреция – по механизма на обратната връзка високата киселинност потиска отделянето на гастрин; това състояние се свързва с по-голяма склонност към киселинен рефлукс. Ако обаче гастрин-17 остава нисък и след стимулация с белтъчна закуска, находката насочва към атрофия на антрума – изходната част на стомаха, където се произвежда гастринът.

Висок гастрин-17 показва обратното – ниска киселинност. Стомахът произвежда малко солна киселина и гастринът се покачва компенсаторно. Най-честата причина в практиката е приемът на инхибитори на протонната помпа; други възможности са напреднала атрофия на тялото на стомаха, автоимунен гастрит и активна инфекция с Helicobacter pylori.

Положителните IgG антитела срещу Helicobacter pylori показват контакт с бактерията – настояща или прекарана инфекция. Те не различават активната от вече изчистената инфекция и остават положителни месеци и години след успешно лечение, затова за доказване на активна инфекция се използват дихателният тест или фекалният антиген.

Защо изобщо се търси атрофията: значението ѝ е двойно. От една страна атрофичният гастрит се приема за предраково състояние – рискът от стомашен карцином е умерено повишен и нараства с обхвата и тежестта на атрофията, затова при потвърдена атрофия се обсъжда проследяване с ендоскопия. От друга страна атрофията на тялото на стомаха води до недостиг на солна киселина и на вътрешен фактор, а оттам – до дефицит на витамин B12 и на желязо; понякога именно необяснима анемия е първият знак и води до изследването.

Отклонение в гастропанела не е диагноза само по себе си. То е основание за насочване към гастроентеролог и – при по-голямата част от отклоненията – за гастроскопия с биопсии, която единствена показва какво точно се случва в лигавицата.

Question 3

Нормален резултат – какво означава и какво не изключва

Accepted Answer

Стойности в границите за всички компоненти правят обширната атрофия на стомашната лигавица малко вероятна и обикновено означават, че лигавицата е запазена, а киселинната секреция е в нормални граници. Това обаче не е „чиста стомашна проба“. Панелът не открива язва, ерозии, ранен стомашен карцином, целиакия или функционална диспепсия и има ограничена чувствителност при леката и ограничена атрофия, така че нормален резултат не изключва напълно начални промени. При трайни или тревожни оплаквания нормалният гастропанел не отменя гастроскопията.

Question 4

Кога и при кой специалист да се обърна?

Accepted Answer

Гастропанелът се назначава от гастроентеролог или от общопрактикуващ лекар – най-често при продължителна диспепсия (тежест, парене, ранно засищане, гадене), когато трябва да се прецени доколко е вероятна атрофия на стомашната лигавица, както и при проследяване на вече установен атрофичен гастрит или при фамилна обремененост за стомашен карцином. Той е валидиран преди всичко като скринингов и насочващ инструмент и е най-полезен при хора, които отлагат гастроскопията, но не я замества: диагнозата и стадирането на атрофичния гастрит се поставят единствено с ендоскопия и биопсии от определени участъци на стомаха, което остава златен стандарт – включително при отклонение в панела. При т.нар. тревожни симптоми – отслабване без причина, анемия, повръщане на кръв или черни изпражнения, затруднено гълтане – не се чака кръвен панел, а се насочва директно към гастроскопия. Задължително кажете на лекаря си, ако приемате инхибитори на протонната помпа (омепразол, пантопразол и подобни), H2-блокери или антиациди – те променят силно както пепсиногените, така и гастрин-17; дали и за колко време да бъдат спрени преди изследването, преценява лекарят, защото спирането не винаги е безопасно. Резултатът се тълкува заедно с оплакванията, с изследванията за Helicobacter pylori, с кръвната картина, желязото и витамин B12, а при съмнение за автоимунен гастрит – и с антипариеталните антитела. Едно измерване не е диагноза.

Група	Референтен диапазон (µg/L (пепсиноген I и II) и pmol/L (гастрин-17))
Пепсиноген I	30 – 160 µg/L стойност под 30 µg/L насочва към атрофия на тялото на стомаха
Пепсиноген II	3 – 15 µg/L
Съотношение пепсиноген I към II	3 – 20 число без мерна единица; съотношение под 3 се приема за отклонение
Гастрин-17 на гладно	1 – 7 pmol/L след стимулация с белтъчна закуска нормата е по-висока – около 3 – 30 pmol/L
Антитела срещу Helicobacter pylori (IgG)	отрицателен резултат включени в повечето варианти на панела

Гастропанел (пепсиноген I и II и гастрин-17)

Какво представлява?

Референтни стойности

Какво означават отклоненията в гастропанела?

Нормален резултат – какво означава и какво не изключва

Кога и към кого да се обърна?

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Източници