Пикочна киселина в урина (24-часова екскреция и клирънс)

24-часовата екскреция и изчисленият клирънс на пикочната киселина в урината – разграничават свръхпродукция от намалена бъбречна екскреция при подагра и хиперурикемия.

Какво представлява?

Пикочната киселина е крайният продукт от разграждането на пурините – вещества, които се съдържат в клетките на организма и в редица храни (червено месо, субпродукти, морски дарове, бира). Изследването измерва количеството пикочна киселина, отделено с урината за пълни 24 часа, а при нужда – и нейния клирънс: изчислена величина, която сравнява количеството в урината с нивото на пикочна киселина в кръвна проба, взета по същото време, и показва колко бързо бъбреците я „изчистват“ от кръвта (сходен показател е фракционната екскреция – какъв процент от филтрираната пикочна киселина реално се отделя в урината). За разлика от еднократния кръвен тест, който показва само моментната концентрация, тези изследвания отразяват реалната работа на бъбреците през денонощието. Основното приложение е при повишена пикочна киселина в кръвта или подагра – за да се изясни дали причината е по-голямо производство, или по-слабо бъбречно отделяне, което насочва избора на лечение.

Референтни стойности

Референтните граници за пикочна киселина в 24-часова урина зависят от метода на измерване, лабораторията, възрастта и пола – в лабораторни каталози са докладвани стойности в порядъка от около 1.5 до над 6 mmol/24h (приблизително 250–1080 mg/24h) при обичайна диета, като горната граница обичайно е по-висока при мъжете. Най-голямо влияние обаче оказва диетата непосредствено преди и по време на събирането – богата на пурини храна (месо, субпродукти, морски дарове, бира) сама по себе си повишава отделеното количество, независимо от истинската бъбречна функция, затова лекарят преценява дали изследването да се направи при обичайно хранене, или след няколко дни на пуринова рестрикция, според въпроса, на който търси отговор. Резултатът е верен само при пълно 24-часово събиране на урината – пропусната порция занижава стойността; пълнотата обичайно се проверява чрез успоредно измерения креатинин в същата проба. Затова винаги сверявайте стойността си с референтния диапазон, посочен в бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването най-често назначава ревматолог – при вече установена или предполагана подагра, за да прецени дали проблемът е в свръхпродукция, или в намалена бъбречна екскреция, преди да избере дългосрочно лечение. Уролог или нефролог могат да го поискат и при повтарящи се уратни бъбречни камъни, за да преценят риска и нуждата от промяна в диетата или лечение. Резултатът винаги се тълкува заедно с нивото на пикочна киселина в кръвта, с креатинина (за проверка дали 24-часовото събиране е било пълно) и с диетата на пациента в деня на пробата – лекарят преценява дали изследването да стане при обичайно хранене, или след дни на ограничен прием на пурини, според въпроса, на който търси отговор. Пълнотата на 24-часовото събиране е решаваща: пропусната порция урина изкривява резултата в посока занижена екскреция. Сама по себе си една стойност не е диагноза – винаги се преценява от лекар в контекста на клиничната картина и останалите изследвания.

Свързани показатели