Калций в урина (и калций-креатининово отношение)
Показва количеството калций, което бъбреците отделят с урината – ключов показател при бъбречно-каменна болест и паратиреоидни нарушения.
Какво представлява?
Изследването измерва количеството калций, което бъбреците отделят с урината – събрано или в пълна 24-часова урина, или като еднократна (най-често сутрешна) проба, при която резултатът се дава като отношение спрямо креатинина, за да се компенсира различната концентрация на пробата. Уринната екскреция на калций отразява баланса между чревната абсорбция на калций, обмяната му в костите и реабсорбцията му в бъбречните каналчета – процеси, регулирани най-вече от паратхормона и витамин D. За разлика от калция в кръвта, който тялото поддържа в много тесни граници, уринният калций е по-чувствителен показател за количеството калций, реално преминаващо през бъбреците, и затова е централен при оценката на бъбречно-каменната болест и паратиреоидните заболявания.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (mmol/24h (24-часова урина) или mmol/mmol креатинин (еднократна проба)) |
|---|---|
| Възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията и метода |
Уринната екскреция на калций зависи силно от диетата в деня на пробата (най-вече от солевия и белтъчния прием), от начина на събиране – 24-часова урина или еднократна проба с изчислено отношение към креатинина – и от лабораторния метод. Затова конкретните референтни граници се различават между лабораториите. Като обща насоченост, чуждестранни източници (StatPearls / NCBI Bookshelf, Mayo Clinic Laboratories) сочат за хиперкалциурия стойности над приблизително 7.5 mmol/24ч при мъже и около 6.2 mmol/24ч при жени (или над около 0.1 mmol на килограм телесно тегло за 24ч), а при еднократна проба – калций/креатининово отношение над приблизително 0.57 mmol/mmol при възрастни; при деца се използват отделни, възрастово-зависими граници. Отделните автори дават леко различаващи се цифри, затова тези стойности служат само за обща ориентация – винаги сверявайте с референтните стойности, отпечатани върху бланката на Вашата лаборатория.
Висок калций в урината (хиперкалциурия) – какво може да означава?
Повишеното отделяне на калций с урината (хиперкалциурия) е най-честата установима метаболитна причина за рецидивиращи калциево-съдържащи бъбречни камъни. Най-често се дължи на т.нар. идиопатична (абсорптивна) хиперкалциурия – повишена чревна абсорбция на калций, често фамилно обусловена, без друго установимо заболяване. Друга честа причина е първичният хиперпаратиреоидизъм – повишеният паратхормон едновременно мобилизира калций от костите и намалява бъбречната му реабсорбция, затова паралелно се повишават и калцият в кръвта, и уринният калций. Хиперкалциурия се среща и при излишък на витамин D (включително от прекомерен прием на добавки), продължителна обездвиженост с изразена костна резорбция, саркоидоза и други грануломатозни заболявания, някои злокачествени заболявания с костно засягане, бъбречен дефект в задържането на калций, както и при висок хранителен прием на сол и на животински белтък – и двата пряко увеличават бъбречното отделяне на калций. Приемът на бримкови диуретици също повишава уринния калций, за разлика от тиазидните, които го понижават. Хиперкалциурията е свързана и с по-неблагоприятен костен баланс във времето, затова показателят се изследва и при остеопороза. Стойността винаги се тълкува заедно с калция в кръвта, паратхормона и витамин D, а не самостоятелно.
Нисък калций в урината – какво може да означава?
Ниският уринен калций е особено важен, когато се съчетае с висок калций в кръвта – тази комбинация е характерна за фамилната хипокалциурична хиперкалциемия (ФХХ), рядко наследствено, доброкачествено състояние, което по кръвна картина прилича на първичен хиперпаратиреоидизъм, но за разлика от него не се лекува хирургично. Именно затова при новооткрита хиперкалциемия уринният калций (чрез изчислено отношение калций/креатининов клирънс) е ключов инструмент за разграничаване между двете състояния. Извън този конкретен контекст нисък уринен калций се среща при дефицит на витамин D с намалена чревна абсорбция на калций, при малабсорбционни синдроми, при хипопаратиреоидизъм, при прием на тиазидни диуретици (използвани и терапевтично – именно за понижаване на уринния калций и риска от нови бъбречни камъни) и при нисък хранителен прием на калций или сол. Сам по себе си ниският уринен калций рядко е самостоятелен повод за тревога и винаги се преценява заедно с калция в кръвта.
Кога и към кого да се обърна?
Изследването най-често се назначава при рецидивиращи бъбречни камъни от нефролог или уролог – хиперкалциурията е най-честата откриваема метаболитна причина за камъкообразуване – както и при остеопороза, за оценка на калциевия баланс. Ендокринолог го назначава основно при съмнение за първичен хиперпаратиреоидизъм, за да разграничи състоянието от фамилната хипокалциурична хиперкалциемия. Използва се и за проследяване при лечение с витамин D или калциеви добавки, както и при терапия с тиазидни диуретици. При деца обичайно се предпочита еднократна проба с изчислено калций/креатининово отношение пред трудното за коректно събиране 24-часово изследване. Резултатът винаги се тълкува заедно с калция в кръвта (общ и/или йонизиран), паратхормона, витамин D и креатинина, а не като самостоятелна находка – а начинът на събиране на пробата пряко влияе на точността на резултата.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- NIH MedlinePlus – Calcium – urine test
- Mayo Clinic Laboratories – CALU: Calcium, 24 Hour, Urine (Test Catalog Overview)
- StatPearls (NCBI Bookshelf) – Hypercalciuria
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.