Лимфоцитни субпопулации (имунофенотипизиране)
Изследването, което разделя лимфоцитите на T-, B- и NK-клетки и показва коя част от имунната защита е налична в достатъчно количество
Какво представлява?
Лимфоцитите изглеждат почти еднакво под микроскоп, но всъщност са няколко различни вида клетки с различни задачи. Изследването на лимфоцитните субпопулации (имунофенотипизиране) ги разделя чрез флоуцитометрия – кръвта преминава покрай лазерен лъч, а белязани антитела разпознават характерните белтъчни маркери по повърхността на всяка клетка. Така поотделно се преброяват T-лимфоцитите (маркер CD3) заедно с двете им основни групи – помощните (хелперни) T-клетки CD3+CD4+ и цитотоксичните T-клетки CD3+CD8+, както и B-лимфоцитите (CD19) и естествените клетки убийци, наричани NK-клетки (маркери CD16 и CD56). Изследването не поставя диагноза само по себе си, а показва коя част от имунната защита присъства в достатъчно количество и коя е намалена.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (клетки/µL и %) |
|---|---|
| Възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията, метода и възрастта |
Резултатът се изписва по два начина за всяка субпопулация: като процент от всички лимфоцити и като абсолютен брой клетки в микролитър кръв. Двете числа могат да разказват различна история – когато общият брой на лимфоцитите е нисък, дадена субпопулация може да изглежда с нормален или дори повишен процент, въпреки че реалният брой клетки е намален, и обратно. Затова в клиничната практика по-голяма тежест обикновено се дава на абсолютния брой, който се изчислява от процента и от броя на лимфоцитите в кръвната картина; процентите показват по-скоро съотношението между отделните видове клетки. Референтните граници силно зависят от възрастта. При новородените и кърмачетата броят на лимфоцитите и на техните субпопулации е в пъти по-висок, отколкото при възрастните – големи референтни лаборатории посочват например за възраст от 1 седмица до 2 месеца ориентировъчни стойности на общите T-лимфоцити (CD3) от порядъка на 2300–7000 клетки/µL, докато при възрастни съответният диапазон е около 600–2400 клетки/µL. Стойностите постепенно намаляват през детството и достигат нивата на възрастните към юношеството, затова резултат на дете никога не се сравнява с граници за възрастен. Освен възрастта, върху числата влияят използваният апарат и наборът антитела, както и преходни фактори като скорошна инфекция, стрес, физическо натоварване, бременност и приемани лекарства. Затова стойностите Ви винаги трябва да се сравняват с възрастово съответните референтни граници, посочени на бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.
Високи стойности на лимфоцитните субпопулации – какво може да означават?
Повишението на дадена субпопулация най-често е нормална реакция на имунната система към инфекция. Вирусните инфекции – например инфекциозната мононуклеоза (Епщайн-Бар вирус), цитомегаловирус, вирусни хепатити и други остри вирусни заболявания – типично увеличават цитотоксичните T-клетки (CD3+CD8+) и временно понижават съотношението между хелперните и цитотоксичните клетки. При децата изразена лимфоцитоза се наблюдава и при коклюш. Тези промени обикновено са преходни и се нормализират след овладяване на инфекцията. Трайно и изразено повишение на B-лимфоцитите (CD19) може да насочи към лимфопролиферативно заболяване, например хронична лимфоцитна левкемия. В такива случаи значение има не само броят, а дали клетките са еднотипни (моноклонални) – затова при съмнение се извършва разширено имунофенотипизиране с допълнителни маркери, а стандартният панел за субпопулации не е предназначен самостоятелно да доказва или отхвърля кръвно заболяване. Повишени T-клетки или NK-клетки се срещат и при автоимунни и хронични възпалителни заболявания, при някои реакции към лекарства, след ваксинация, при тютюнопушене, след отстраняване на слезката, а също и като краткотрайна реакция при силен стрес или физическо натоварване. При проследяване след трансплантация или след прекратяване на имуносупресивно лечение нарастващите стойности обикновено са желан признак за възстановяване на имунната система. Важно е да се прецени дали е повишен процентът, или абсолютният брой клетки: висок процент при нисък общ брой лимфоцити често означава само преразпределение между отделните видове клетки, а не истинско увеличение. Отклонението не е диагноза само по себе си и се тълкува заедно с оплакванията, кръвната картина и останалите изследвания.
Ниски стойности на лимфоцитните субпопулации – какво може да означават?
Най-честите причини за понижени субпопулации са вторични, тоест придобити. Лечението с кортикостероиди, химиотерапия, лъчелечение и имуносупресивните лекарства след трансплантация потискат образуването на лимфоцити. Някои биологични лекарства действат целенасочено върху една популация: ритуксимаб и другите анти-CD20 препарати почти напълно изчерпват B-лимфоцитите, затова при контролно изследване CD19 клетките може да са близо до нула – това е очакван ефект от лечението, а не тревожна находка. В тези случаи изследването се повтаря именно за да се проследи кога B-клетките започват да се възстановяват. Понижение се наблюдава и при ХИВ инфекция, при която броят на хелперните T-клетки (CD3+CD4+) намалява постепенно и се използва за преценка на състоянието на имунната система и на ефекта от антиретровирусното лечение. Временно намаление се среща при тежки инфекции и сепсис, при тежки остри вирусни заболявания, при изразено недохранване и при състояния със загуба на белтъци, при напреднали чернодробни и бъбречни заболявания, при някои автоимунни болести, както и при заболявания на костния мозък и лимфните възли. С напредване на възрастта също настъпват естествени промени в съотношенията между субпопулациите. По-рядко ниските стойности насочват към първичен (вроден) имунен дефицит. За него се мисли при повтарящи се, тежки или необичайни инфекции, започнали в ранна детска възраст, при трудно лечими или рецидивиращи инфекции и при изоставане в развитието. Различните заболявания дават различна находка – при тежкия комбиниран имунен дефицит T-клетките са силно намалени или липсват, при агамаглобулинемията практически липсват B-лимфоцити, а при общия вариабилен имунен дефицит B-клетките може да са налични, но с нарушена функция. Затова резултатът винаги се разчита заедно с нивата на имуноглобулините и с клиничната картина. Едно изолирано и леко понижение често е преходно – например след скорошна инфекция или в период на стрес. В такива случаи лекарят обикновено предлага повторно изследване след няколко седмици, преди да се правят изводи.
Кога и към кого да се обърна?
Изследването се назначава най-често от имунолог, а при вече поставена диагноза – от лекуващия специалист (инфекционист, хематолог, ревматолог, трансплантолог). Повод за изследване са повтарящи се тежки или необичайни инфекции, съмнение за първичен или вторичен имунен дефицит, проследяване при ХИВ инфекция, наблюдение след трансплантация или по време на имуносупресивна и биологична терапия. Резултатът не се тълкува самостоятелно – разчита се заедно с пълната кръвна картина с диференциално броене, с нивата на имуноглобулините и с историята на прекараните инфекции и приеманите лекарства. Едно измерване не е диагноза: по-полезна информация дава проследяването във времето, а числата винаги се сравняват с граници, съответни на възрастта.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- Mayo Clinic Laboratories – Quantitative Lymphocyte Subsets: T, B, and Natural Killer (NK) Cells, Blood
- Labcorp – T- and B-Lymphocyte and Natural Killer Cell Profile
- ARUP Laboratories Test Directory – Lymphocyte Subset Panel 7, Congenital Immunodeficiencies
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.