Кръвна група и Rh фактор (ABO и RhD)

Какво означава резултатът?

Системата ABO. По повърхността на еритроцитите могат да присъстват два антигена – A и B. Ако носите само A, групата Ви е A; само B – групата е B; и двата – AB; нито един – O. Особеното при тази система е, че в плазмата естествено се съдържат антитела срещу антигена, който Ви липсва: човек с група A има анти-B антитела, човек с група B – анти-A, човек с група O – и двете, а човек с група AB – нито едно. Тези антитела се образуват през първата година от живота, без предварителен контакт с чужда кръв. Именно затова съвместимостта при кръвопреливане е критична – преливането на несъвместими еритроцити може да предизвика бърза и тежка хемолитична реакция. От това произтича и познатото правило: еритроцити от група O са съвместими с най-много реципиенти (оттам и определението „универсален донор“ за O Rh-отрицателните), а хората с група AB могат да получат еритроцити от всяка група. При плазмата посоката е обратна – там универсален донор е AB. Това обаче е опростена схема: в реалната практика съвместимостта се доказва с кръстосана проба непосредствено преди самото преливане, а не само по записаната в документите група. Rh факторът. „Rh“ в бланката се отнася до един-единствен антиген от системата Rh – D антигена. Ако той присъства по еритроцитите, резултатът е Rh-положителен; ако липсва – Rh-отрицателен. Сред хората от европейски произход около 85% са Rh-положителни и около 15% – Rh-отрицателни. Rh-отрицателният резултат не е заболяване и не означава нищо нередно за здравето Ви. Значение има в две ситуации: при кръвопреливане и при бременност. Rh факторът в бременността. Ако бъдещата майка е Rh-отрицателна, а бащата е Rh-положителен, плодът може да наследи D антигена и да бъде Rh-положителен. При смесване на кръвта на майката и на плода – най-често при самото раждане, но и при кръвотечение, спонтанен аборт, извънматочна бременност, амниоцентеза или коремна травма – имунната система на майката може да разпознае D антигена като чужд и да започне да произвежда антитела срещу него. Това се нарича алоимунизация. Първата такава бременност почти винаги протича нормално, защото антителата се появяват едва след контакта. Рискът е за СЛЕДВАЩА бременност с Rh-положителен плод: вече готовите антитела преминават през плацентата и разрушават еритроцитите на бебето – състояние, известно като хемолитична болест на плода и новороденото, което може да доведе до анемия и тежка жълтеница след раждането, а в по-редките тежки случаи – до сериозни усложнения още вътреутробно. Затова кръвната група и Rh факторът са част от първите изследвания при всяка бременност. Ако жената е Rh-отрицателна, се прилага анти-D профилактика – инжекция с анти-D имуноглобулин, обикновено около 28-ата гестационна седмица и повторно до 72 часа след раждането, ако бебето се окаже Rh-положително, както и след всяко от изброените рискови събития. Профилактиката „улавя“ попадналите в кръвообращението на майката фетални еритроцити, преди имунната ѝ система да успее да се сенсибилизира. Благодарение на нея хемолитичната болест поради Rh несъвместимост днес е рядка. Важно е това да се разбере спокойно: анти-D профилактиката е предпазна мярка за бъдещите бременности, а не лечение на текущата, и се назначава от акушер-гинеколог по конкретна схема. Rh-отрицателният резултат сам по себе си не означава проблемна бременност – означава, че тя се проследява по определен ред. Осталите поводи за изследването. Извън бременността кръвната група се определя преди планова операция и преди всяко кръвопреливане, при постъпване в болница, при процедури с риск от кръвозагуба, както и при кръводаряване – там резултатът определя за кой пациент може да послужи дарената кръв. Кога резултатът се уточнява допълнително. При „слаб D“ (weak D) D антигенът присъства, но в много малко количество и стандартният тест може да го отчете като отрицателен или съмнителен. Затова при жени в детеродна възраст все по-често се препоръчва генетично типизиране (RHD генотипиране): част от вариантите на слаб D (типове 1, 2 и 3, които са и най-честите) могат безопасно да се третират като Rh-положителни и при тях анти-D профилактика не е необходима, докато при други варианти предпазливото поведение остава оправдано. Разширено типизиране (фенотип). При хора, които получават чести и многократни кръвопреливания – например при таласемия, сърповидноклетъчна анемия или хематологични заболявания – към ABO и D се добавя определяне и на други антигени: останалите от системата Rh (C, c, E, e), както и антигени от системи като Kell, Kidd и Duffy. Целта е да се подберат максимално съвместими единици кръв и да се намали рискът пациентът да образува антитела, които биха затруднили бъдещи преливания. Две чести заблуди. Първата: кръвната група не определя нито подходящата за Вас диета, нито характера Ви. Идеята за „диета по кръвна група“ е проверявана в изследвания – наблюдаваните ползи се дължат на самите хранителни режими и се проявяват еднакво, независимо от кръвната група на човека, тоест няма основание храненето да се съобразява с групата. Втората: кръвната група е пожизнена. Тя се определя от гените и не се „сменя“ с възрастта, с бременност или с лечение. Единственото реално изключение е след успешна трансплантация на костен мозък от донор с друга кръвна група, когато кръвотворението се поема от донорските клетки. Извън тази ситуация разлика между два резултата почти винаги се дължи на техническа грешка или на временно повлияване на пробата (например скорошно кръвопреливане) и се изяснява с повторно изследване.