Тест на Coombs – директен и индиректен
Тестът, който показва дали има антитела срещу еритроцитите – закачени по тях или свободни в серума
Какво представлява?
Тестът на Coombs (антиглобулинов тест) открива антитела, насочени срещу червените кръвни клетки – собствените или преляти чужди еритроцити. Има два варианта: директният тест (DAT) търси антитела и белтъци на комплемента, които ВЕЧЕ са закачени по повърхността на еритроцитите в кръвта Ви, а индиректният тест (IAT) търси свободни антитела в серума, които биха могли да атакуват чужди еритроцити. Директният вариант се използва предимно при съмнение за имунно разрушаване на еритроцитите (имунна хемолиза), а индиректният – при подготовка за кръвопреливане и като рутинен скрининг в бременността. Резултатът е качествен – отрицателен или положителен; при положителен индиректен тест обикновено се уточнява кое е антитялото и се определя неговият титър.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон |
|---|---|
| Директен тест (DAT) | отрицателен При положителен резултат се посочва дали по еритроцитите е открит IgG, комплемент (C3) или и двете. |
| Индиректен тест (IAT) – скрининг за антитела | отрицателен При положителен резултат следва идентификация на антитялото и определяне на титър (например 1:8). |
Тестът на Coombs няма числена референтна стойност – резултатът е качествен и лабораторията съобщава „отрицателен“ или „положителен“, като при положителен често отбелязва и силата на реакцията (от следи до 4+). Използват се различни методи – класическа епруветъчна техника, гел-карти или твърдофазни системи – които имат различна чувствителност, затова слабите реакции могат да бъдат отчетени различно в различните лаборатории. При индиректния тест титърът (например 1:8 или 1:32) също зависи от метода и се сравнява коректно само с предходни изследвания, направени по същия метод и по възможност в същата лаборатория. Затова начинът на отчитане и придружаващият коментар винаги трябва да се сверяват с бланката на Вашата лаборатория.
Положителен тест на Coombs – какво може да означава?
ДИРЕКТЕН ТЕСТ (DAT). Положителният директен тест означава, че по повърхността на еритроцитите вече има закачени антитела или белтъци на комплемента. Най-честата причина е автоимунна хемолитична анемия – състояние, при което имунната система разрушава собствените червени кръвни клетки. При формата с топли антитела те са от клас IgG и действат при телесна температура; това е най-честият вариант и може да бъде самостоятелен или да съпътства автоимунно заболяване (например лупус), лимфопролиферативно заболяване или някои инфекции. При формата със студени антитела (студова аглутининова болест) става дума за IgM антитела, които се активират при по-ниска температура, по еритроцитите обикновено се открива комплемент (C3), а оплакванията се засилват на студено – понякога след прекарана микоплазмена или Епщайн-Бар инфекция. Положителен DAT се среща и при лекарствено-индуцирана имунна хемолиза (при някои антибиотици и други медикаменти), при хемолитична болест на новороденото поради несъвместимост по Rh или по кръвногрупова система ABO между майката и бебето, както и при трансфузионна реакция след кръвопреливане. Сам по себе си положителният DAT не доказва, че еритроцитите наистина се разрушават – затова се тълкува заедно с хемолизните маркери: повишени ретикулоцити, понижен хаптоглобин, повишен индиректен билирубин и повишена лактат дехидрогеназа (ЛДХ), както и с хемоглобина и морфологията на еритроцитите. ИНДИРЕКТЕН ТЕСТ (IAT). Положителният индиректен тест означава, че в серума има свободни антитела срещу еритроцитни антигени. Това е рутинният скрининг при бременни жени – прави се в началото на бременността и обикновено се повтаря около 28-ата гестационна седмица, като има особено значение при Rh-отрицателните жени, за да се проследи дали не е настъпила алоимунизация (изработване на антитела срещу еритроцитите на плода). При положителен резултат се уточнява кое точно е антитялото и се проследяват титрите му във времето; при клинично значими антитела (най-често анти-D, но и други) наблюдението продължава при специалист, включително с ултразвуково проследяване на плода. Важно е и уточнението, че профилактиката с анти-D имуноглобулин при Rh-отрицателни жени се прилага именно за да се предотврати образуването на такива антитела – а след поставена профилактика скринингът може да отчете слабо положителен резултат заради самия приложен имуноглобулин, което не е същото като алоимунизация. Извън бременността положителен IAT се открива и при подготовка за кръвопреливане – тогава той насочва към допълнително изследване за намиране на съвместима кръв, което може да отнеме повече време. АКО СТЕ БРЕМЕННА. Скринингът за антиеритроцитни антитела е рутинна част от проследяването на бременността и отрицателният резултат е обичайният изход. Положителният резултат не е присъда – той означава по-внимателно наблюдение и допълнителни изследвания, чиято цел е евентуален проблем при бебето да бъде разпознат навреме. ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ. Слабо положителен директен тест се среща и при малка част от хората без каквито и да е признаци на хемолиза, както и след венозно приложение на имуноглобулини (IVIG) и на някои лекарства. Затова положителният резултат никога не се тълкува самостоятелно, а винаги заедно с оплакванията, кръвната картина и останалите изследвания.
Отрицателен тест на Coombs – какво означава?
Отрицателният резултат е обичайният и означава, че не са открити антиеритроцитни антитела по използвания метод – при директния тест няма антитела или комплемент, закачени по еритроцитите, а при индиректния няма свободни антитела в серума. При бременните това е нормалната находка и показва, че към момента на изследването няма данни за алоимунизация; при Rh-отрицателни жени скринингът обикновено се повтаря по-късно в бременността и преди прилагането на анти-D профилактика. Преди кръвопреливане отрицателният скрининг улеснява и ускорява намирането на съвместима кръв. Полезно е да се знае, че отрицателният директен тест не изключва напълно имунна хемолиза – при малка част от случаите антителата са под прага на откриване или са от клас, който стандартният тест не улавя (така наречената DAT-отрицателна автоимунна хемолитична анемия). Затова при налични признаци на хемолиза изследването се допълва с други анализи, а не се приема, че въпросът е приключен.
Кога и към кого да се обърна?
Тестът на Coombs не е скринингово изследване „за всеки случай“ – назначава се с конкретен въпрос. Директният тест се възлага при анемия със съмнение за хемолиза, при новородено с жълтеница и несъвместимост с майката или при реакция след кръвопреливане; при положителен резултат насочващият специалист е хематолог, а резултатът се тълкува заедно с пълната кръвна картина, ретикулоцитите, хаптоглобина, ЛДХ, общия и индиректния билирубин и морфологията на еритроцитите. Индиректният тест при бременност се назначава и проследява от акушер-гинеколога заедно с кръвната група и Rh фактора; при положителен резултат проследяването продължава в специализирано звено с идентификация на антитялото и серийни титри. Преди кръвопреливане тестовете се извършват в трансфузионната лаборатория като част от проверката за съвместимост. Един-единствен резултат не е диагноза – значението му се определя от клиничната картина и от останалите изследвания, затова обсъдете бланката с лекаря, който Ви е насочил.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- StatPearls (NCBI Bookshelf) – Coombs Test
- MSD Manuals Professional – Autoimmune Hemolytic Anemia
- StatPearls (NCBI Bookshelf) – Hemolytic Disease of the Fetus and Newborn
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.