Серотонин в кръв (5-HT)
Серотонинът в кръвта – предимно от тромбоцитите – като допълващ маркер при невроендокринни (карциноидни) тумори.
Какво представлява?
Серотонинът (5-хидрокситриптамин, 5-HT) е вещество, което организмът произвежда от аминокиселината триптофан. По-голямата част от него се образува в клетките на стената на червата, а в кръвта почти целият е натрупан в тромбоцитите, като само малко количество се намира свободно в плазмата. Изследването в кръв се назначава рядко и най-често при съмнение за невроендокринен (карциноиден) тумор – например при пристъпно зачервяване на лицето, което няма друго обяснение, или като допълнително изследване при вече установен тумор. Важно е да не се бърка с 5-HIAA в урина: серотонинът в кръвта е самото вещество в момента на вземане на пробата, докато 5-HIAA е негов продукт на разграждане, който отразява отделянето за цяло денонощие. Кръвният серотонин не измерва серотонина в мозъка. Двете системи са разделени от кръвно-мозъчната бариера, затова резултатът от кръвна проба не показва настроение, депресия или тревожност.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (ng/mL) |
|---|---|
| Възрастни (серум) | ≤ 230 ng/mL ориентировъчно – по данни на Mayo Clinic Laboratories (метод LC-MS/MS); за цяла кръв и тромбоцитно-богата плазма се използват други граници |
Референтните граници на серотонина зависят много от вида на пробата и от мерната единица. Серумът, цялата кръв и тромбоцитно-богатата плазма дават различни числа, а резултатите се изразяват в ng/mL, в nmol/L (1 ng/mL съответства приблизително на 5.7 nmol/L) или като nmol на 10^9 тромбоцити. Цитираният диапазон е само ориентир за серум и не може да се пренася към други типове проби. Тъй като по-голямата част от серотонина е в тромбоцитите, броят и състоянието на тромбоцитите влияят на резултата. Плазма, от която тромбоцитите са отстранени, е неподходяща за изследването. Пробата трябва да е взета и обработена по протокола на лабораторията – серумът се отделя след пълно съсирване на кръвта. При серумен серотонин, измерван по този метод, храни, богати на серотонин или триптофан, не влияят значимо на резултата – за разлика от 5-HIAA в урина, където диетата е решаваща. За сметка на това влияят лекарства: литий, инхибитори на моноаминооксидазата, метилдопа, морфин, резерпин и антидепресанти от групата на SSRI могат да повишат серотонина или да изтощят запасите в тромбоцитите и да доведат до фалшиво нисък резултат. Лабораториите обикновено препоръчват такива лекарства да се обсъдят с лекаря предварително (някои протоколи – около 72 часа преди вземането), като никога не се спират самостоятелно. Някои от тях, като флуоксетин, се изчистват с месеци. Затова стойността Ви винаги трябва да се сравнява с диапазона и мерната единица, посочени върху бланката на Вашата лаборатория.
Висок серотонин – какво може да означава?
Леко повишен резултат често е неспецифичен и може да се дължи на лекарства, повишаващи серотонина, или на особености на пробата. Затова първата стъпка е уточняване на приеманите лекарства и добавки и при нужда – повторно изследване. Истински високите стойности насочват към невроендокринен (карциноиден) тумор, най-често изхождащ от средния отдел на тънкото черво. По данни на Mayo Clinic Laboratories стойности над около 400 ng/mL подкрепят карциноидна причина за съответните оплаквания, а при разсейки на тумори от този тип често се виждат стойности над 1000 ng/mL. Типичните оплаквания са пристъпно зачервяване на лицето и шията, водниста диария, свиркащо дишане и – с времето – засягане на клапите на дясното сърце. За разлика от 5-HIAA в урина, серотонинът в кръвта не се счита за водещ първичен тест. Той варира в течение на деня и не е толкова надежден поотделно. Затова обикновено се използва като допълнение – при изолирано зачервяване или за проследяване на вече лекуван тумор. При много високи нива капацитетът на тромбоцитите за съхранение е ограничен и серотонинът в кръвта престава да отразява добре размера на тумора, затова при по-разпространено заболяване лекарите разчитат повече на 5-HIAA и хромогранин А. Повишеният резултат не е диагноза сам по себе си. Той се тълкува заедно с оплакванията, 5-HIAA, хромогранин А и образните изследвания.
Нисък серотонин в кръвта – какво означава?
Ниската стойност на серотонина в кръвта няма самостоятелно клинично значение – не се поставя диагноза въз основа на нея и не се лекува ниска стойност. Най-важното: кръвният серотонин НЕ отразява серотонина в мозъка. Не може да се заключи, че ниският резултат означава депресия, тревожност или „дефицит на серотонин“, нито че нормалният резултат ги изключва. Тези състояния се оценяват клинично от лекар, а не с кръвна проба за серотонин. Ниски стойности се срещат при приемане на антидепресанти от групата на SSRI, които изтощават серотонина в тромбоцитите, както и при малко количество тромбоцити или неправилно обработена проба. Нормален или нисък резултат не изключва невроендокринен тумор – при много от тях серотонинът не е повишен. При основателно съмнение се използват други изследвания.
Кога и към кого да се обърна?
Изследването се назначава от ендокринолог, онколог или гастроентеролог – обикновено при пристъпно зачервяване на лицето без друго обяснение или при проследяване на вече установен невроендокринен тумор. Не е скринингов тест и не се прави за „проверка на настроението“. Серотонинът не се тълкува самостоятелно. Обикновено се оценява заедно с 5-HIAA в 24-часова урина, хромогранин А и при нужда неврон-специфична енолаза, както и с образни изследвания. Съобщете на лекаря всички лекарства и добавки, които приемате, и не ги спирайте сами преди изследването. Една стойност не е диагноза и не е основание за самостоятелни заключения или промяна на лечение.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- Mayo Clinic Laboratories – Serotonin, Serum (тест SER)
- StatPearls (NCBI Bookshelf) – Gastrointestinal Neuroendocrine Tumors
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.